Бягство отвъд рая

В Еквадор живеят 21 българи. В страната, кръстена на екватора, откри преди 12 г. своя дом скитник по душа, перо и тяло на име Владимир Стоичков. Днес в Латинска Америка познават един български писател далеч по-добре, отколкото в родината. Практично?

Испанският е езикът на половин милиард, а у нас ако 500 от 7-те милиона си купят роман, издателят черпи. Но не е силата на сеньор Стоичков в практицизма. Той е човек на търсенето - неистово, неспокойно, на инат. Защото си мисли, че все някъде има съвършенство и покой, но не успява да го намери дори в своите книги.

Преброди всички континенти, за да се получи ето какво. Първата му съпруга е българка, втората - еквадорката Соледад, за която е женен от 10 г. Първият му син е българинът Юлиян, на 25 г., вторият е Амадео, гони 8 месеца и не е еквадорче. Роден е в Аржентина. Още не е записан за гражданин на страната, орисана за негова родина, и се води аржентинец.

Владимир Стоичков има издадени три романа, сборник разкази, биография. Три книги на испански, вече три на български. След написаните на нашия език "Ачупая" и "Последна спирка Барселона" наскоро излезе преведената и адаптирана "Отвъд Рая". Само че на испански е "Плажът Палестина".

На какъв език мисли? "Смесено, зависи от настроението и ситуацията. Казват, че човек брои на своя език, а съм се улавял, че започвам на български и минавам на испански или обратно."

Ей така "тук-там" върви и животът му.

Учи журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", но от 5 г. преподава на испански - журналистика, комуникации, творческо писане, съвременна литература и съвременна световна история. Започва от два университета в еквадорската столица Кито, сега е в Техническия универстите в Лоха и работи с 300 студенти.

Живял е по година в Испания и Аржентина, няколко месеца в Коста Рика и 11 г. в Кито. И още десетки места - от 3-4 дни до месец. Плюс 35 г. в България, но не съвсем.

Работи във в. "Демокрация", когато през 1996-а взема неплатен отпуск, за да стане... моряк. Казва: "Качих се на гръцки кораб под кипърски флаг с български екипаж. Един моряк все ми повтаряше: "Как се захвана с нас, бе? Ти си учен човек, а под нас, моряците, са само проститутките."

Просто обикаля - да види, да избере оазиса.

Той навремето измисля хитовата тв поредица "Другата България". С типичния си непрактичен артистизъм не регистрира на свое име марката.

Споделя: "Другата България" ми хрумна през 1998-а. Да обединим българите по света за честването на новото хилядолетие. Подтекстът, разбира се, бе да обиколя света. Идеята потръгна, патриотизмът винаги е добре продаваем. Не забогатяхме, но изкарахме един световен университет. През 2002-ра стигнахме до втори рейтинг в публицистиката. Успехът упетори апетитите и си дадох сметка, че е време за промени. Вече нямаше какво да правя в България, усещах сценария за следващите години. Упътих се към Латинска Америка, която обичах, преди да опозная, защото от малък четях писателите от "бума", а Габриел Гарсия Маркес ми беше любимец. И усещах, че ще заживея там."

Любимата книга "Сто години самота" излиза през май 1967-а, когато е роден. Любимата жена е Соледад, в превод - самота.

И тръгва, решен да остане. А не знае испански.

Казва: "Аз съм българин без конкретна родина като географска величина. Навсякъде се чувствам малко или много чужд, което донякъде е тъжно. Дойдох с "перфектна" идея - да се "пенсионирам" на 35 г. и да се отдам на писане на език, които не знаех. Планирах да отворя бар, който да ми носи доходи, докато аз пиша в барака на див плаж. Това никога не стана. Но до писането все пак стигнах."

Започва да пише на 15 г. Спомня си: "Един ден промених фактите и ми се стори "божествена" привилегия да градя човешки съдби. Тогава реших, че ще живея от писането."

Някои го наричат най-известния български писател в Латинска Америка. Етикетите - далеч. По-важното е, че пише с наслада и мечти и там го четат далеч повече от 500 човека.

М. г. участва с "Плажът Палестина" в 40-ия панаир на книгата в Буенос Айрес, който е най-големият за испаноезична литература.

Разказва: "Стискал съм ръката на двама нобелисти - Марио Варгас Льоса и Джон Максуел Кутси, много любим писател. Няма да забравя обаче беседата на вече покойния Марио Бенедети в Монтевидео през 2002-ра. Тогава почти не знаех испански, но цял час слушах стиховете му, четени от него, и останах прехласнат. Може би тогава открих, че литературата съществува отвъд думите."

Редят мисли за психологизма в книгите на Владимир Стоичков, за човешкото несъвършенство и търсене на сбъдването, за... Да, нюанси и светлосенки вместо шлифовани образи и съдби, грешки и колебания вместо маршируващи сюжети има и в новата "Отвъд Рая". Верни, но абстрактни думи. Просто неговите истории се запомнят и те карат да мислиш и спориш по тях, готов дори да изругаеш автора. Ако искаш текст - интересно е. Ако търсиш подтекст - пластове достатъчно. Е колко повече?

"Отвъд Рая" е сплав от екзотика, страст, драма и дори крими, от реалност и мечта, от безброй въпроси и безнадеждни молитви за отговори. Така е, защото Владимир Стоичков дори да открие рая, ще опита любопитно да надзърне какво има отвъд. Такива хора трябва да пишат. И да бъдат четени, пък ако ще само на испански.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура