Партийна прозявка в София

До кметските избори остават два месеца, но в София това (почти) по нищо не личи. Изключения правят блокираният от ремонт бул. „Цариградско шосе“, очакваното предизборно завършване на закъснелия с години завод за боклука, поредното ударно прекърпване на дупки, бързото озеленяване на градинки и т.н.

На кмета Йорданка Фандъкова едва ли ще й трябва истинска кампания, за да спечели нов мандат - и то вероятно още на първи тур. Така или иначе още от пролетта работният й календар е препълнен с проверки на ремонти, инспекции на строежи, та дори и с огледи на градинки. Традиционното рязане на лентички, където обектите са готови за откриване, също не отсъства.

Отлагането на истинската кампания обаче е пагубно за партиите, които издигат останалите кандидати за кметове. Защото макар и мачът за кметския стол да изглежда свирен, разпределението на местата в Столичния общински съвет (СОС) е от голямо значение за управлението на града. И всъщност реалната битка в София е за СОС и може би за някои районни кметства.

Ако Реформаторският блок (РБ), който уж има претенции за основен конкурент на ГЕРБ в столицата, си мисли, че кампанията стартира на 25 септември, когато тя официално започва, греши. Истинската кампания не е платената, реалният дебат за проблемите на града трябва да започне много преди това.

Как реформаторите да подемат този дебат, като още нямат официален кандидат за кмет на София? Фаворитът проф. Вили Лилков, засега издигнат от ДСБ, е неразпознаваем извън десния електорат и едва ли ще успее да умножи подкрепата за РБ само за един месец. Засега единствено кандидатът на БСП проф. Михаил Мирчев, който между другото също не е широко разпознаваем, прави опити да започне дебата по някои къде важни, къде козметични проблеми в града.

Но докато реалната кампания продължава да не се случва, на изборите в София се очаква да се повтори същото - нов мандат за Фандъкова, пълно мнозинство на ГЕРБ в СОС, както и кметове в почти всички столични райони. Ако ГЕРБ отново има над 31 общинари в местния парламент, ще може да управлява без договорки с други партии, като носи цялата отговорност... но и като диктува параметрите на всяко решение.

Ако РБ и БСП поработят, може и да вземат властта в 2-3 от 24-е районни администрации в София. Въпреки че районните кметове нямат нито собствен бюджет, нито особени правомощия, все пак те са най-близко до хората и ако не друго, поне могат да бъдат медиатор за решаване на проблемите.

Ако РБ, БСП и евентуално Патриотичният фронт се понапънат, може и да разбият мнозинството на ГЕРБ в СОС. Това означава, че опозицията ще има възможност да блокира решения по всички въпроси. Например може да промени някои от параметрите на рекордно големия бюджет на София за тази година, чиято разходна част е 1,465 млрд. лв. Или да „редактира“ някои от условията в големите обществени поръчки, за които се харчат милиарди европейски и общински средства.

Другото нещо, което може да произтече от разбитото мнозинство на ГЕРБ в СОС, са тематични коалиции по важни въпроси. Хипотетично РБ може да подкрепи бюджета, а БСП - решение за нов приют за бездомни кучета. Хипотетично са възможни и по-трайни коалиции.

Дали пък това не е причината РБ да се бавят с кампанията си, в която със сигурност ще трябва да разкритикуват работата на сегашния кмет? Скоро ще разберем.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи