Изпуснахме Кипър, но не и първото място, драмата ще е до последно

На 17 ноември 2018 да почерпят

Малък гайдар разплака всички във „Фермата“

Вижте от птичи поглед опустошението след пожарите в Калифорния (ВИДЕО)

Искрен Веселинов, „Обединени патриоти“: Валери Симеонов разговаря с Каракачанов преди да реши за оставката

23 лица с трайни увреждания започнаха работа в община Смолян

Започва Рали спринт Сливен

Ограничават движението по Панаирния мост в Пловдив тази събота

Ето кои са окончателните състави на България и Кипър

САЩ намаляват бойците си в Африка За да се фокусират над заплахите от Русия и Китай

Ралица Паскалева предаде псевдо продуцент на ФБР Измамникът искал да я прави порно актриса

Вино без градус е новата мода Наши производители вече правят експерименти за производството му

Протестиращите майки за оставката на Валери Симеонов: Ще чакаме решението на Народното събрание

Министерски съвет потвърди: Оставката на Валери Симеонов е лично негово решение

Насрочиха процес за бунга-бунга партитата Силвио Берлускони отново на мушката на съдебната власт

Реставратора и голото тяло

Това е поредният документален разказ за Реставратора. Който се е родил като Бранимир Делчев. Завършил е с отличие специалността реставрация в Академията за изобразителни изкуства в Прага. И се е отказал от правото и поканата да започне като асистент академична кариера там. Над 20 години – до 1999 г., е реставратор в НХГ, а до 2012 г. – в Етнографския музей. Ползва се с авторитета на един от най-добрите родни реставратори. И със славата на чешит. Принизяваща го, тъй като е човек с мисия, с любов и идеи за родината си, с всеотдайност в работата.

Който цял живот е предизвиквал, а не е чакал съдбата си.

Мисля, че Реставратора все иска да ми каже, че мързелът ражда откритията. В това число и световните. И ми го казва заобиколно, като непрекъснато ми доказва, че при него е така. Не е като да е: мързел – откритие, мързел – откритие и т.н. Но е сходно. Сигурно ще му опонирам, че мързелът поражда копнежи с по-вярното име мераци. И от тях до откритието следва дълъг път. Извървяван от някои, от други – не. При него обаче мързелът се прелива в откритие ей така, като едното нищо.

Ето го – седи и се чуди. Щото имал професионален проблем, непреодолим, но до един етап. Наближавал клаузерът, т.е. годишната изложба на студентите от Художествената академия в Прага, на която се пишат оценки. Той трябвало да представи 4-5 акта, рисувани голи тела. А не е подготвил нито един. Тъжният извод е, че няма да успее, ако ще следва класическия път на направа. И тук великият му съветник мързелът му прошепнал – трябва да прибегнеш до нова технология. Скоро тя е открита. Ползва се леглото в студентското общежитие. Сложил един фазер под чаршафа. Върху него проснал найлон, а върху найлона – грундирано платно. На платното изстискал бои. Отгоре метнал още един найлон, а над него – нов чаршаф. Работната площадка, палитрата, четката, художническата ръка – под чаршафа.

“И яхнах” – със скрита гордост и без свян, щото става дума за изкуство, ми заявява Реставратора. Какво е яхнал – голо женско тяло, натурално разположено на чаршафа. Мълчи по въпроса как се озовало то там. Явно процесът на намиране на облечено тяло, което бързо се съгласява да стане голо и работно, е бил свързан с малки усилия. И друг път ми е казвал, че е достатъчно да извървиш няколко десетки метра из студентското общежитие, та да се сдобиеш с не едно тяло.

“Получи се целият екстаз. На платното прекрасно се вижда голо тяло.” Не само се вижда. Технологичната съобразителност и сексуалната активност в името на изкуството са родили високоестетични творби. (Забравих да кажа, че сандвичът чаршаф – найлон – платно – бои и т.н. и с него яхването са били подновявани толкова пъти, колкото е изисквало чешкото образование.) Професорът пак му писал шестица. И тук с основание Реставратора мъдрува: Най-изненадан винаги е авторът. Тъй като другите приемат работите му по-спокойно, защото мислят, че се е трудил. – Как да не се е трудил. По по-различен от общоприетото за жанра начин. Но иначе – задълбочено и успешно. Заработи и съвестта му, със закъснение, но ползотворно: Непрекъснато се чудех как при толкова много шашми ми пишат шестици. И завърших като пълен отличник.

