На 10 декември 2018 да почерпят

Спортната звезда Ваня Стамболова отива на полуфинал на „Фермата“

Миенето на чинии бори стреса

Фейсбук забранява публикации със сексуален подтекст В социалната мрежа вече няма да може да се качват снимки с разголени тела

Катастрофа ограничи движението в активната лента при км 125 в посока Бургас на магистрала „Тракия“

Попфолк изпълнителката Емануела пред „Труд”: Люти страсти горят в песните ми Ако знаех формулата за успех, щях да работя само по нея

Саудитска Арабия отказва да екстрадира заподозрените за убийството на Хашоги

Захлаждане и валежи през новата седмица 

Музикалният продуцент Саня Армутлиева пред “Труд”: 100 000 души слушат легално музика у нас Експерти влизат в училищата по изкуства, за да разкажат за стойността на творческия продукт

ООН предоставя хуманитарна помощ на 650 000 сирийци

Шефът на кабинета на Тръмп Джон Кели подава оставка Пореден висш служител напуска Белия дом

Опасна снежна буря удари югоизточните райони на САЩ, отменени са над 1000 полета (СНИМКИ и ВИДЕО)

Търсят 5700 войници за 800 лв. заплата Най-голям е недостигът в пехотата, на места дефицитът стига 40%

Александър Вучич за снощния протест в Белград: Аз под натиск няма да работя

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 10 декември 2018

Красимир Ангарски: Финансова полиция ще изсветли сивата икономика

Доц. д-р Красимир Ангарски е роден на 28 януари 1953 г. в София. През 1990 г. става първият шеф на Столичното данъчно управление. Ангарски е сертифициран от американското трежъри (Федералния резерв на САЩ) за инструктор по данъци. Той е сред авторите на съвременните данъчни закони. Бил е изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания. Участвал е в управлението на няколко търговски банки. Бил е и министър по икономическата политика, отговорен за създаването на валутен борд в България.

– Господин Ангарски, делът на сивата икономика в България е над 30% и по този показател се нареждаме на челните места в ЕС. Защо през годините няма видим напредък?

– Не бих казал, че няма напредък. Има например в сравнение с Гърция и други държави, в които не дават навсякъде фискални бонове. Но все още у нас има голям процент сива икономика и неплащане на данъци. В някои сектори тя дори е над 50%. Например в строителството, различните комунални услуги и др. Сивата икономика често е свързана и с организираната престъпна дейност. През годините досега много правителства на България са заявявали, че ще се борят със сивата икономика, но нищо съществено не се прави. Освен инцидентно, както в случая – Брюксел ни критикува и ние ще предлагаме мерки (една от препоръките, отправени от Европейската комисия по Националната програма за реформи на България е да се намали делът на сивия сектор, б.а.).

– Да, Mинистерският съвет вече реши 13 ведомства да подготвят мерки за борба със сивия сектор до 2018 г. Какво трябва да се включи в нея?

– Експертите, които са работили в областта на финансовия и данъчния контрол, знаят как се прави това в другите държави. Във всички случаи не както сега – 13 ведомства ще дадат по 10 мерки, ще станат над 100 мерки и нищо няма да се получи.

– А как да се подходи?

– Трябва да се подходи професионално, от експерти. На първо място трябва да се създадат съответните органи и институции, които да се борят със сивата икономика. Не може инспекторите в данъчните служби да се справят с престъпленията. Трябва да се създаде финансова полиция. Още в началото на прехода бяхме предложили такова решение, но тогава политиците казаха: „Не сега, рано е за данъчна полиция, сега е първоначалното натрупване на капитала, по-нататък ще се създаде”.

– Според вас финансовата полиция самостоятелно звено ли трябва да бъде или част от съществуващите структури?

– Тя трябва да е част от сегашните структури, но да е на двойно подчинение – на министерството на финансите и на МВР. Финансовата полиция може да се създаде много лесно, стига да има политическа воля. Но ми се струва, че все още няма. Просто трябва на 50-60 души да се дадат правомощия на данъчни инспектори и на полицаи. Не е трудно да се намерят такива хора.

