Току-виж този път на някой в кабинетите на управляващите в Скопие му светне да си зададе въпроса защо ручахме жабето.

Защо трябваше да правим тези циркове на южната си граница с идващите от Гърция бежанци, след като в един момент в събота вечер потокът се отприщи и хилядите поеха на север, към граничния пункт Табановце на границата със Сърбия? Защо трябваше цял свят да гледа кадри от полицейската акция, при това не твърде успешна, за ограничаване на бежанците на буферната територия между Македония и Гърция, след като само за няколко часа с автобуси - малки и големи, с леки коли и дори с влакова композиция около 4000 от тях транзитно преминаха територия на страната в посока север? Не можеше ли всичко това да стане организирано, с активната логистика на държавните македонски институции, с прилагането на най-елементарните хуманитарни практики спрямо бежанците, а не полицаите да ги гонят като животни из полетата около граничния град Гевгели (ударението е на първата сричка), понеже някои от имигрантите били се изплъзнали от кордона.

Две били частните автобусни компании, които - незнайно от кого! - се организирали да превозват бежанците на север, след като това можеше да бъде направено много по-рано, без хората от граничния район да вдигат протести против неканените гости. Та нали основните политически партии в страната, особено управляващата ВМРО-ДПМНЕ, само да подсвирнат, и десетки и стотици македонци ще напълнят автобусите за поредния партиен митинг тук или там в страната. Да не мислите, че двата митинга - на опозицията в Скопие на 17 май, неделя, и на управляващата коалиция на следващия ден, бяха спонтанни - хей така, симпатизантите решили и отскочили до столицата с развети знамена и лозунги. Може да стане някъде другаде, но не и в Македония. Организирано, под строй, по списък и така нататък - всички на протест или на контрапротест.

И този път македонските власти се оказаха неподготвени за това, което се случи. А когато тълпите нахлуха на македонска територия, действаха като слон в стъкларски магазин. Сигнали за масова бежанска вълна, която може да мине през територията на Македония, имаше отдавна, но кой да ги види. Колко случаи имаше през последните две-три години на малки групи имигранти, които идват от Гърция през границата и с помощта на местни каналджии вървят на север. Най-често по най-сигурния маршрут -железопътната линия, която свързва южната и северната граница на страната - от Гевгели до Табановце. Линията минава по Вардарската долина, която в местната митология е най-пряката връзка между река Дунав и Егейско море. Там, в теснините около река Вардар, доста бежанци намериха и смъртта си, само за да попълнят черната хроника в местните медии, без да светнат ярко червената предупредителна лампичка, че единичните случаи може да станат и масови. Още повече че границата на Македония на практика е най-слабото звено в района, след като и Гърция, и България като членки на Европейския съюз и на НАТО имат по-особени задължения към охраната на собствените си граници.

България вече се опари от бежанската вълна, идваща от Турция, взе някакви мерки, които и може да ни се струват недостатъчни и закъснели, но така или иначе вече сме “на пангара”. А и задълженията ни като външна граница на ЕС имат своето значение.

Очевидно обаче и бежанците имат своите подобни съображения - поне така чух в един от репортажите от Гевгели. Ако минат през Македония и после през Сърбия, първата им среща с Евросъюза става на границата с Унгария. Но това вече е много по-близо до мечтаните Германия, Дания, Холандия или Швеция. Подобен анализ може и да е леко аматьорски, но службите в Скопие трябваше да го имат предвид. Защото за подобни пропуски в анализите и прогнозите не бива да има прошка. Но това си е работа на властите. И без съмнение ще стане коз в ръцете на опозицията, чийто лидери се чудят как да възвърнат пролетния патос на своите симпатизанти, рязко спаднал (по стара македонска традиция) в летните отпускарски месеци. Не искам да звучи като оправдание за мерките на кабинета на Никола Груевски и неговите институции, но реакцията им си има и своя психологически, специфичен македонски мотив. Това е масовият страх от маси бежанци, които остават на територията на Македония.

Това е страх от повторение на събитията от пролетта на 1999 г., когато поради кризата в Косово режимът на Слободан Милошевич изпращаше с товарни вагони хиляди косовари на територията на Македония. Други организираха бягството си от сръбските власти сами. В крайна сметка пространството между двете граници - македонска и сръбска на граничния пункт Блаце, се оказа тясно за хилядите бежанци. Македонските граничари пазеха откъм своята територия разширяването на човешкото море и всяка сутрин, когато ние, българските журналисти в Скопие, отивахме рано-рано на граничния пункт, по позицията на граничарите съдехме докъде се е разширило присъствието на бежанците. Докато една нощ с автобуси, организирани от властите, всички бяха преместени в основния лагер на спортното летище Стенковец. Тогава правителството на ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски бе само на няколко месеца, кризата с бежанците от Косово заплашваше държавността на Македония и стабилността в страната и в региона. Сегашният премиер Груевски беше част от кабинета като министър на търговията и няма начин да има някакъв добър спомен от онези пролетни тревожни месеци на 1999-а.

Има и друго - македонецът си пада малко ксенофоб, колкото и да ни убеждават, че македонци и албанци, християни и мюсюлмани преди години са си живеели прекрасно заедно под лозунга на Титова Югославия - братство и единство. И че македонецът е гостоприемен и толерантен. Как ви звучат думите на проф. Васил Тупурковски-Циле тогава, през 1999-а лидер на Демократична алтернатива, която бе коалиционен партньор в кабинета на Любчо Георгиевски, а самият Циле бе вицепремиер: “Толкова бежанци минаха през нас, а не знам някой македонец да е дал поне една чаша вода на някой от тях”. Добре че партиите на албанците и преди всичко ДПА на Арбен Джафери тогава мобилизираха своите активисти, та дадоха решителен принос за преодоляване на кризата.

Сега откъм Гърция идват мюсюлмани, сирийци или либийци - кой ги знае какви са. И пак най-активни при помощта за тях бяха местните албанци. Докато властите хвърляха бомби със сълзотворен газ - докато най-после някой не им подсказа, че така не може.

Иначе държавата ще вложи 6 милиона евро за построяването на паметник на родената в Скопие Гонзца Бояджиу, или Майка Тереза, известна със своята скромност и отдаденост на каузата да помага на болните от проказа.

Скопие намери решение - започва да прехвърля имигрантите на северната си граница

Над 1500 души, повечето сирийски бежанци, се струпаха в събота на жп гарата в Гевгелия. Полицията ги пропусна, след като първоначално използва палки и сълзотворен газ срещу тях. Снимки АФП

##########