Добромир ДОБРЕВ
Установено е, че в очите на костура се съдържа специално вещество, което му позволява да вижда червения цвят по-добре от всички останали. Това свое качество хищникът използва много рационално при ловните си излети. Вероятно въдичарите с по-голям опит са установили, че в топлата част от годината, когато слънчевите лъчи огряват водоема от сутрин до здрач, пасажите от костур се активизират в привечерните часове, около залез-слънце. Тогава агресорите масово приближават бреговата зона и си устройват истински пиршества с атаки към беззащитния дребосък.
Учени твърдят, че тази необикновена активност се дължи именно на обагрянето на водата в червеникавите краски на залеза.
Тогава костурите получават предимството първи да забележат жертвата си и да атакуват мълниеносно. В останалата част от деня при равни условия те стават видими за жертвите си отдалеч и това обикновено проваля ловните им планове. Показателно е, че след залез-слънце агресията им моментално се изпарява и те престават да тормозят малките рибки, оставяйки ги на спокойствие чак до следващия ден. Просто губят зрителните си предимства.
Впрочем за най-малките обитатели на водоема спокойствие не може да има. Ако са се опазили до свечеряване от раираните разбойници, в мрака идва времето на сома и бялата риба, така че борбата за живот продължава без миг покой – без значение от годишен сезон или време на денонощието. Който забрави за това, обикновено плаща с живота си.
Специалното отношение на костура към червения цвят се знае добре и от производителите на изкуствени примамки. Богата е гамата от модели, предлагани за улов на костур, но сред тях оцветените в червено или поне с преобладаващи червени нюанси определено играят водеща роля. Спинингистите, търсещи костур, са наясно с тази негова слабост и също разчитат на оцветените в червено изкуствени примамки.
Е, това не означава да се загърбят модели с други цветове, но първите опити обикновено са с примамки в любимия за костура цвят, пък ако не дават резултат, може да се търсят алтернативи.
Капацитети в зимния риболов твърдят, че мормишки, оцветени в червено, са за предпочитане при подледен риболов на костур. Даже отиват и по-далеч, като препоръчват и самата кука да е оксидирана в червено. При ползване на зимни блесни нещата стоят малко по-различно. Самата блесна е с традиционния си бронзов или сребрист оттенък. Но окачването на червена тройна кука за халкичката многократно повишава успеваемостта й. В повечето случаи костурите налитат и се закачат именно на цветната тройка, а не на запоената за блесната кука.
Червеният цвят преобладава в предпочитанията на костура и при естествени примамки. Не е случайно, че непосредствено след вездесъщите живи рибки се нареждат торните червеи или цветни комбинации с бели червеи. Всъщност рибки с преобладаващи червеникави нюанси едва ли биха отминати с безразличие от хищника, но засега в дивата среда такива почти не се срещат.
А да му предлагаме някои от аквариумните обитатели не е уместно. Поне що се отнася до живите рибки, там предпочитанията му към червения цвят не важат.
Хищникът дебне в еднакви дълбочини
Плавателният мехур играе ролята на балансьор, който позволява на рибите да настройват плаваемостта си и да променят дълбочината. Това става чрез абсорбиране или изпускане на въздух от мехура към червата. При костура обаче мехурът не е свързан с червата, а обменът на въздух става чрез специални жлези, които работят твърде бавно. В резултат на това той се въздържа от резки промени в дълбочината дори когато преследва жертвата си. След редица научни изследвания биолози са установили, че костурът може безпроблемно да понесе внезапна промяна в дълбочината само до 20% от първоначалната. Това ще рече, че ако примерно рибата се намира на 10 метра дълбочина, ще може да слезе до 12 метра или да се изкачи до 8 метра. За по-големи отклонения е нужно време за адаптация, през което споменатите жлези да свършат своята работа.
“Българска гордост” е понятие още от Средновековието Моята ограда в Созопол е четири пъти по-стара от Америка