Тони Димитрова: За първи път съм склонна да се омъжа

11:32

18.08.2015

- От четири години не си правила голям концерт в НДК. Кога да те чакаме?

- Правейки такъв голям концерт, разчитам само на себе си, унизително ми е да ходя и прося пари от спонсори. Аз съм курназ жена. Достатъчно работя, за да имам пари за един концерт. Не мога обаче да пея всяка година в НДК, защото нямам толкова нови песни, а не искам да въртя един и същи репертоар. Сега имам няколко нови неща, отново вървя към издаването на албум, въпреки че вече не се купуват, хората си свалят музика от интернет.

- Кои ти е написал нови песни?

- Имам две на Диомов, две на Росен Сеновски, Митко Щерев ми обеща една, имам дует с Искрен Пецов, който ни написа Светослав Лобошки. Имам и една нова, много красива песен за стария бряст в Сливен, а аз съм силно свързана с този град. Някой беше казал, че съм живяла по селата, в които нямало гимназии. Първите си 7 години съм живяла в Звездец, защото татко беше военен и бе разпределен там на работа, а вторите 7 бяха в Сливен и се горадея, че съм расла на такива хубави български места. В Сливен има един много стар бряст, възпят в прекрасно стихотворение на местната поетеса Ники Комедвенска, и Хайгашод Агасян написа музиката по него. Хайго ми направи и друга нова песен. Но концерт в НДК тази година няма да правя, тъй като имам много участия, а от есента Бургаският театър отново ме чака на сцената си. Освен че играя в "Диагноза: Едит Пиаф!", започвам репетиции за нова пиеса. Поставят я Борето Чакринов и Йоско Сърчаджиев - "Веселите уиндзорки" на Шекспир, и аз ще съм една от "уиндзорките". Когато Борето ми предложи ролята, подскочих от радост с думите: "Значи тая, моята театрална кариера продължава?!" Диомов ще напише музиката за спектакъла. Така че програмата ми е много запълнена.

- Различни ли са чувствата, с които излизаш на концертния подиум, от тези на театралната сцена?

- Вълнението е почти еднакво, защото всеки певец, всеки артист трябва да си спечели любовта на слушателя и зрителя. Като изляза на сцената, виждам как от публиката струи любов, но аз им давам същото, всъщност ние взаимно си предаваме обич. Театърът е едно по-друго за мен изкуство. Песните си ги знам, там няма какво да сбъркам, а в театъра трябва да се говори и то не фалшиво. Помня, че когато започвах репетициите на първата пиеса, в която участвах, всички артисти ми помагаха за всяка думичка. Явно че не съм кофти човек, защото всички те ми даваха много кураж и много любов. Аз не съм човек, който може да заяви, че нямам проблем със сцената - не, аз имам проблем със сцената, вълнувам се... Борислав Чакринов за четвърти път ми поверява роля, поверява ми отговорност, с която трябва да се справя. Аз съм репетирала ролите си и в колата, докато пътувам нанякъде за концертно участие.

- Сега, ясно ти е, няма как да подминем темата за любовта. Най-сетне я срещна, заслужаваше ли си чакането?

- Абсолютно! С Иван Ченов сме заедно от 6 месеца, доста вода изтече и заявявам - това е най-прекрасният човек, който обичам и ме обича. Изключително ме впечатлява и със загрижеността му към дъщеря ми. Аз също силно обичам сина му Калоян, без да се правя на майка.

- Кога разбра, че Иван е твоят човек?

- Когато майка ми се разболя и претърпя много тежка операция. С Иван бяхме вече заедно и той плътно беше до мен, казвайки ми: "Ще преминем заедно през това!" И тогава си помислих: "Боже, аз наистина не съм сама!"

- Дъщеря ти Маги и Калоян са в пубертетска възраст, как се разбират?

- Е, посбутват се понякога, тя моята е по-серт, но си споделят много неща, разбират се чудесно.

- Иван е музикант и певец и се познавате отдавна, а животът ви събра чак сега. В този контекст се сещам за песента ти: "Щастие търсихме с теб все надалеч, а то е било тук между нас..."

