- Г-н Димитров, напоследък имаше доста звучни скандали в общинския съвет на Димитровград, но все пак изглежда ще има положителна новина за града – ще бъде построен нов завод за 30 млн. лв. Така ли е наистина?

- Хубаво е, че в Димитровград най-накрая има надежда за реализация на инвестиционен проект в тези мащаби. Дебат за условията, при които се осъществява сделката, имаше и това е нормално. Обратното би било притеснително, защото Общинският съвет има точно тази роля. Както вече имах възможност да отбележа, за мен не е важно кой ще оповести добрата новина за преговорите с инвеститорите, а е важно за младите хора да има работни места. Важно е също, че вероятно с предизборна цел фанфарите са повече, отколкото реалните ползи, а това е следствие от спестени пред медиите детайли по сделката. Един от тези детайли е, че всъщност теренът, където ще се строи бъдещият завод, е доста отдалечен от Димитровград и е по-близо до Хасково. Хората от нашия град, които ще работят в предприятието, ще трябва да пътуват доста всеки ден на голямо разстояние. А можеше заводът да бъде построен в самия Димитровград. Но както често се случваше през последните 4 години в димитровградския общински съвет, не е важно колко добро е дадено предложение или идея, важно е кой го предлага. Понякога това желание за доминиране на всяка цена от страна на кмета води до безсмислени и понякога комични решения. Но да се върнем на голямата инвестиционна сделка. Под формата на “защита на интересите на гражданите” общинските съветници от ГЕРБ и БСП влязоха в странен съюз срещу този инвестиционен проект, като гласуваха против предложението пустеещ терен на общината да се предложи за 1 долар срещу гаранции от страна на фирмата инвеститора, че проектът ще отвори 1500 работни места. Г-н кметът ненадейно се изнерви, че предложението беше аз да водя преговорите и да поема отговорността за тях. Става дума за компания, която на дело е доказала, че влага парите си в България. А при нас тръгнаха да търсят кой ще развее знамето на победата и кой ще отреже лентичката. Ето как местните избори променят маршрута на един инвеститор и излишно ще поделят ползите от проекта с община Хасково. Важно е да спечелят младите хора в Димитровград. Те имат нужда от работа днес и тук, а не в бъдеще време или в друг град. Отстъпвам на ГЕРБ всички лентички.

- Димитровград достатъчно конкурентен ли е спрямо останалите градове в страната за привличането на инвестиционни проекти?

- Знаете, че неслучайно в миналото за нашия град се е казвало, че е “градът на младостта”. Какво пречи това определение да важи с пълна сила и през 2015 година. Младите хора в Димитровград искат да останат тук, но липсата на работа ги прогонва. Въпреки усилията на “Да за Димитровград” и разнообразните предложения, за съжаление 4 години администрацията на общината пропускаше възможността да направи града привлекателен за инвеститорите. Това няма да стане, когато общината започне да дава сертификати за инвеститор клас В. Не е нужно да изземаме правомощията на министерството на икономиката. Достатъчно е да си свършим обикновената работа. Например нещо съвсем простичко - до всеки производствен или търговски обект включително и фермите, трябва да има нормален път. Четири години не спряхме да се борим за това. За нормален път. Но общинската администрация 4 години не смогна да подготви необходимата документация и регулация, за да бъдат направени ремонтите на тези пътища. Така е на път е и друг инвестиционен проект да претърпи провал. Този път в самата димитровградска община. Е, не е за 1500 работни места, ще дава хляб на 150 човека, но за икономиката на града и той е важен. Единственото желание на фирмата инвеститор, за да започне реализацията на проекта беше да се поправи пътят до терена, където трябва да се построи заводът. Но това нещо не се случва вече 2 години. Този път така и не влезе в плановете на г-н Димов. Бизнес инвестициите в Димитровград зависят от еднолични решения и търпението на фирмите, да се борят с бариерите и изпитанията пред които ги поставя администрацията. Ако се преборят някога с пътя ще чакат 6 месеца за разрешение за присъединяване към електропреносната мрежа. Понякога може и за по-кратко време, но само ако кметът прецени. Този “ред” със сигурност не прави града конкурентен за привличане на инвестиции. Сериозният бизнес не се съобразява с нечии настроения, а се интересува от правила. Инвеститорите чакат малко и пренасочват проектите си. Нещо което кмета г-н Димов не е разбрал още, защото е малко неопитен в бизнес отношенията. Той обратно на логиката се опитва да съсредоточи всичко в своите ръце. Така града става зависим от неговото ниво на компетентност.

- Общинския съвет също носи отговорност за развитието на града. Като председател на Общинския съвет не мислите ли, че и вие носите отговорност за това, което се е случило за тези 4 години?

- Работата на общинския съвет за тези 4 години беше трудна. Лошото е, че при гласуванията, участниците в местния парламент не взимаха предвид дали дадено предложение беше полезно за града, а кой го предлага. Дори за съвсем обикновени неща, които улесняват живота. Например “Да за Димитровград” бяха против закриването на нощуващите групи в детските градини, но кметът ги закри с лека ръка. Това създава големи трудности за младите, които работят на смени, както и за хората, които работят в селското стопанство и трябва да стават рано. Повишаването на стандарта на живот започва от малките неща. Те са не по- малко важни от инфраструктурните проекти и пътищата. Хубаво е, че колегите в съвета и кметът на града разбраха, че съществените промени в града и големите проекти се осъществяват с кредити, а не с държавна помощ. Ако проектите са изгодни, вложенията се изплащат. Ако в предишния мандат не бяха теглени кредити днес в града нямаше да имаме нито един завършен инвестиционен проект, готов за рязане на лентичките им. Светът не започва с ничий мандат, но всеки човек във властта може да помогне да се живее по-леко.

Нашият гост:

Стефан Димитров е председател на Общинския съвет на Димитровград. Член на ССД, които в местния парламент са част от коалиция “Да за Димитровград”. Завършил е “Икономическа информатика и “Счетоводство и контрол” в ИУ- Варна. Бил е кмет на града от 2007 до 2011 година. В момента е част от мениджмънта на един от най- големите заводи в химическата промишленост на България. Регионален представител на КРИБ. Семеен с три деца.