Конфискуваха 7,5 кубика бракониерска дървесина

Вижте как върви строителството на комплекс „Гранд Каньон“ в София (ВИДЕО)

Община Свищов ще пести по 35 000 лева годишно след реализиране на проект

1 860 смениха личния си лекар в Шуменско

Фермерка: Ще искам ексхумация на животните ми, за да докажа, че не съм заровила тайно 31 овце Автобусът, който ще откара протестиращите към София вече е нает

Турски съд разпореди оставането на двамата гръцки войници в ареста

Рекорден брой участници в турнир по тенис в Елена

София ще има аквапарк през 2019 г. Шезлонги, СПА и бебешки басейн строят в парк „Възраждане“

Отнето предимство погуби мъж и прати трима в болница

ГДБОП удари престъпна група от трима човека, отворили „клуб“ за сексуални услуги 

БСП: Неприемливо е Омбудсманът да бъде гонен от заседание на Тристранния съвет

Учителите оцениха учебници за III, VII И IX клас

Кметът на Поморие дари на местната полиция дрегер, улавящ 8 вида дрога

Според 58% от населението на Западните Балкани България е помогнала за европейската интеграция на страната им

ВСС отказа да образува дисциплинарно производство срещу председателя на САС Даниела Дончева

Доц. Павел Георгиев: Верен на Плиска

През изминалата седмица един кладенец, макар и свещен, стана тема номер 1 в държавата. Измести на заден план всички национални проблеми. Всички обсъждат дали водата от аязмото в Голямата базилика в старата столица Плиска е лековита, свещена или… кладенчова с променливо съдържание на нитрати и бактерии? В същото време проучвателите от екипа на археолога доц. Павел Георгиев се чудят как да се справят с предизвикателствата на 12-вековното съоръжение.

Истината е, че разкопките са трудни. Съоръжението от обикновен камък с глинена спойка трябва да се укрепва с железобетонни пръстени, помагат инженери и всички са като “миньори в наводнена шахта”, каза доц. Георгиев пред “Труд”. От 24 юли, когато се появиха капчици течност, досега той нито веднъж не спекулира с целебни качества и не се изрази помпозно. Когато бликна много вода и хората с вяра идваха да си налеят в бутилка, ученият пак не изпадна в патос. Беше щастлив, че очакванията му за жив кладенец са се оправдали, но сдържано каза: “Поверията са си поверия, реални сведения от хора нямаме.” Обясни, че Църквата ще решава дали водоизточникът е свещен и сакрален. Предположи, че като му дойде времето, ще има положителен отговор, защото съществуват исторически основания. И обясни, че има много други аязма у нас, но това е най-важното, защото е свързано с началните стъпки на българското християнство и е във вътрешноста на най-внушителния ни средновековен храм.

“Той е консервативен, прецизен историк, говори само на база факти и никога излишно”, казват колеги на Павел Георгиев. И е изключително верен на Плиска. От 1973-та проучва града, създаден с невероятни размери и размах, пръв в цяла Европа, и с дни може да разказва за потайностите му. Имал огромно желание да надникне до дъното на кладенеца в Голямата базилика още през 90-те години, но не получил средства. Първи проучвател е Карел Шкорпил (1900 г.), но спира на 7, 30 м без техника. После неуспешно опитва и Станчо Ваклинов. Едва сега, след 115 г., археолозите стигат нивото на Шкорпил и продължават, за да експонират кладенеца като част от първата българска катедрала.

Колегите на доцента знаят, че трудностите няма да го откажат. Зад него е инициативен комитет от шуменци, които искат научна дискусия за развитието на Плиска и Велики Преслав с водещ не друг, а трезвомислещия Павел. Мотивът им – не може Плиска да привлича 30 000 туристи годишно, а Търново – половин милион! Патриотите знаят, че доцентът не е радетел за цялостна реставрация на Голямата базилика и държи на “добре премерени стъпки към уподобяване на архитектурните обеми”. Което го сблъсква с директора на НИМ Божидар Димитров.

Известно е, че доцентът от Шумен е и сред застъпниците на хипотезата, че първата ни столица може да е била някъде край Варна. Но с уговорката: “Казвам това, като имам предвид някои исторически и най-вече археологически данни, но не може да се каже, че са толкова категорични, за да твърдим, че е неоспорим факт.”

Когато премиерът Бойко Борисов дойде на 3 август да види свършеното от археолозите на Плиска и Божидар Димитров го окъпа, голямата молба на доц. Георгиев беше не друга, а държавата да не ги забрави догодина. Досега десетилетия манастирският комплекс край базиликата тъне в бурени, това лято с огромни усилия се разчистват 20 дка и страховете на всички са престолнината да не изпадне пак в забрава.

Доц. Георгиев е бивш дългогодишен ръководител на шуменския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН и продължава да работи в него. Преподава средновековна българска история в два ВУЗ-а, бивш зам. -ректор на Шуменския университет. Има десетки научни публикации за проучвания в старите столици Плиска, Велики Преслав и други обекти в страната.

Държи на автентичните паметници

Доц. Георгиев не е привърженик да издигаме монументални сгради върху останките. Казва го и в интервю през 2010 г.: “Трябва да е много близка и непосредствена връзката на Министерството на културата със специалистите. По-тревожен е въпросът с необходимостта от консервационни действия. Консервационни, а не реставрационни, защото в последните десетилетия държавата вложи много средства, но най-вече в реставрация – много скъпа дейност, трудна и не винаги може да е добре контролирана. Става дума за недвижими паметници, които са доста обезличени от историческите времена и събития, а възстановяването им е сложна и деликатна работа. По-добре е да се погрижим за автентиката им, а не да ги надграждаме; не да ги надзиждаме непременно с обеми, за да повишим гордостта си”.

Другите за него

Истинско богатство

за медиите

Характерът му на археолог съчетава две много важни неща – отговорност, преклонение пред историята и способност за изграждане на смели хипотези. Павел Георгиев не е само археолог на терен, а и ерудиран човек, който чете много исторически документи от времето, което проучва. Хора като него са истинско богатство за медиите. Те трябва да бъдат търсени да говорят, но проблемът е, че са скромни. Когато умен журналист се срещне с умен археолог, тогава медията разказва истинската история.

Доц. Юрий Проданов, ръководител катедра “Журналистика” в Шуменския университет

Подреден, дисциплиниран човек

Целият му път като археолог е посветен на Първото българско царство, особено на Плиска. Доц. Георгиев е сред утвърдените български археолози. Обича да мисли алтернативно, търси по-необичайни решения. И винаги успява да провокира в добрия смисъл на думата. Подреден, дисциплиниран човек е.

Доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ

Различен е, затова

е интересен

Доц. Георгиев е много съвестен разкопвач, посветил е живота си на археологията. Освен Плиска проучва и манастира в село Равна, Провадийско, където излязоха много интересни неща. Има няколко революционни теории, но именно затова е интересен, защото е нестандартен в своите интерпретации на историческите паметници. И това го отличава от останалите колеги.

Проф. Николай Овчаров, археолог

Добряк с остър характер

С Павел Георгиев се знаем от 20 години. Не само като археолог, той и като човек е много стриктен, точен и държи на думата си. Добър човек е, въпреки острия си и темпераментен характер. Май е тракиец. Знам, че не търпи неправди, нито някой да злоупотребява или пък да му налага мнение. Много често, докато беше ръководител на филиала в Шумен, сме имали административни допирни точки и винаги съм срещала разбиране.

Христина Стоянова, главен уредник на НИАР “Плиска”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.