53% не искат да преминем към еврото

Кой е виновен за кризата в Гърция и какво ще е отражението й върху България и ЕС? Отговори на тези въпроси дава национално представително изследване на “Галъп интернешънъл болкан”, проведено в началото на август.

Постигнатият през юли пробив в преговорите между Гърция и кредиторите й явно е оставил българите с впечатлението, че по-скоро гръцкото правителство печели от ситуацията. Хората с достъп до по-високо образование и стандарт на живот виждат по-усложнена картина, по-умерени са в мненията си и намират ползи и за кредиторите на Гърция. Но като цяло явно е останало усещането по-скоро за надмощие на гръцкия интерес. Това вероятно се дължи на факта, че беше постигната сделка, но и на проведения преди това референдум, който показа ярка обществена съпротива срещу кредиторите.

“Галъп” тества и отношението към някои твърдения, за да се види дали и доколко в общественото съзнание са навлезли стереотипи, както и къде се търси вината за случилото се с Гърция. Тези твърдения пораждат преди всичко хипотези за по-нататъшно изследване и не претендират за изчерпателност, предупреждават изследователите. 60% от интервюираните например споделят мнението, че Гърция има проблеми, защото гърците не работят достатъчно. Същевременно 69 на сто смятат, че главната вина за кризата е на кредиторите.

Най-безусловно съгласие обаче предизвиква твърдението, че основният виновник за проблемите в Гърция са политиците й. 75% от българите подкрепят тази теза, само 9 на сто я отхвърлят.

Българите явно намират вина в различни степени и сред самите гърци, и сред политическия им елит, и сред кредиторите. Внушителен дял от близо 50% от попитаните казват “да” и на трите твърдения. При това няма кой знае колко ярки различия в мненията между различните обществени групи. Все пак най-малко виновен явно изглежда “народът”, по-виновни са “европейците” или “богатите”, а най-виновни са “политиците”.

Към началото на август 70 на сто от българите са против опрощаването на част от дълговете на Гърция. Още в изследването си през април “Галъп” отчете подобна картина. Това означава, че структурата на мненията у нас не се е променила съществено, въпреки че се усеща влиянието на референдума през юли, който популяризира тезата за по-благосклонно отношение към Гърция и беше последван от нови, по-меки становища на част от кредиторите.

В изследването тества още твърдения, които да покажат “сурово” или “великодушно” е отношението ни към Гърция. Близо половината от запитаните подкрепят суровите рестрикции в южната ни съседка, едва 1/5 смятат, че те са прекалени. Това е още едно доказателство, че според българите гърците трябва преди всичко да “стягат коланите”. Твърдото отношение на обществото у нас все пак не стига до крайности. Хората са разделени или объркани по въпроса дали Гърция трябва да бъде оставена да фалира, но така или иначе не надделява “наказателното” отношение.

Въпреки намерения изход от кризата два пъти повече са българите, които очакват положението в Гърция да се влошава, спрямо онези, според които то ще се подобрява. Хората с по-нисък образователен и материален статут са и по-големи песимисти за Гърция. Възможно е в случая да се намесва и често срещаният в такива ситуации инерционен скептицизъм (съчетан с недоверие към елитите), който закономерно се проявява най-болезнено при най-уязвимите.

Подобна логика проличава и по въпроса дали има опасност и в България да има криза като в Гърция. По-ниските социални слоеве отговарят с повече страх. Тук обаче съществена роля изиграват не толкова доходите и образованието, колкото партийната принадлежност. Привържениците на ГЕРБ в по-голямата си част отхвърлят опасността от подобна криза у нас.

Вероятно постигнатото облекчаване на ситуацията в Гърция е поуспокоило и страховете у нас. През май 45% са смятали, че гръцки сценарий е възможен и в България, сега те са 37%.

Кризата в Гърция подклажда страхове и несигурност и по отношение на Европа като цяло. 57 на сто от българите смятат, че гръцкият случай разкрива сериозната криза на ЕС. Неслучайно към момента се оформя мнозинство от 53%, което е против влизането на България в еврозоната. Твърдите привърженици на еврото са едва 17%, а цели 30 на сто са разколебани.