- Бяхме познати, дори често се срещахме и се поздравявахме, но дотам. Засякохме се на едно гости при Пени - вдовицата на Пламен Ставрев, предложи ми да ме изпрати, но аз отказах, въпреки че нещо вече ми трепваше под лъжичката... И така, от дума на дума... /смее се/. Да, 12 години е по-малък от мене, ама аз не съм го избрала по ЕГН-то. Не сме наранили никого, той е вдовец, аз бях сама...

- Ще се жените ли?

- За първи път съм склонна да се омъжа. А и живеем заедно с децата си. Наскоро четиримата бяхме в Италия.

* Диана Видева, психолог: Все повече стари и болни са жертва на своите близки

- Г-жо Видева, какво разбираме под домашно насилие? Следенето на телефона и електронната поща от партньора насилие ли е, или проява на ревност?

- Домашното насилие представлява поведение, чрез което се цели постигане и поддържане на власт и контрол в една връзка. Това включва емоционален и физически тормоз, употребата на заплахи за физическо и/или сексуално насилие. При всички случаи се използва принуда - ако насилникът заплашва, че ще нарани жертвата, че ще се самоубие, ако я кара да се откаже от подадени обвинения; напомня й, че притежава оръжие. При емоционалното насилие партньорът унижава жената, оскърбява я, предизвиква у нея чувство за срам и я манипулира. Друга форма на тормоз е, ако той използва мъжката си привилегия и я третира като слугиня или взема сам всички важни решения. Изолацията също е вид насилие и се проявява, когато агресорът ограничава контактите, решава вместо жена си с кого да се среща и разговаря тя. За съжаление, често се случва насилникът да омаловажава това, което се случва. Да отрича побоите или да внушава вина на партньорката си, като я обвинява, че го провокира. Да използва децата, като я кара да се чувства виновна спрямо тях, използва малките като "куриери" за изпращане на послания или заплашва с лишаване от родителски права.

- Напоследък се говори за икономическо насилие. В какво се изразява то?

- Насилникът да не позволява на партньорката си да работи или да се задържи на работното място, да я принуждава да му дава парите си или да укрива доходите си от нея.

- В какви семейства по-често има прояви на насилие - бедни, богати, с ниско или високо образование, в столицата или в провинцията?

- Не могат да се посочат категорично места с по-чести прояви на домашно насилие или да се прави сравнение. То се среща навсякъде, във всички общества. Разликата е, че когато общността е по-затворена и изолирана, случаите по-рядко достигат до консултативните центрове.

- Кой е най-честият обект на домашно насилие?

- По-слабите физически. В семействата и дома обикновено по-слаби физически са жените, децата, възрастните хора, хората с физически увреждания и психично болните, което автоматично ги поставя в по-уязвима позиция.

- Има ли случаи, когато мъже се оплакват, че са малтретирани вкъщи?

- Има и такива случаи, но те са рядкост и в повечето случаи са свързани с оплаквания за психически тормоз. Важно е да се прави разлика между емоционално и физическо насилие. Емоционалното включва обиди, оскърбяване, предизвикване на чувство за срам или унижение и манипулация. Понякога е трудно неговото идентифициране и разпознаване, затова е важна намесата на консултант и оказването на професионална помощ.

- А възрастни или зависими заради болест членове на семейството оплакват ли се?

- В последните две години нараства броят на възрастните хора, които се обаждат за помощ и които са жертва на насилие от собствените си близки. Наше изследване, проведено през последната година, показа тревожно голям брой на хора с увреждания, които са жертви на насилие у дома. За съжаление достъпът до такива хора е много труден.

- Как да разпознаем насилника? Много често в очите на обществото той е добър човек и примерен съпруг, който държи на семейството си.

- Няма външни белези, по които даден човек да може да се определи като насилник. Подобни прояви можем да разпознаем, когато влезем в по-близки отношения с някого. Когато наблюдаваме липса на уважение и зачитане мнението на другия, опити за контрол на ситуации, взаимоотношения, връзки, това е сигнал, че този човек е склонен да контролира и партньорските взаимоотношения.