Наказаха две “мулета” на измамника бай Митко 5560 лв. са върнати на старец от Велики Преслав

Ердоган и Путин обсъдиха ситуацията в Сирия

Осъждан се маскира като катаджия 1000 лева глоба за разходка с униформа в Берковица

Нова британска партия опитва да спре Брекзит

Дъщерята, убила майка си, получила инсулт “Мъките свършиха”, написала жената

Сотир Цацаров възложи делото за прегазената жена в село Търнава на Софийската окръжна прокуратура

Изригна вулканът Синабунг на остров Суматра

Борисов и Орбан поднесоха цветя пред паметника на Васил Левски

Собственикът на “Милан” пред фалит

Венци за Апостола, сълзи за Павел Панов

Съвместно учение на морска пехота и артилерия се проведе в Дагестан

18 души се отзоваха на апела на болницата в Търново да дарят кръв

Румен Радев ще удостои с висши държавни отличия дейци на образованието, науката и военномедицинското дело

Пенсионер полетя от 7-ия етаж

Заловиха бракониери на калкан в Равда и Ахелой

Д-р Цветеслава Гълъбова, шеф на психиатрията в Курило, пред “Труд”: Над 300 психоболни са жертви на имотни измами

Проблемите на политиците ни не са душевни, а с морала и честността

Недооценъчност или направо простотия е да се качиш на кола на 10-15 г. в населено място и да пилиш гуми в автогонка!

– Д-р Гълъбова, в родопското село Ровина психично болните се използват за „кворум“ – зачислени са по постоянен адрес там, благодарение на което селото става с над 100 жители и затова пряко ще си избира кмет. За какво друго са използвани хората с душевни заболявания?

– В Ровина по-скоро става дума за законодателна грешка, която трябва да се поправи. Още повече че от настанените в тамошния дом 86 пациенти само петима са дееспособни, останалите са под запрещение. Това наистина е недомислие и трябва да се изчисти. Уви, злоупотреби с психично болните се правят и днес, тъй като те често стават жертви на имотни измами. Тъй като нямат близки, а даже и да имат, някои роднини се възползват от тях и българите с душевни проблеми се озовават на улицата. Те попадат при нас, започват да живеят в психиатричната болница и се заформят дълги и безплодни дискусии със социалните служби кой трябва да се грижи за тях и къде да живеят. Това е много голям проблем.

– Колко пациенти годишно губят дома си, тъй като разсъдъкът им не ги пази от действията в техен ущърб?

– Когато станах директор на пхисиатрията преди 6 години, заварих 45 такива случая. С много усилия на екипа ми, който включва и четирима социални работници, успяхме да ги сведем до двайсетина и скоро предстои да изведем още 4-6 души. Това са все пациенти, пребивавали при нас над 10-15 г. Само че идват нови и нови потърпевши и на практика психиатриите се превръщат в места, в които болните живеят. Ако екстраполирам данните от моята болница, то излиза, че в 12-те държавни психиатрии живеят над 300 измамени психично болни (толкова е и точното число). И 90% от тях са употребени…

– Как може да се реши проблемът? Трябва ли при покупки и продажби на имоти да се изисква психоизследване?

– И без да съм юрист съм си мислила, че това е най-лесният начин – т.е., когато се извършва имотна сделка, да се изисква съдебно-психиатрично удостоверение. По този начин всеки психиатър ще си понася отговорността, ако види срещу себе си един психично болен, но напише, че той е здрав. Измамите обаче се случват с участието на нотариуси. Съвсем наскоро имах такъв случай, при който при пациент в болницата ни се яви неговият брат с нотариус (поне се легитимира като такъв). Роднината настояваше да се извърши покупко-продажба на жилище, на което болният е собственик, и това да станело в болничните условия. Братът изобщо не се притесни от факта, че близкият му е в лечебно заведение заради тежко психично заболяване и щом е в болница, е ясно, че не е добре. Затова попитах нотариуса – „Как ще бъдете спокоен и сигурен, че пациентът дава свободно волеизявление?“. Но нотариусът най-нагло отвърна, че пациентът изглеждал добре. Много се възмутих: „Ами тогава да взема да го изпиша, щом на вас той ви се струва толкова добре?!“ Подобни случаи ще продължат да се увеличават, защото те се разглеждат само през призмата на станали обществено достояние инциденти. За съжаление системната грижа за нашите болни отсъства, заради което проблемите им се задълбочават.

– Според практиката ви налага ли се да се разшири кръгът от професии, за чието упражняване да се изисква психотест?

– Отговор може да се даде след по-сериозен анализ. Но личното ми мнение е – да.

– Вечният въпрос – трябва ли и депутатите ни да минават през психотест?