– Няма ли издръжката на тази допълнителна администрация да доведе до нови разходи за бюджета без видим резултат?

– Не може да няма резултати. Те ще разкриват финансови и данъчни престъпления. При наличието на толкова голям персонал в приходните администрации ангажирането на 50-60 души с такива тежки случаи няма да е проблем. В повечето европейски държави има финансова полиция.

Отделно от това в България трябва да се създадат и специални звена в съда. Ако не е чак финансов съд, какъвто има в редица държави, то поне трябва да има специализирани звена. Така в по-кратки срокове ще се разглеждат делата, свързани със сивия сектор. Сега с години се протакат. В крайна сметка няма никакъв ефект, в повечето случаи делата се губят. Трябва да има по-висока специализация по финансовите и икономическите престъпления. Трябва да се въведат и по-строги наказания за данъчни престъпления. Не може да дължиш милиони и да няма наказателна отговорност. Без значение кой си и какъв си. В световен мащаб има такива случаи, когато в затвора попадат много известни хора.

Най-важното е обаче да има политическа воля и мнозинство в парламента, което да приеме такива закони. Включително и извънредно законодателство, каквото е приемано в редица държави в Европа. При започване на такива акции трябва да се обяви данъчна амнистия за тези, които през годините не са декларирали определени доходи. Те трябва да ги обявят и еднократно да се обложат. Така ще се съберат значителни приходи.

– Мярката с въвеждането на данъчна амнистия всъщност е доста спорна.

– Другите държави го правят, а у нас се счита , че ако го направим, ще узаконим съмнителни доходи. Тук не става въпрос за доходи от престъпления, а за доходи от икономическа дейност.

– Какъв ще е ефектът за бюджета от амнистията?

– Ефектът зависи от това колко хора ще повярват и ще си обявят доходите. Важно е какви гаранции ще даде държавата, че няма да бъдат наказвани лицата, които обявят имуществото си, придобито, без да са платени данъци върху него.

– Има ли шанс според вас управляващите да възприемат такава идея?

– Трябва да се води разговор в парламента. Да се види дали има мнозинство, което да подкрепи създаването на финансова полиция, да застане зад промените в съдебната система и да гласува извънредно данъчно законодателство. Трябва да се води дебат има ли мнозинство, което да приеме промени, с които да се облекчи начинът на деклариране и плащане на налозите, както е при подоходния данък. Ако политиците не са готови за такива промени, ще събираме от 13 ведомства мерки. А поне в 13 чекмеджета има такива мерки, писани преди години. Помните и акциите с хеликоптерите. Всяко чудо за три дни!

– През последните години често се обсъжда възможността за сливане на НАП и митниците. Как гледате на такива идеи?

– Първоначално, когато правихме структурата на финансовата система, бяха дошли едни от най-добрите експерти в света. Те казаха категорично, че у нас е най-добре да има единна приходна агенция и ние така я направихме. После я разбиха на служби за различни данъкоплатци. Беше направено разделение за централния бюджет и за общините. България е 7 милиона, това е един град. Единната приходна агенция е най-добрият вариант. Така ще може по-ефективно да се обменя информация между отделните служби и да се подобри събираемостта.

– Парламентът започна да разглежда промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, според които НАП ще отписва служебно публични задължения, за които е изтекъл абсолютният давностен срок от 10 години. Подкрепяте ли тази мярка?

– Това по същество също е данъчна амнистия. Вместо да кажат: Всеки може еднократно да си обяви имуществото, независимо кога е придобито, и да плати 5 или 10% данък. Това е узаконяване на първоначалното натрупване на капитали. Дали ще ги отпишат, или ще направят амнистия, е едно и също. И в двата случая не търсят парите.

– Данните за изпълнението на бюджета към юни показват, че приходите от акцизи са 48% от годишния план. Има ли изоставане?

– Зависи за какво става въпрос. Едно е, ако става въпрос за контрол и търсене на неплатени акцизи. Въпросът е обаче как са планирани тези приходи. Дали са планирани правилно, или са заложени по-високи стойности, за да се направят по-големи разходи. Важно е дали планът за акцизите е реален на база на икономическата активност през годината.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.