Екатерина Дафовска пред “Труд”: Лошият имидж на някои летни курорти не се отразява на зимните

Не останах очарована от политиката, не обичам конфронтацията

- Как определя себе си Екатерина Дафовска днес? Спортист, майка, съпруга, бизнесдама или...

- Аз не се определям като бизнес дама, занимавам се със семеен бизнес и продължавам вече пета година да съм председател на Федерацията по биатлон. Живея нормално, съчетавайки и двете неща. След олипиадата в Торино през 2006 г. прекратих състезателната си кариера - в този период около година и половина имах проблеми с рамото - участвах в състезания със скъсана ставна капсула, след операцията на ръката ми веднага започнах строежа на хотела. Как се случи всичко? След като община Чепеларе ми подари един декар в центъра на Пампорово, веднага се роди идеята за хотел. Започнахме строежа през май 2006-а и открихме хотела на 11 февруари 2007 г. И от този миг сме непрекъснато тук. Починах си от спорта четири години след 2006-а и сега отново имам ангажименти към биатлона.

- Как минава един ден на вашето семейство? Кой е мъжът до вас?

- Запознах се с моя съпруг Николай Василев на Боровец, той е бивш спортист, но тогава работеше в хотелиерския бизнес, така че имаше опит с менажирането на хотел по принцип. Сега сме по цял ден в хотела, грижим се за гостите си.

- Трудно ли се управлява днес такъв тип семеен бизнес?

- Трудно е, защото ние строихме в бума на строителството. Едва днес се вижда кои са имали сериозни намерения да работят и кои са строили, за да спечелят бързо пари. Говоря за апартаментните комплекси, които презастроиха курортите ни, а сега не работят. Голяма част от тях дори стоят на бетон, грозни, изоставени. А има и незаконни постройки, които държавата разрушава, но не разчиства терените, огражда ги и ги оставя да загрозяват пейзажа. Такова нещо в австрийски курорти няма да видите.

- Какво би трябвало да направи държавата, за да подпомогне туризма в Пампорово?

- Най-важното е инфраструктурата. Общините не се грижат за развитието на курортите ни, оставили са всичко на частните инвеститори. Пътят Пампорово - Смолян стои недовършен вече втора година. Но по отношение на вътрешното развитие на курорта нещата вървят доста добре: „Пампорово-АД“ инвестира непрекъснато в нови съоръжения, изкуствен сняг, има сигурност за първи сняг, особено се рекламира курорта пред българските туристи, издаваме обща брошура, където ни представят на външни туроператори. Втора поредна година в Пампорово първи откриваме ски сезона у нас.

- От кои държави най-често са вашите гости?

Преди години най-много бяха английските туристи, но после настана отлив от тяхна страна. Последните две години има интерес от турски клиенти. Който е дошъл един път в Пампорово, отново се връща тук. Нашият хотел вече 6-7 години има постоянни групи от Холандия. Харесва им най-вече природата - Пампорово е най-слънчевият планински курорт в България, климатът е мек, няма опашки по лифтовете.

- Как си почива едно семейство, което има хотел?

- Предпочитаме по-южните дестинации - често почиваме на море в Гърция, на остров Тасос.

- Вие сте обичано и разпознаваемо лице, предлагали ли са ви да влезете в политиката?

- О, да, четири години бях общински съветник от ГЕРБ в Чепеларе. Честно казано, не останах очарована от политиката, въобще нямам желание да се занимавам с това, оставям го на други хора. Не обичам конфронтацията, групичките, а това там е неизбежно.

- А двете деца как се вписват в натоварената ви програма?

- Големият ми син Мартин е на петнадесет години, тренира футбол в „Марица“-Пловдив, учи в Руската гимназия в Пловдив. Държах да научи и руски, защото този език в туризма е важен. Малкият ми син Димитър сега ще бъде първокласник, приоритетът му все още са игрите.

Ако трябва да се върнете назад към олимпийската титла през 1998 г., какво най-силно се е запечатало в съзнанието ви?

Никога няма да се заличи от съзнанието ми посрещането на олимпийската делегация на летището! Беше наистина уникално организирано, с ескорт от летището, Петър Стоянов ни посрещна лично и ни прие в президентството... Моменти, които остават за цял живот. А самата дата на моя олимпийски медал - 9 февруари, е зимен спортен празник на Чепеларе.

- Защо вече 17 години нямаме друг олимпийски медал в зимните спортове?

- Много е трудно, защото се разби цялата система на спорта. Не се провежда стратегия за развитие на спортните училища. Някога ние бяхме над 300 деца в спортното училище в Чепеларе - организацията беше съвсем друга - безплатен транспорт, храна, тренировки и добре платени треньори. Сега няма желаещи деца, няма финансиране, няма треньори.

- Поддържате ли познанството си с ваши колеги от биатлона по света?

- Скоро в Минск (Беларус) ще бъде организирано състезание за олимпийски медалисти по биатлон - то ще бъде под патронажа на Дария Домрачова и ще се съберем много от популярните състезатели, което е прекрасно - да се видим пак след толкова години.

- Коя е магията на Пампорово?

- Тук се живее невероятно спокойно, няма стрес, няма шум. Когато отида до София за ден-два, веднага бързам да се върна. Чудя се на хората как издържат на пренаселеността в големите градове. Дори сега, през лятото, има стотици туристи тук, които се наслаждават на чистия въздух, на дълбоката зеленина, на прохладата, на автентичната храна: работят два лифта, от хотелите обаче работят само 4-5, защото повечето са вериги от хотели и в момента са прехвърлили дейността си на морето. Ние обаче сме целогодишно отворени. Туризмът е хубав бизнес, защото се занимаваш с положителните емоции на хората и имаш успех, когато го правиш с любов. Лошият имидж на някои наши летни курорти не се отразява на зимните. Стандартът в зимния курорт е друг - преобладават семействата с възможности, сериозните личности, които ценят природата и собственото си здраве.

- Участвали сте в състезания по целия свят, в четири олимпиади. Какво от чуждите държави или народи остава незабравимо?

- Лас Вегас беше нещо съвсем различно за мене. Беше вълнуващо приключение, което ни подариха българи от САЩ. Порази ме Япония - още през 1998 г. те имаха лаптопи, сателитни телефони, видеотелефони... Ако искаш да видиш бъдещето на техниката, трябва да отидеш в Япония. И ще усетиш, че си се преместил двадесет години напред.

- Липсва ли ви активната спортна дейност?

- Не, сърцето ми винаги ще бъде в биатлона, но и конкретно - всяка година присъствам на европейско или световно първенство, участвам в комисията по развитие на биатлона в Международната федерация.

Нашият гост:

Сред космическа тишина и вековни борови исполини разговаряме с Екатерина Дафовска, нашата олимпийска шампионка по биатлон (Нагано, 1998), която е собственик на тризвездния хотел „Дафовска“ в самото сърце на Пампорово. Сградата е оригинална, начупена постройка (дело на арх. Дачев), разположена на стръмен терен - пет етажа нагоре и два етажа надолу, огряна от мекото родопско слънце и обърнала гостоприемно терасите си към величествени гледки.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта