Всеки четвърти страда от безсъние, зад него често се крие депресия или тревожно разстройство

Стига се до влошен контрол на емоциите и трудна концентрация

Най-пълноценният сън е в интервала между 22 ч и 8 ч. Не става дума да спите през всичките тези 10 часа, но е добре, ако се унесете примерно в 23 ч и станете в 7 или пък легнете в полунощ и се събудите в 8. Т.е. сънят трябва да продължава поне до зазоряване, каза пред „Труд“ д-р Цочо Кметски, невролог в столичната „Сити Клиник“.

Във всеки човек има заложен вътрешен часовник, който невролозите наричат циркаден ритъм. Хубаво е този „будилник“ да съответства на реалния времеви часовник. Само че над една четвърт от населението по света има сънно разстройство, показват международни изследвания. „Много често зад него се крият различни заболявания, които може да са психиатрични или предмет на вътрешната медицина“, обясни д-р Кметски. До оплакването се стига заради липса на т. нар. хигиена на съня. Затова трябва да полагаме грижи да спим пълноценно, а при възрастните нощната почивка да е поне 7-8 часа. Само така организмът ни може да се възстанови за предизвикателствата на следващия ден.

Проучвания показват, че човек по-лесно компенсира късното заспиване, отколкото по-ранното ставане. Т. е. ако трябва да се свърши набелязана задача, по-добре да се отметне в късните часове на деня и заспиването да се отложи с 30-40 мин, отколкото човек да се буди прекалено рано. Неслучайно някои хора се усещат почти неадекватни до 8-9 ч, още повече ако работният им ден завършва към 20-21 ч. „Не на последно място очакването на будилника да звънне е един от постоянните и всекидневни видове стрес, което значи, че ни очаква серия от задачи“, посочи още неврологът.

До какви последици води ставането с години в 4 или 5 ч сутринта, на каквото са подложени тв водещите на сутрешни блокове, шофьорите в градския транспорт или трудещите се в ранните смени?

Уви, тези хора не си лягат в 20 или 21 ч и дори да не закъсняват за сън, едва ли заспиват преди 22 ч. „Автоматично това означава, че се стига до недоспиване, мозъкът не е в състояние да релаксира напълно след натрупаното през деня напрежение. Не се осигурява адекватна по продължителност почивка и се наблюдава по-бърза психическа и физическа уморяемост“, изброи неврологът. Ставаме също по-разсеяни, по-трудно поддържаме концентрация на вниманието, появява се дневна сънливост, докато изпълняваме служебните си задължения.

Типичният за дамите въпрос е дали недоспиването състарява? „Всяко нещо, което не е физиологично, пренатоварва и преуморява (независимо дали е психически или физически труд извън естествената норма), води до по-бърза амортизация и състаряване“, отвърна д-р Кметски. Сънят е изключително важен за нашето общо здраве и за това на мозъка. Неслучайно Инквизицията в средните векове е измъчвала заловените от нея чрез непозволяване да заспят. Нечовешката мярка намира приложение при издевателства и разпити и в по-новите времена. „Идеята е измъчваният насилствено да бъде поддържан в будно състояние, докато рухне, съпротивителните му сили се изчерпят напълно и той направи това, което искат мъчителите му“, посочи д-р Кметски.

Поносимостта към безсънието е индивидуална и много различна. Но циркадните ритми, които ни е заложила природата, изискват поне 6-8 часа сън при възрастните и много повече при децата. „Можем да дадем много примери за 2-3 дни на бодърстване, но това поставя физическите и психическите резерви на организма на изпитание“, каза д-р Кметски.

Дали недоспиването може да се компенсира с ободрителни сокове или храни? „Природата е била достатъчно мъдра да ни дари със съня. Това е естественият физиологичен начин, чрез който мозъкът и тялото отпочиват. Различни тонизиращи напитки като соковете, поливитаминните комплекси, кофеин съдържащи питиета имат краткотраен ефект, но той е за сметка на изчерпване на резервите на организма. С две думи - те не са средства, които могат да заместят нормалния сън и са все палеативни мерки“, категоричен бе неврологът.

Много хора, които не си доспиват, на следващия ден усещат, че им е студено. За да се стоплят, те опитват да получат енергия, като хапват изделия с повече мазнини или въглехидрати. „Не съм срещал подобна зависимост в медицинската литература, която съм чел. Може би е въпрос на индивидуален хранителен навик, а не толкова на връзката сън - бодърстване и недоспиване“, обясни д-р Кметски.

Категорично обаче качеството на съня се отразява на поведенческите реакции. При хората, които страдат от хронично безсъние, се наблюдава предпоставката за влошен контрол на емоционалните реакции. „Те са по-склонни към различни тревожни и депресивни състояния, по-трудно се справят с обичайния всекидневен стрес. Понякога поведенческите им реакции са неадекватни в своята индивидуална и емоционална експресия, възможно е дори да загубят усещането за радости в живота“, допълни неврологът. Много често, когато при него и колегите му попадне човек, страдащ от безсъние, се установява, че зад проблема се крие депресия или тревожност. Т.е. психически заболявания стоят в основата на сънните разстройства. Затова, ако от дълго време имате проблем със съня, идете на консултация с невролог.

Съвети за по-добър сън

Спалнята не е място за телевизия

Опитайте се да лягате и да ставате в един и същи час, стига професията ви да го позволява.

Спалнята е място за сън, а не за четене на книги, за гледане на телевизия или за похапване на сладкиши. Добре е тези и други занимания да се извършват в хола или останалите стаи на жилището.

Не прекалявайте с храненето преди сън, приключете с вечерята 2 часа преди да заспите. А самите ястия да са по-леки. Алкохолът в по-големи дози, и то преди лягане, също води до проблеми и се отразява неблагоприятно на циркадните ритми.

Светлината в спалнята да е приглушена, а температурата да е с няколко градуса по-ниска, отколкото в останалите помещения.