НОВАТА РЕКОЛТА ЩЕ Е ДВОЙНО ПО-БОГАТА

Експортът ни за Русия се срина с 60 на сто

От сивия сектор хазната губи 70 млн. лв. невзет акциз и ДДС

- Г-н Радев, как се отразява сушата на гроздовата реколта?

- Лятото е доста сухо, но като цяло очакваме много добра реколта. В сравнена с миналата година, за която си спомняте, че бе доста дъждовна и с градушки, добивите ще са значително по-добри. За да се ориентирате за какво говоря ще ви кажа, че миналата година произведохме 100 млн. килограма, за тази година очакваме - 200 млн. килограма или това е два пъти повече.

Очакванията са ни както за добро количество, така и за добро качество. И това е така, защото точно това горещо и сухо време в този период на годината способства за здраво грозде с добро качество. Все пак лозята са с дълбока коренова система, на която сушата трудно би повлияла, а слънцето способства за превъзходно качество.

- Рано ли е вече да говорим за изкупните цени на новата реколта грозде?

- С числа не мога да се ангажирам, но предполагам, че изкупната цена за килограм ще е по-ниска, защото предлагането на пазара ще е повече заради по-добрата реколта, която се задава. От друга страна вече не са много винопроизводителите, които нямат собствени лозови насаждения.

- А какво се отглежда в момента в страната – повече бели или червени сортове грозде?

- В България по принцип червеното грозде е повече, защото повечето от районите са си специализирани чисто исторически в производството му. Въпросът е, че тенденцията на пазара е вече малко по-различна и през последните години очевидно се повишава консумацията на бяло вино, което си е световна тенденция. Така че очаквам в близките няколко години значително нарастване на площите с бяло грозде, а консумацията на бяло вино да се изравни с тази на червено.

- Като говорехме за сушата, лятото по-слаб сезон ли е за консумацията на вино у нас и какво пие българинът?

- Не, не е по-слаб сезон, силен сезон е за консумация на вино. За 5 или 6-та поредна година значително в летните месеци се увеличава консумацията на розе. Традиционно е висока консумацията и на бели вина през лятото. Изненадата тази година - активно се търсят по-ниско алкохолни вина с плодови аромати. Това е комбинация между вино и плодов сок, която на етикетите се изписва като ароматизирана напитка на винена основа.

- В крайна сметка колко вино пие българинът?

- Въз основа на статистика от международни източници мога да ви кажа, че средната консумация на глава от населението е около 15 литра за година, което е в долната граница за ЕС. Но все пак не бива да се пренебрегва фактора домашно вино, който не се отчита тук.

- Голям ли е сивият сектор в бранша?

- По данни на Националната лозаро-винарска камара между 30 до 50% от гроздовата реколта отива за преработка извън лицензираните предприятия. Една част е вино, а по-голямата част отива и за производство на ракия натъмно. А това производство на ракия е изцяло неконтролирано, извън всякакви санитарни, технически и всякакви законови изисквания и може да се окаже и вредно за здравето на хората. Не на последно място - държавата губи приходи от акциз и ДДС в размер на 60-70 млн. лв.

- Какви мерки предлагате срещу този значителен по размер сив сектор?

- Предлагали сме да бъде детайлизиран начина, по който е уредено функциониреното на тези малки обекти за дестилация, масово известни като казани, които би трябвало да произвеждат тази ракия, която е за семейна консумация.

Именно там трябва да има по-добра отчетност и проследимост и по-добър контрол. Предлага ли сме самите технически приспособления, които се използват за оборудване на подобен тип обекти да бъдат на специален режим. Да се следи къде се продават и с какъв капацитет са. Предлагахме също така тези обекти да не работят целогодишно. Защо? Не бива да се забравя че в България плодове има само през определен период през годината.

Ако има подобен пункт, който е отворен и активно работи март, очевидно той не изварява плодове собствено произвдство. Ето, тези дребни стъпки могат да ограничат работещите натъмно.

- Бихте ли дали чисто потребителски съвети. В магазините има вино и от 3,50 лв. и от 30,50 лв. и на много по-високи цени. Как се разпознава хубаво вино?

- Хубавото вино е доста разтегливо понятие и доста субективно. Най-добрият начин е чрез империчен път, т.е. човек да опита различни вина, в различни ценови категории и в крайна сметка да си избере. Средната цена на вино в света се движи около 2-3 евро. Така че в никакъв случай ниската цена не означава ниско качество.

- Вино от 4 лева, вино ли е всъщност?

- Да, вино е. Все пак не бива да се забравя, че тази цена се определя на база себестойността на продукта при производителя и разходите до консуматора. Един голям производител, който има много лозя с високи добиви и добро технологично ниво, е съвсем нормално да има по-добра себестойност и да се постигне такава ниска крайна цена за потребителя.

- Кризата между Русия и Украйна и търговските отношения на Русия и ЕС отразяват ли се на износа на български вина за руския пазар?

- Като цяло продажбите на европейски вина в Русия от началото на годината досега са спаднали с 50%. При различните страни е различно, като конкретно при България този спад е около 60%. При това имайте предвид, че виното не е в ембарговия списък за храни, който въведе Русия.

- Стартира новата програма за развитие на селските райони. Браншът готов ли е да се възползва от нея?

- Именно оттук идват основните ни притеснения. В министерство на земеделието се наблюдава някакво желание винарския сектор да бъде определен като неприоритетен сектор за субсидиране. В случая говоря конкретно за мярка 4.2 – инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти, по която предстои прием.

Именно експертите по тази мярка са на път да определят винопроизводството за неприоритетен сектор. Няма как да не сме обезпокоени, тъй като в крайна сметка цялата идея на подпомагането и на европейското финансиране е не то да е вид бизнес, т.е. чух че ще дават субсидии за еди какво си, затова изоставям досегашния си бизнес и се захващам с новото приоритетно производство.

Европейското финансиране именно трябва да подпомога съществуващ и жизнеспособен бизнес и да го направи по-конкурентоспособен на общия европейски пазар.

- Но защо винопроизводството да не е приоритетен сектор. Нали до момента за приоритет се посочваха плодовете и зеленчуците, гроздето не е ли към тях?

- Да, по принцип по сегашните приеми на новата програма с приоритет е сектор плодове и зеленчуци. Но в министерството е имало спор виненото грозде плод ли е, зеленчук ли е или нито едно от двете. И накрая някой решил, че виненото грозде не е плод, защото то било суровина и подлежало на преработка, за да се получи завършен продукт. По тази логика и патладжанът не е зеленчук.

Но дори и да приемем това за достоверно, не може цял един сектор да бъде зачеркнат за развитие, защото някой е решил така в някаква канцелария. Това вече беше направено веднъж по подмярка 4.1., при това при вече отворена процедура и постъпили проекти, и в нарушение на всички принципи на правото.

Казвам зачеркване на лозаро-винарския сектор, защото като се казва, че не е приоритетен, това веднага означава минус 15 точки при оценката на проекта, в сравнение с проект в друг, определен за приоритетен, сектор, следователно няма да има нито един винарски проект, който да получи евросубсидиране по новата програма.

Винопроизводството, което е лицето на българския експорт в сферата на земеделието и носи преки приходи в хазната не заслужава да бъде лишавано от перспективи за развитие.