Не се сети да се похвали, че е абсолютен модернист. Човек, правещ впечатляващи творби без четки, шпакли, ножове и други ненужни и остарели инструменти на художническия труд. Само с бои, въображение и подходящи женски форми. Аз пък не се сещам какъв термин се полага на модерността на Реставратора. Грубо ми звучи чаршафен сексуализъм.

На вече завъртялата се тема голо тяло. Ще го цитирам по-пространно, за да не се меся в размаха на мисълта. Тълкуванията сетне: “Качих се на Олимп в изобразителния свят. Казвам го не да изпъкна, а да подчертая факта. Всички учещи се на живопис рисуват голо тяло. И сетне, след обучението, този жанр съпътства художниците цял живот. Но интересното е, че и най-големите майстори не са успели в жанра. Защото не са разбрали, че голото женско тяло е феномен в природата. Само аз схванах тази истина. Голото тяло е единственото нещо в този свят, което има 100% порок или 100% идеал. Но колегите са сбъркали, като мислят, че те са в някакво съотношение. При тях едното – порокът, например, се съдържа като 20, 30, 50, 80%, а идеалът е останалата част. Няма такова нещо – можем да видим само идеал или само порок. Като се влюбиш в една жена, ти не можеш да я критикуваш, виждаш само идеала. Като ти роди 2 деца и почнат бюджетни питания, виждаш само порока. За да останеш верен на феномена, постъпваш така: Рисуваш девица – никаква еротика, само естетика. С акрилен лак, който е прозрачен, рисуваш отгоре всякакво еротично бельо, невидимо на дневна светлина. А на тъмно, като включиш луминисцентно осветление, става негърка с порочно облекло. На дневна светлина – светица, на луминисцент – мръсница. И съм убеден, че съм единственият, който е разгадал голото тяло. И затова не рисувам – талантът трябва да почива. А и имам черен колан по мързел.”

Преживяната негова история е със стопроцентов порок, който с предимство следва да закарат в по-вътрешен кръг на ада. Като студент в първите месеци в Прага български колега от по-горен курс го отвел в клуб-кафене, дето се събира елитът от киностудията “Барандов”. И други звезди с пари като Карел Гот, например. Видял изключителна красавица и сърцето му заподскачало. Забелязал това, колегата му го подтиква да опита да я свали. Без да му каже, че тя е елитна проститутка, което значи още – скъпа и недостъпна за студента. Но де ти прегради пред Реставратора. Прохождащият тогава в практиката на сексуален бабаит, без да му мисли, се запътил към масата на дамата. Мария П., словачка. И започнал свалката като начеващ професионалист – с молба да му позира да я нарисува. Девойката го погледнала и казала: Добре, ама аз съм скъпа. – Той: Е, колко вземаш? – Тя: Тарифата ми е 6000 крони на час. – Това са тогавашни 780 лева – умопомрачителна сума не само за български студент. Той: Дадено. – И уговарят ден и час за позиране.

Реставратора събрал шестте хиляди крони от арабски студенти. И подготвил стаята като ателие. Тя с влизането попитала де са парите и той посочил купчината на масата. Удовлетворена, красавицата се съблякла. А той набързо направил някаква скица. На третата минута казал “дотук” и отброил 1/20 от купчината. (Сигурно толкова са били неговите пари.) Мария почнала да се смее неистово. За вас безплатно. – Сеансът продължил без упражняване на професията й.

Станали страхотни приятели. Нарисувал й портрет и го изложил на студентска изложба. Впечатлил се възрастният преподавател Падерник и го помолил: Пане Делчев, може ли да уредите тази дама да ми позира. – Панът: Може, ама е скъпа – 6000 крони на час. – “И така – казва днес Реставратора, тя, позирайки на професора, изкара толкова пари, че покри с лихвите безплатните сеанси с мене.” Сближили се толкова, че понякога при нужда преспивала при него в общежитието. Като с братче – с долепени на единичното легло гърбове. Признала му, че за да го отбие при запознанството нарочно обявила тарифа далеч над действителната. И много други неща си доверявали. До деня, в който завършил. Когато й казал, че си тръгва за България, тя се разплакала. И чак тогава разбрал, че тя отдавна го е обикнала. Не като братче. Докато той зяпал.

Как беше – сто процента порок? Дали?

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.