Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Боянският клуб иска президентска република 22-ма професори създали клуба

Шампионът Даниел Асенов-Тайсъна: Започнах с бокс от братска завист и стигнах до евротитла

Даниел Асенов постигна най-големия успех в кариерата си, отвоювайки европейската титла по бокс при мъжете в кат. до 52 кг. В Самоков 18-годишният талант, с прякор Тайсъна, победи британеца с емблематичното име Мохамед Али – 3:0. Така Асенов взе реванш от съперника си за загубата на финала на Евро 2014 при младежите. За българския ас това е втора евротитла. През 2013-а младокът е № 1 при юношите. С успеха си Асенов продължи традицията на домакинско първенство да имаме шампион и се нареди до Ивайло Маринов, Петър Лесов и Емил Чупрески, които ликуват с титли във Варна ‘83, а Борис Георгиев заслужи златото в Пловдив 2006.

– Какво е чувството да си №1 в Европа при мъжете?

– Още не мога да повярвам, всичко ми е като на сън. След финала не мигнах и от Самоков направо се прибрах вкъщи, в Кукорево. Много ми дойде напрежението… Празнувахме с приятели, а на сутринта отидох в залата, която е в Ямбол, на 10 км от моето село.

– След такъв успех, няма ли поне един ден почивка?!
– (Смее се). Това не беше тренировка, по-скоро раздавах автографи, снимки, интервюта….Много приятно упражнение.

– С Мохамед Али имате няколко срещи и загуба на европейското за младежи през 2014-а. Каква беше печелившата формула, за да го биете сега?
– Трябваше да играя на контра, да го провокирам да атакува. А и той е доста по-висок. И това беше начин да обърна мача в своя полза. Радвам се, че успях.

– Майк Тайсън ли ви е любимият боксьор?
– Да. Гледал съм доста негови мачове. Страшно много ми допада стилът му на игра. И понеже в повечето случаи съм по-нисък от моите съперници, точто този стил на боксиране ми пасва идеално.

– Дори и визуално приличате на железния Майк. Кой ви даде прякора Тайсъна?
– Още преди години…. Младен Сталев, един треньор от Хасково, ме гледа как играя. И ми каза: „Момче, боксираш страхотно, имаш голям потенциал. След време ще станеш много добър. А играта ти ми наподобява много на тази на Майк Тайсън, но пласираш ударите си по-леко.“ Все пак нали съм и по-лек от него, няма как да е по-друг начин.

– И прическата ви е като на Динозавъра. Умишлено ли е подбрана?
– (Смее се.) По-скоро да ми е удобно. Защото имам гъста коса и откакто играем без каски, предпочитам да съм късо подстриган, за да не ми пречи.

– Откъде тази любов към бокса? Откога тренирате?
– От 2008-а. Ние сме трима братя и тримата сме шампиони на България по бокс в различни категории. Най-големият – Катин, е на 19 години, а най-малкият – Боян, е на 16. Но аз първо започнах да тренирам борба, покрай баща ми Пани, който е бивш състезател в свободния стил. След това всичко стана заради братска ревност. Големия все го потупваха по рамото, хвалеха го: браво, колко си добър…. Така реших и аз да пробвам. И да стана по-добър от него. Сега боксът повече ми харесва от борбата.

– След финала специално благодарихте на брат си Катин и на баща си, които ви подкрепяха от първия ред в „Арена Самоков“. Друг път не са ли ви гледали на живо?
– Не и на голямо състезание. При мъжките първенства напрежението е изключително силно. Но въпреки че беше много шумно в залата, аз чувах как Катин ми дава указания и това много ми помогна. Благодаря и на моите лични треньори – Димитър Мутафов и сина му Тодор Мутафов, които ме подготвиха отлично. Всъщност те са от едно село до нашето – Бояджик, родното място на Джон Атанасов, създателя на компютъра. Селекционерът Михаил Таков също е постоянно до мен. А президентът на федерацията Красимир Инински ни създаде отлични условия за подготовка.. Много хора имат заслуга за златния медал.

– А какво ви харесва в бокса?
– Не зная точно. Има някаква магия. Но най-много се „зарибих“ покрай боевете на Майк Тайсън. Аз всъщност не обичам да гледам бокс. Може би заради тежките тренировки и заради килограмите, които свалям. Гладувах преди големи състезания, за да свалям по 7-8 кг, сега имам режим, старая се да поддържам форма и да не подлагам организма си на стрес. Със сигурност обаче тази титла ми струва много лишения и много, много труд.

– За какво мечтаете?
– Като всеки спортист и аз искам да стъпя на олимпийския връх, но стъпка по стъпка. Първо трябва да спечеля квота за Рио 2016 на предстоящото световно в Доха през октомври. За да се случи, трябва да стигна финал. Ако не успея, ще има още два квалификационни турнира.

– За професионален бокс мислите ли?
– Мисля, но ми е още рано. Трябва да почакам, да натрупам още опит.

– Все още сте ученик. С какво смятате да се занимавате след време?
– Уча в професионалната гимназия по земеделие в Ямбол. Оттам мога да изляза горски, да работя в ловно стопанство. Сега съм 12-и клас. Но не мисля, че това ще е моята професия. Искам, след като завърша, да уча в Пловдивския университет за треньор и учител по физкултура. С това искам да се занимавам след време.

– А с езиците как сте?
– Справям се с английски и с руски език, но тях ги уча по-скоро по състезания и лагери, защото често отсъствам от училище заради бокса.

– След този успех вероятно ще се появят и доста почитателки. Имате ли си приятелка?
– (Смее се.) Имам. И тя се занимава с бокс – Розалия Пайчева. Заедно сме от 4 месеца. За съжаление тя не беше в залата, защото започва участие на европейското за девойки в Унгария. Тя беше гледала финала по телевизията и веднага ми се обади да ме поздрави. Каза, че много се гордее с мен. Сега пък аз ще й стискам палци и дано и тя да стигне до медалите

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.