Доц. д-р Красимир Ангарски е роден на 28 януари 1953 г. в София. През 1990 г. става първият шеф на Столичното данъчно управление. Ангарски е сертифициран от американското трежъри (Федералния резерв на САЩ) за инструктор по данъци. Той е сред авторите на съвременните данъчни закони. Бил е изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания. Участвал е в управлението на няколко търговски банки. Бил е и министър по икономическата политика, отговорен за създаването на валутен борд в България.

- Господин Ангарски, делът на сивата икономика в България е над 30% и по този показател се нареждаме на челните места в ЕС. Защо през годините няма видим напредък?

- Не бих казал, че няма напредък. Има например в сравнение с Гърция и други държави, в които не дават навсякъде фискални бонове. Но все още у нас има голям процент сива икономика и неплащане на данъци. В някои сектори тя дори е над 50%. Например в строителството, различните комунални услуги и др. Сивата икономика често е свързана и с организираната престъпна дейност. През годините досега много правителства на България са заявявали, че ще се борят със сивата икономика, но нищо съществено не се прави. Освен инцидентно, както в случая - Брюксел ни критикува и ние ще предлагаме мерки (една от препоръките, отправени от Европейската комисия по Националната програма за реформи на България е да се намали делът на сивия сектор, б.а.).

- Да, Mинистерският съвет вече реши 13 ведомства да подготвят мерки за борба със сивия сектор до 2018 г. Какво трябва да се включи в нея?

- Експертите, които са работили в областта на финансовия и данъчния контрол, знаят как се прави това в другите държави. Във всички случаи не както сега - 13 ведомства ще дадат по 10 мерки, ще станат над 100 мерки и нищо няма да се получи.

- А как да се подходи?

- Трябва да се подходи професионално, от експерти. На първо място трябва да се създадат съответните органи и институции, които да се борят със сивата икономика. Не може инспекторите в данъчните служби да се справят с престъпленията. Трябва да се създаде финансова полиция. Още в началото на прехода бяхме предложили такова решение, но тогава политиците казаха: „Не сега, рано е за данъчна полиция, сега е първоначалното натрупване на капитала, по-нататък ще се създаде”.

- Според вас финансовата полиция самостоятелно звено ли трябва да бъде или част от съществуващите структури?

- Тя трябва да е част от сегашните структури, но да е на двойно подчинение - на министерството на финансите и на МВР. Финансовата полиция може да се създаде много лесно, стига да има политическа воля. Но ми се струва, че все още няма. Просто трябва на 50-60 души да се дадат правомощия на данъчни инспектори и на полицаи. Не е трудно да се намерят такива хора.

- Няма ли издръжката на тази допълнителна администрация да доведе до нови разходи за бюджета без видим резултат?

- Не може да няма резултати. Те ще разкриват финансови и данъчни престъпления. При наличието на толкова голям персонал в приходните администрации ангажирането на 50-60 души с такива тежки случаи няма да е проблем. В повечето европейски държави има финансова полиция.

Отделно от това в България трябва да се създадат и специални звена в съда. Ако не е чак финансов съд, какъвто има в редица държави, то поне трябва да има специализирани звена. Така в по-кратки срокове ще се разглеждат делата, свързани със сивия сектор. Сега с години се протакат. В крайна сметка няма никакъв ефект, в повечето случаи делата се губят. Трябва да има по-висока специализация по финансовите и икономическите престъпления. Трябва да се въведат и по-строги наказания за данъчни престъпления. Не може да дължиш милиони и да няма наказателна отговорност. Без значение кой си и какъв си. В световен мащаб има такива случаи, когато в затвора попадат много известни хора.

Най-важното е обаче да има политическа воля и мнозинство в парламента, което да приеме такива закони. Включително и извънредно законодателство, каквото е приемано в редица държави в Европа. При започване на такива акции трябва да се обяви данъчна амнистия за тези, които през годините не са декларирали определени доходи. Те трябва да ги обявят и еднократно да се обложат. Така ще се съберат значителни приходи.

- Мярката с въвеждането на данъчна амнистия всъщност е доста спорна.

- Другите държави го правят, а у нас се счита , че ако го направим, ще узаконим съмнителни доходи. Тук не става въпрос за доходи от престъпления, а за доходи от икономическа дейност.

- Какъв ще е ефектът за бюджета от амнистията?

- Ефектът зависи от това колко хора ще повярват и ще си обявят доходите. Важно е какви гаранции ще даде държавата, че няма да бъдат наказвани лицата, които обявят имуществото си, придобито, без да са платени данъци върху него.

- Има ли шанс според вас управляващите да възприемат такава идея?

- Трябва да се води разговор в парламента. Да се види дали има мнозинство, което да подкрепи създаването на финансова полиция, да застане зад промените в съдебната система и да гласува извънредно данъчно законодателство. Трябва да се води дебат има ли мнозинство, което да приеме промени, с които да се облекчи начинът на деклариране и плащане на налозите, както е при подоходния данък. Ако политиците не са готови за такива промени, ще събираме от 13 ведомства мерки. А поне в 13 чекмеджета има такива мерки, писани преди години. Помните и акциите с хеликоптерите. Всяко чудо за три дни!

- През последните години често се обсъжда възможността за сливане на НАП и митниците. Как гледате на такива идеи?

- Първоначално, когато правихме структурата на финансовата система, бяха дошли едни от най-добрите експерти в света. Те казаха категорично, че у нас е най-добре да има единна приходна агенция и ние така я направихме. После я разбиха на служби за различни данъкоплатци. Беше направено разделение за централния бюджет и за общините. България е 7 милиона, това е един град. Единната приходна агенция е най-добрият вариант. Така ще може по-ефективно да се обменя информация между отделните служби и да се подобри събираемостта.

- Парламентът започна да разглежда промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, според които НАП ще отписва служебно публични задължения, за които е изтекъл абсолютният давностен срок от 10 години. Подкрепяте ли тази мярка?

- Това по същество също е данъчна амнистия. Вместо да кажат: Всеки може еднократно да си обяви имуществото, независимо кога е придобито, и да плати 5 или 10% данък. Това е узаконяване на първоначалното натрупване на капитали. Дали ще ги отпишат, или ще направят амнистия, е едно и също. И в двата случая не търсят парите.

- Данните за изпълнението на бюджета към юни показват, че приходите от акцизи са 48% от годишния план. Има ли изоставане?

- Зависи за какво става въпрос. Едно е, ако става въпрос за контрол и търсене на неплатени акцизи. Въпросът е обаче как са планирани тези приходи. Дали са планирани правилно, или са заложени по-високи стойности, за да се направят по-големи разходи. Важно е дали планът за акцизите е реален на база на икономическата активност през годината.