На 18 ноември 2018 да почерпят

Спортисти и авантюристи ни славят в Гинес Най-любопитните постижения в Книгата на рекордите

Затягат правилата за билбордовете край шосетата

Икономиката ще загуби 2,2 млрд. лева заради недостиг на шофьори Бранша чакаа поне 2000 водачи от българските диаспори

Калоян Паргов: Предсрочни догодина избори са неминуеми

Предупредителен код заради очакваните валежи в 20 области утре

Дубайските полицаи се качват на летящи мотори (ВИДЕО)

Риалити звезда се сгоди за милионерски син Пенелопе каза “да” на Иван Динев

Филмът за Силвио Берлускони препуска към екрана Режисьор е майсторът Паоло Сорентино

70 задържани на протест заради климатичните промени в Лондон

Георги Мамалев: Протестите няма да доведат до нищо добро

Сергей Лавров: „Турски поток“ може да мине през България и Сърбия

Последният ръководител на Комсомола: Промените през 89-а тръгнаха от самата БКП

Националните недоволни от съдията срещу Кипър: Трябваше да ни даде още две дузпи Според тях, шведският рефер е трябвало да отсъди поне още две дузпи

Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява още два мандата Разполагаме с информация, че БСП участва в организацията на протестите, каза депутатът от мнозинството

Оперната прима Христина Ангелакова: Непрекъснато се бунтувам срещу рамки

Снимка Архив "Труд"

Интервю на МИГЛЕНА СТОЙЧЕВА

– Г-жо Ангелакова, неотдавна навършихте 70 г. На вас бе посветен финалният концерт на тазгодишните Моцартови празници в Правец – ако се обърнете и погледнете през рамо тези седем десетилетия, какво ще видите?

– Обръщам се с радост, защото изживях живот, пълен със спомени. Жалко, ако човек няма спомени! Няма как да излъжа сега, че всичко е било успешно – имала съм трудности, проблеми, но и много хубави неща. Това ме прави оптимист, че животът ми няма да бъде само 70 г. и че най-хубавите неща не са ми се случили, че ми предстои нещо хубаво да стане и в следващите… знам ли колко. Очаквам.

– В такива моменти човек тегли черта – какво има под тази черта при вас?

– По-скоро съм оптимист. Не бих казала, че една чаша е полупразна, при мен тя винаги е полупълна. И това е една от хубавите ми черти – не изпадам в отчаяние, когато нещо не се случи по моя начин. Но ако трябва да съм пряма, ако сложа чертата и извадя нещата, които си харесвам, може би не са достатъчно. Искало ми се е повече. Имам неизпети роли, имам грешки в избора на партньорите от всякакво естество. Освен това, за да не направя повече от кариерата си, мисля си, че съм виновна само и единствено аз. Упреквам се донякъде. Единственото нещо, което маха всички съжаления и огорчения, е това, че имам прекрасна дъщеря. И тя компенсира много неща, които не са ми се случили.

– Има ли мото, под което протече животът ви досега?

– Живея доста праволинейно, но рамката не е моята сила. Непрекъснато се бунтувам срещу рамката. От друга страна, се съобразявам с мнението на хората и не ми е чужда максимата, че моята свобода в мисленето и действията се простира до свободата на другия. Другото е, че винаги съм искала всичко да става максимално добре. Не е само амбиция, а и уважение към нещата, които правя.

– А на сцената придържахте ли се към строги принципи?

– Опитвах се да бъда вярна на концепцията на режисьора, с когото работя. Не следвах максимата: „На първо място – аз, а после режисьорът.” Спомням си един полски режисьор, който дойде в операта с много интересна и странна концепция за „Трубадур”. Бях пяла Азучена в различни продукции, но той върна постановката много в Средновековието. Никой от певците не поиска да изпълни всичко, което той искаше. До един казаха: “Той ще ми каже, правил съм толкова много спектакли на „Трубадур”!”. Накрая техните образи останаха половинчати, защото го нямаше замисъла на режисьора. Единствена аз бях направила това, което той искаше. И моят образ стана най-силен. След година този режисьор стана директор на Варшавската опера и ме покани да пея лейди Макбет.

– А как пробихте в Италия?

– Първо с качеството на гласа. Казваха, че звучи красиво. Но мисля, че подготовката и музикалността ми също оказаха влияние – 10 г. съм свирила на цигулка. Никога няма да забравя как правихме операта „Амал и нощните посетители” от Джан Карло Меноти в „Пикола скала”. Той беше и режисьор. Мислех, че съм си направила ролята добре, но диригентът Маурицио Арена ме спря, за да ми каже нещо в чисто музикален план. Тогава Меноти се обади от залата: „Моля те, остави я да прави каквото иска.Толкова е вътре в образа, че се подписвам под всичко, което прави.” Е, това са моите малки големи радости – ами страхотно е композитор като Меноти да ти го каже!