– При депутатите и политиците ни водещият проблем не е наличието на психична болест. Ясно е, че в клиничния смисъл на думата те нямат психична болест. Големите дефици при нашите политици са свързани с морала, честността, справедливостта и все с категории, които не можем да измерим с тестове. Другият им голям проблем е, че влизат в политиката, без да са подготвени (у нас няма училища за политика като във Франция), но попадат в нея също без собствена, без лична история. Единици са тези, които я притежават или имат завидна професионална история. А точно по това се маркира дали са били честни и почтени в живота си. Уви, „раждат“ се зависими политици, от което пък идват проблемите ни като общество.

– Поглеждайки към практиката в ЕС, при кои професии е добро решение да се прилага и документ за душевно здраве?

– По-скоро трябва да се въведат критерии, според които хора, извършващи определена работа, да бъдат по-интензивно профилактирани за риска от развитие на пхисихически заболявания. Пример за това е синдромът на професионалното изпепеляване. После да се въведат времеви ограничения, в рамките на които да може да се върши съответният труд. Ще ви дам пример от Гърция с нашата специалност. Психиатър извън психиатричен стационар може да работи като такъв не повече от 4 години. Преценено е, че през това време той се натоварва достатъчно и след това може да изпълнява същата професия, но вече в не толкова тежки условия. Може би у нас това трябва да се прецезира по отношение на учителската професия, за психиатричната и за още някои други медицински специалности. Т.е. да се обърне много по-сериозно внимание на условията и същината на труд спрямо психичното състояние на изпълняващия го. С две думи – да се мисли за превенция на евентуални душевни разстройства.

– Какви мерки ще се предприемат след инцидента във вашата психиатрия, при който пациенти пребиха настанен там лекар и впоследствие той почина?

– За случилото се още не може да се говори, тъй като следствието не е приключило. То обаче провокира сериозен разговор в МЗ за проблемите и състоянието на психичноздравната помощ у нас. Взе се решение болницата ни от Курило да се премести в София и да се осигури повече персонал, който в момента е недостатъчен. Ето, това е критичното при нас – лошите социално-битови условия и малкото персонал, в резултат на ниското заплащане.

– За преместването на болницата се говори от години, още повече, след като бе залята от големите наводнения през 2005-а. Тогава болните до един бяха евакуирани. Този път от МЗ за коя година ви казаха, че ще ви дадат нова сграда?

– Ще трябва да се извършат процедури, за което е нужно технологично време, така че реалистичният срок е 2-3 г. Има няколко възможности за настаняване, а трябва да се избере най-подходящата, да се осигури нужният финансов ресурс, разрешителните за строителни дейности и т.н. Надявам се да последват твърди действия.

– В последните дни вниманието е насочено към автогонките. Какъв човек трябва да си, че да развиеш висока скорост в населено място, за която знаеш, че може да отнеме живот? Един от тези хора споделил, че така се чувствал „екстремен“.

– Въпросът има няколко страни. Едната е що за човек си. Сигурна съм, че 90% от тях не знаят какво е това екстремен, но явно им звучи хубаво, модерно и го използват. И по света има стремеж към екстремност, но у нас желанието се разминава с възможностите. Най-напред в България не са създадени такива писти, на второ място са неподходящите коли и местата, на които се провеждат състезания. Т.е. наблюдава се недооценъчност или направо – простотия. Как може да се качиш на една кола на 10-15 г. в населено място и да пилиш гуми?! Това означава, че не уважаваш закона, правото на живот на другите, нито ти стига акълът, за да разбереш, че с тази кола рисковото състезание става десетократно по-опасно. Толкова си прост, че не знам дали гумите са изпилени, но са ти изпилени мозъкът и инстинктът за самосъхранение! Най-страшното е, че при тези гонки загиват хора, които са абсолютно невинни, които спазват правилата, излезли са да се разходят или просто стоят на спирката.

– Пак ли простотията може да се определи като движеща? Защото как иначе да обясним, че шофьори летят по разклони, на които вече има паметници на мъртви семейства, загинали при катастрофи?

– Това значи, че толкова си декортикиран, тоест не функционира кората на мозъка ти, че караш само на инстинкти, на силното желание да си вдигнеш адреналина. Става дума за абсолютна недооценъчност, за непукизъм и демонстрация на собствената простотия, която ги прави щастливи. Явно, че степента на декортикация е толкова голяма, че даже им взема от инстинктите за самосъхранение, независимо че България е побеляла от паметници по пътищата и е почернена от забрадките на майките. Уви, днес всеки бърза занякъде, велик е и иска да покаже колко голяма е колата му. Но ако това се случва в долните нива на обществото, то е започнало от горните. Защото рибата се вмирисва откъм главата.

Нашият гост

Д-р Цветеслава Гълъбова е родена на 13 септември 1966 г. в София.

Завършва медицина в София и придобива специалност психиатрия. 11 години тя е началник на Отделението за мъже с остри психози в държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ в Курило, а след това и до ден днешен е неин директор.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.