Шефът на НЗОК проф. Камен Плочев: Няма да подам оставка

Президентът на Република Сръбска глобен за превишена скорост в Хърватия

Началникът на планинските спасители: Индивидуалната лавинна екипировка навлиза все повече у нас

Започва Великият пост

Лишени от свобода превзеха затвор в Рио де Жанейро

Надраскаха със свастики полското посолство в Израел

Саудитките вече имат право на собствен бизнес

Британски кметове на посещение в Брюксел, искат разговори за Брекзит

Сирийската армия влиза в Арфин Кюрдите искали от Дамаск противовъздушна отбрана срещу Турция

Виктор Орбан обяви Унгария за “последния бастион срещу ислямизацията в Европа”

Ще вали почти в цялата страна

Мистерията с тровене на кучетата в бургаския квартал “Сарафово” се разплита

Почина легендата на “Левски” Павел Панов

Пет жени са били убити в близост до църква в Дагестан

12 души са задържани преди срещата Левски – Ботев (Пд)

80 млн. лв. носи на държавата добивът на руда

Държавата ще получи над 80 млн. лева от концесионни такси за добив на полезни изкопаеми до края на годината. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на честването на Деня на миньора в София.

По думите й, събраните до момента пари от концесии са над 66 млн. лева. За сравнение, средствата, постъпили в бюджета по същото перо през 2014 г., са 70 млн. лв. Причината за повишението е очакваният нов ръст в добива на полезни изкопаеми.

„Тази година ще задържим темпа на развитие на добивния бранш и ще достигнем ръст от над 10%, като второто полугодие ще е по-силно“, коментира пред „Труд“ председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков.

По думите му, според последното проучване на енергийното ведомство концесионните такси върху добивната индустрия у нас са на нивото на европейските и единствено незаконният добив ощетява държавата.

Минните ни компании произвеждат между 4,5 и 5% от БВП на страната. Добитата руда достига до над 1 млрд. тона годишно, което е близо до нивата от годините преди кризата. Единственият сектор, който отчита сериозен спад, е добивът на нефт и природен газ. Там спадът е близо 50% заради изчерпване на настоящите находища, но до две години се очаква засилване.

Най-печеливши са компаниите, които добиват метални полезни изкопаеми. За миналата година те са произвели продукция за 1,3 млрд. лева. Най-малко печеливш е секторът на въглищата, където държавата определя цената. Общо местните ресурси осигуряват близо 30% от суровините на металургичната индустрия, а с въглища се произвежда над 40% от електроенергията.

Общият брой на дадените концесии в България към края на 2014 г. е над 500, показва статистиката на Министерството на енергетиката. Общата площ, върху която се търсят подземни богатства или се добиват, е над 29 хил. кв. километра или почти една четвърт от територията на България. Самите концесии обаче са върху 0,9% от площта на страната, останалото са проучвателни дейности.

Според статистиката на минната камара, докато производството расте, броят на заетите в минната индустрия намалява. Причината е, че се увеличава производителността. Тя е близо 2,5 пъти по-висока от средната за тежката индустрия или над 86 000 лева на един зает.

“Асарел”, “Каолин” и “Нипроруда” с по три награди

Призове за най-добрите

Добивните компании „Асарел Медет“, „Каолин“ и „Нипроруда“ са дружествата, получили най-много награди в тазгодишната класация на Българската минно-геоложка камара. За най еко в категорията голяма компания беше отличена „Каолин“.

Тя получи призове за „Иновации“, „Безопастност и здраве при работа“ и „Грижа за природата“.

„Асарел Медет“ също получи признание в сферата на зелените технологии заедно с дъщерното си дружество „Асарел Ремонт“. Компанията бе отличена и в категориите „Безопасност и здраве при работа“ и „Грижа за природата“. Като средно голямо предприятие „Нипроруда“ беше наградена за „Иновации“, „Безопасност и здраве при работа“ и за „Значим екологичен проект“.

Наградата за социалноотговорна компания, за която гласуват ресорните журналисти в сектора, тази година отиде при медодобивната „Елаците-мед“ за нейната програма „Отговорност към местните общности“.

За най-високи годишни резултати през 2014 г. в категорията голямо предприятие бе отличена „Минстрой Холдинг“ заради 31,44% ръст на производството. Приз за средно голямото дружество взе „МДЗ Балша“ с ръст на добива и производството от 20,6 на сто. При малките предприятия наградата е за „Инфрапроект консулт“ с ръст на приходите от 25,50%.

Според минната стратегия

Запасите от злато са за 25 години

Добивът на метални полезни изкопаеми ще е приоритет за развитието на цялата минна индустрия през следващите 20 години. Това предвижда новата Минна стратегия на страната, която се очаква да бъда гласувана днес от Министерския съвет. Тя е изработена още през 2012 г., но Министерството на енергетиката е актуализирало стастическите данни в нея.

Според прогнозите в стратегията, у нас може да се добива каменна сол още над 8000 години, гипс и манган – над 400 години. Запасите от лигнитни въглища са за 70 години, от каолин – за 20 години, от злато – около 25 години.

Останалите находища се очаква да свършат за 15 години. Ето защо от министерството залагат в развитието на бранша да бъде силно застъпено разработването на нови находища, както на метални полезни изкопаеми така и на газ и нефт.

Засилен контрол срещу незаконния добив

Министерството на енергетиката ще засили контрола над незаконния добив на полезни изкопаеми чрез нова дирекция във ведомството, съобщи министър Теменужка Петкова. Експерти ще обикалят рискови места в страната, където се предполага, че има незаконни находища.

Незаконно в страната се добиват най-вече скалнооблицовъчни и строителни материали. Според минната камара сивият сектор в бранша достига до 80-85%, като сред най-силно засегнатите райони са Ивайловград и Гоце Делчев.

Понякога концесионерите излизат от рамките на предоставеното им находище за добив като така произвеждат повече от разрешеното. В други случаи фирми или частни лица копаят без разрешително.

1269 лева средна заплата

Средната месечна заплата на заетите в добивната индустрия през 2014 г. е 1269,40 лева, показват данните на Националния статистически институт. Това е с 2% повече от предната година според данните на бранша.

Най-високи заплати получават заетите в добива на метални полезни изкопаеми, а най-ниски в сектора на въгледобива.

Минният отрасъл е сред най-рисковите сектори по отношение на трудовия травматизъм. Злополуките обаче намаляват с 6% през 2014 г. в сравнение с 2013 г. Броят им достига 176, като смъртните са три.

За сравнение през предишната година по време на работа са загинали 8 миньори, а общият брой на злополуките е бил 183.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.