Друг случай имах с руския диригент Владимир Делман, който години наред беше главен диригент на операта в Болоня. С него направих „Хованщина”. И когато на финала тази религиозна фанатичка Марфа е готова да види Москва запалена и пее: „Слышал ли ты в дали за этим горам…” – един от най-силните моменти в операта изобщо – Делман си остави палката, спря да дирижира и ме слушаше, а от оркестъра ме гледаха, дишаха с мен и свиреха. Незабравим случай, заради който мисля, че си е заслужавало да съм част от гвардията на оперните певци по света. Щастлива съм аз, че Господ ме е избрал и ми е дал глас.

Когато оперен певец прави кариера в чужбина, често му слагат етикет и всички театри го търсят за определени заглавия. Вас за кои роли ви търсеха?

– Най-вече за Амнерис от „Аида” и Азучена от „Трубадур”. Вървях с лепенката „Вердиев мецосопран”. Аз обаче обичам предизвикателствата и тук направих „Италианката в Алжир” – според мен беше не само събитие в личен план за мен, но и в музикалния живот на България. Съмнявах се, че ще се справя заради виртуозността на бързите пасажи, но стана. После си позволих и „Пепеляшка” на Росини, при това със състав от специалисти в неговата музика – в Равена, Италия, където винаги съм пяла „Трубадур” и „Аида”. Умопомрачително! Как може един артистичен директор да види в една Азучена бъдеща Пепеляшка?! Научих финалната ария – беше ми много трудно – и отидох на прослушване в Пезаро при маестро Алберто Дзеда, капацитети по Росини. Изпях аз арията, но как – нямам спомен. Той слуша внимателно и накрая каза: „Не мисля, че съм намерил точно Росиниева певица, но в Равена ви искат, тогава добре.” Приех, че това „добре” значи, че имам шанс – ако е било зле, щеше да ме отреже. Върнах се в София да се подготвя и елате да видите какво значи вокален истеризъм. Почнах да пея цялата опера веднъж сутрин, следобед отново. Имаше ли свободна стая в операта, аз влизах и почвах да пея… Накрая получих най-добрата критика за премиерата на тази „Пепеляшка“.

– Една катастрофа преобръща живота ви – как гледате сега на това изпитание?

– Промени ме, защото се случи в неподходящ момент. Но сигурно има съдба. Отидох в Париж за сериозен брой концерти с ораторията „Александър Невски” и всичко вървеше добре до генералната репетиция – на другия ден след катастрофата трябваше да е концертът… Понякога се питам: „Защо отидох?”

Бяхме настанени в хотел извън Париж и колегите искаха да отидат на разходка. Казах си: „Защо и аз да не отида?” И си направихме среща с приятелки, живеещи в Париж. Помня, че бях купила страхотни парфюми. Шофьорът на автобуса, с който се връщахме към хотела, беше руснак. Предполагам, че не е познавал добре някои знаци и не е видял, че в един тунел не може да влезе висок автобус. И аз – бях на втората седалка и показвах страхотните си покупки – не разбрах какво стана…

Хеликоптер ме е отнесъл в болница. Полежах 10 дни в реанимация, после още 20 – в отделението. Имах счупвания, натъртвания, едната ми вежда я нямаше. Но помня, че когато ми шиеха главата, се бях съвзела и казах: „Побързайте, че имам концерт.” После всичко се преобърна. Разведох се. Няколко месеца не можех да ходя, за известно време излязох от кариерата. А празни места не остават никога, веднага се запълват… Беше в периода на промените в България, не знаех как да реагирам на много неща. Премина и това, но остави доста дълбока следа.

– Днес каква е Христина Ангелакова?

– Интересувам се, чета, влизам в интернет, гледам да съм в крак с времето, защото то променя изискванията към нас и не бива да изоставаме. Не мога да си представя сега да си взема моите 70 години, да се срещам с връстнички, да пием кафе и да говорим кой умрял, да следя турски, индийски и всякакви сериали. Не е възможно така да живея!

НАШИЯТ ГОСТ

Доц. Христина Ангелакова (мецосопран) е родена на 29 октомври 1944 г. в Исперих. През 1969 г. завършва Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия “Панчо Владигеров” – НМА) в класа на проф. Сима Иванова. Специализира в академията “Санта Чечилия” в Рим, а първите й публични изяви са на сцената на “Ла Скала” в Милано. През 1973 г. печели конкурса за оперни артисти в Тревизо, Италия, а две години по-късно – и в Остенде, Белгия. Вече световно име, мецосопраното е поканено в трупата на Софийската опера и пее там 23 сезона. Паралелно гастролира в чужбина.

От 2001-ва до 2004 г. е директор на Софийската опера. Преподава оперно пеене в НМА. Създател е на международните Моцартови празници в Правец.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.