Шампионът Даниел Асенов-Тайсъна: Започнах с бокс от братска завист и стигнах до евротитла

Даниел Асенов постигна най-големия успех в кариерата си, отвоювайки европейската титла по бокс при мъжете в кат. до 52 кг. В Самоков 18-годишният талант, с прякор Тайсъна, победи британеца с емблематичното име Мохамед Али - 3:0. Така Асенов взе реванш от съперника си за загубата на финала на Евро 2014 при младежите. За българския ас това е втора евротитла. През 2013-а младокът е № 1 при юношите. С успеха си Асенов продължи традицията на домакинско първенство да имаме шампион и се нареди до Ивайло Маринов, Петър Лесов и Емил Чупрески, които ликуват с титли във Варна ‘83, а Борис Георгиев заслужи златото в Пловдив 2006.

- Какво е чувството да си №1 в Европа при мъжете?

- Още не мога да повярвам, всичко ми е като на сън. След финала не мигнах и от Самоков направо се прибрах вкъщи, в Кукорево. Много ми дойде напрежението... Празнувахме с приятели, а на сутринта отидох в залата, която е в Ямбол, на 10 км от моето село.

- След такъв успех, няма ли поне един ден почивка?!
- (Смее се). Това не беше тренировка, по-скоро раздавах автографи, снимки, интервюта....Много приятно упражнение.

- С Мохамед Али имате няколко срещи и загуба на европейското за младежи през 2014-а. Каква беше печелившата формула, за да го биете сега?
- Трябваше да играя на контра, да го провокирам да атакува. А и той е доста по-висок. И това беше начин да обърна мача в своя полза. Радвам се, че успях.

- Майк Тайсън ли ви е любимият боксьор?
- Да. Гледал съм доста негови мачове. Страшно много ми допада стилът му на игра. И понеже в повечето случаи съм по-нисък от моите съперници, точто този стил на боксиране ми пасва идеално.

- Дори и визуално приличате на железния Майк. Кой ви даде прякора Тайсъна?
- Още преди години.... Младен Сталев, един треньор от Хасково, ме гледа как играя. И ми каза: „Момче, боксираш страхотно, имаш голям потенциал. След време ще станеш много добър. А играта ти ми наподобява много на тази на Майк Тайсън, но пласираш ударите си по-леко.“ Все пак нали съм и по-лек от него, няма как да е по-друг начин.

- И прическата ви е като на Динозавъра. Умишлено ли е подбрана?
- (Смее се.) По-скоро да ми е удобно. Защото имам гъста коса и откакто играем без каски, предпочитам да съм късо подстриган, за да не ми пречи.

- Откъде тази любов към бокса? Откога тренирате?
- От 2008-а. Ние сме трима братя и тримата сме шампиони на България по бокс в различни категории. Най-големият – Катин, е на 19 години, а най-малкият - Боян, е на 16. Но аз първо започнах да тренирам борба, покрай баща ми Пани, който е бивш състезател в свободния стил. След това всичко стана заради братска ревност. Големия все го потупваха по рамото, хвалеха го: браво, колко си добър.... Така реших и аз да пробвам. И да стана по-добър от него. Сега боксът повече ми харесва от борбата.

- След финала специално благодарихте на брат си Катин и на баща си, които ви подкрепяха от първия ред в „Арена Самоков“. Друг път не са ли ви гледали на живо?
- Не и на голямо състезание. При мъжките първенства напрежението е изключително силно. Но въпреки че беше много шумно в залата, аз чувах как Катин ми дава указания и това много ми помогна. Благодаря и на моите лични треньори - Димитър Мутафов и сина му Тодор Мутафов, които ме подготвиха отлично. Всъщност те са от едно село до нашето - Бояджик, родното място на Джон Атанасов, създателя на компютъра. Селекционерът Михаил Таков също е постоянно до мен. А президентът на федерацията Красимир Инински ни създаде отлични условия за подготовка.. Много хора имат заслуга за златния медал.

- А какво ви харесва в бокса?
- Не зная точно. Има някаква магия. Но най-много се „зарибих“ покрай боевете на Майк Тайсън. Аз всъщност не обичам да гледам бокс. Може би заради тежките тренировки и заради килограмите, които свалям. Гладувах преди големи състезания, за да свалям по 7-8 кг, сега имам режим, старая се да поддържам форма и да не подлагам организма си на стрес. Със сигурност обаче тази титла ми струва много лишения и много, много труд.

- За какво мечтаете?
- Като всеки спортист и аз искам да стъпя на олимпийския връх, но стъпка по стъпка. Първо трябва да спечеля квота за Рио 2016 на предстоящото световно в Доха през октомври. За да се случи, трябва да стигна финал. Ако не успея, ще има още два квалификационни турнира.

- За професионален бокс мислите ли?
- Мисля, но ми е още рано. Трябва да почакам, да натрупам още опит.

- Все още сте ученик. С какво смятате да се занимавате след време?
- Уча в професионалната гимназия по земеделие в Ямбол. Оттам мога да изляза горски, да работя в ловно стопанство. Сега съм 12-и клас. Но не мисля, че това ще е моята професия. Искам, след като завърша, да уча в Пловдивския университет за треньор и учител по физкултура. С това искам да се занимавам след време.

- А с езиците как сте?
- Справям се с английски и с руски език, но тях ги уча по-скоро по състезания и лагери, защото често отсъствам от училище заради бокса.

- След този успех вероятно ще се появят и доста почитателки. Имате ли си приятелка?
- (Смее се.) Имам. И тя се занимава с бокс - Розалия Пайчева. Заедно сме от 4 месеца. За съжаление тя не беше в залата, защото започва участие на европейското за девойки в Унгария. Тя беше гледала финала по телевизията и веднага ми се обади да ме поздрави. Каза, че много се гордее с мен. Сега пък аз ще й стискам палци и дано и тя да стигне до медалите

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Спорт