Народният театър - емблема на нова България

Вестниците „Труд” и „24 часа” започнаха кампанията „Избери символа на София”. Тя ще продължи през цялото лято, а през септември ще стане ясно коя е културно-историческата емблема на столицата.

В поредица от материали „Труд” и „24 часа” представят историята на различни, знакови за града обекти като Ларгото, Боянската църква, базиликата „Света София”, храм-паметника „Св. Александър Невски”, НДК и т.н. Символа на града обаче ще изберете вие - нашите читатели, като гласувате в специална класация на сайтовете и във фейсбук профилите на двата всекидневника. Освен да гласува, всеки ще може и сам да даде предложение за символ на София.

Една импозантна сграда може да е символ на цял град. И на цяла държава - ако духът в нея е силен. Духът на Народния театър “Иван Вазов” е точно такъв заради хората, които го създават сезон след сезон повече от век - най-големите български артисти и режисьори. Днес червено-бяло-златното здание с красиви скулптурни композиции в центъра на столицата е сред най-разпознаваемите й емблеми.

В началото на ХХ в. на това място няма и помен за подобна сграда. Набиращата сили столица на освободена България обаче търси облика си в модерна архитектура. 14 юли 1903 г. е денят, в който министърът на народното просвещение д-р Ив. Д. Шишманов назначава комисия начело с Илия Миларов (тогава управител на подкрепяната от държавата Народна драматическа трупа „Сълза и смях”), която да подготви предложение за построяване на сграда за Народния театър в София. Парламентът приема решение, а княз Фердинанд I подписва указ за отчуждаване на терена на бившия дъсчен театър „Основа”. Година по-късно строежът започва по проект на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. За оформлението на тавана и стените в зрителната зала с 848 места е нает друг виенчанин - художникът Рудолф Фукс.

3 януари 1907 г. - специално представление ознаменува откриването на Народния театър. Денят обаче е белязан и от друго събитие - малко преди тържеството студенти освиркват княз Фердинанд I, което веднага води до негов подпис под указ за затваряне на Софийския университет за половин година.

Историята на красивата сграда помни не само забележителни представления. На 10 февруари 1923 г. по време на юбилейния спектакъл „Апотеоз на родното драматично изкуство” избухва пожар. Щетите са огромни, трупата е разделена на две части в различни градове на България, а след това шест години играе на сцената на специално ремонтирания „Свободен театър” в София.

Реконструкцията на опожарената сграда продължава от 1924-та до 1928 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер. Изградена е нова железобетонна конструкция, от Германия е доставена сценична механизация, произведена в „Круп” и „МАН” - с такава разполагат само най-добрите театри в Европа. От 1929 г. до ден днешен тази техника е неизменна част от представленията на голямата сцена на театъра.

Върху южното крило на сградата пада бомба през Втората световна война, затова се налага нов ремонт. От април 1945 г. Народният театър отново отваря врати. Последното му преустройство и реставрация е през 1972-1975 г. под ръководството на проф. инж. Венелин Венков. Тогава се изгражда и специална камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и автор на завесата с птицата феникс.

ЛЮБОПИТНО

* Кулите от двете страни на централния вход на театъра завършват със скулптурна група, на която е изобразена богинята Нике в колесница, теглена от три лъва.

* Завесата на голямата зала тежи 350 кг. Изработена е от български майстори килимари.

* Сред основателите на трупата са артистите Иван Попов, Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров, Атанас Кирчев, Сава Огнянов и др. Като режисьори пиеси в новия театър поставят поетите Пенчо Славейков и П. К. Яворов. Иван Вазов, Антон Страшимиров, Кирил Христов и Ст. Л. Костов пишат пиеси специално за народната трупа.

* Днес Народният театър разполага със собствена трупа от 37 актьори и сграда с четири зали: голяма със 750 места, камерна - със 120 места, зала “Последният етаж” - 80 места, и зала “Юг” - 40 места.

* Градската градина с фонтана пред Народния театър е любимо място на столичани. Пред входа често се организират концерти и изложби на открито.

Още по темата:

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура