-Г-жо Пeтрова, защо учителите недоволстват срещу директорите и правомощията, които те имат? Защо не приемат делегираните бюджети, които осигуряват пари на база на учениците, които е привлякло училището? И приемате ли промените, че на всеки 4 години директорите и учителите ще бъдат атестирани?

-Смятам, че промените са абсолютно наложителни въпреки отпора, който директорите дават. Защото делегираните бюджети ги превърнаха във феодали. Гилдията е ужасена от това, което се случва и ще се случва в училище. Директорите имат такива права, които им дават възможност да правят административни и финансови нарушения, да изграждат кадрови и образователни политики, които търпят критика, но не търпят контрол. Според мен контролът е недостатъчен. Делегираните бюджети превърнаха децата в стока. Има училища, които са свръхнаселени, и то до такава степен, че са опасни за здравето и сигурността на децата. А други, които са оголени от ученици, и то по причини, които не зависят от директора. Делегираните бюджети водят не до екипна работа, а до политика "в кюпа"- близките на директора са в кюпа и получават всичко, а други никога не могат да се докоснат до финансовото изобилие.

- Идеята на делегираните бюджети бе да се стимулират работещите и качествени училища, които родителите избират, а държавата финансира повече. Защо това не стана?

-Защото първоначалната идея се изроди и се превърна в битка за ученици. Качеството на учителския труд няма как да бъде оценено, защото няма стандарт за това. В този смисъл новият закон за образованието задава нова тревога. Той предвижда училищните настоятелства и всякакви граждански общности да дават оценки. Но колкото и да бъдат добронамерени при оценяването на преподавателите, субективният момент остава. И могат да бъдат манипулирани. Това се случва и сега чрез бюджетите. В гилдията се споделя мнението, че директори през родители и училищни настоятелства правят чистки по места. Те обезпечават една политика на удобство на директора, без да има коректив. Директорите също трябва да бъдат контролирани. Все си мисля, че една въртележка на директорите из училищата, ще е полезна. Така те няма да стават феодали. По отношение на учителите аз съм консервативна и смятам, че финландският модел на едногодишните договори (той не е част от закона - б.ред.) няма да е добър. Но атестации, истински, по определен стандарт, са задължителни за работата на преподавателя.

-Законът, който трябва да бъде приет в пленарната зала през новата парламентарна сесия, изисква да има стандарти за учебното съдържание, оценяването и т.н. Те трябва да се предоставят от МОН. Учители участват ли в изработването на стандартите?

-Никога не съм имала такава информация, защото тя никога не е била публична. Това, което прави недоволни мен и колегите, е, че тя продължава да е конспиративно тайно дело. И за това подобни програми и промени винаги са съдържали в себе си огромна доза произволност. Крайно време е екипите, които работят по каквито и да е програми, да са поименни,а не анонимни. Личната отговорност е изключително важна. Ние стигнахме до такава точка, в която са изречени всичките негативи на образователната система, а никой не ги е чул. Само се произвежда шум в ефира. Може би е редно да има механизъм, който да застави министерските чиновници да проговорят. Редно е и те да бъдат атестирани и оценявани от общественото мнение. Ние не знаем имената на тези, които ни обричат на този кошмар - да сме виновни и отговорни за всичко. Например за учебниците.

-Като този текст за песничката за плесничката или за промените в учебните програми преди няколко години, който размести произведения и автори в програмите по литература и история и предизвика протести, защото никой нищо не обясни.

-Аз се усетих лично пометена от метафората, която животът създаде с тази плесничка от приспивната песничка. Думата сън и думата приспиване са ключови за българското развитие. И без да оригиналнича, ще кажа, че това бе поредният шамар, който обществото си зашлеви. Колкото повече стоя в училище, толкова повече виждам, че чиновници, родители и учители говорят разноречиво, което прави децата ни шизофреници. Никой не мисли и работи за тяхното спокойствие. Уж всичко се прави за тях, а в един момент разбираш, че всеки си прави каквото си иска. Обществото ни е стигнало до момент, в който трябва да се предоговори какво се очаква от обучението. Трябва да има обществени форми, които да опишат какво се очаква от обучението по български език и литература, както и по история. Доколко ще е гражданско, колко ще е глобално. Ние винаги сме се люшкали между чуждото и нашето, но трябва да има обществена консолидация. Образованието е обществена поръчка, за която не може да се държи сметка само на учителите. Чиновниците отдавна дизертираха от проблемите и се грижат само за своите места, а в училище отдавна се възпитават деца, които се интересуват само от физическото, но не и от духовното. Дори само фактът, че в един клас по цял ден стоят по 30-32 деца, създава проблеми и после се чудим защо са агресивни.

-Смятате ли, че законът за образованието ще развърже някои от възлите в системата или ще остане само в сферата на политическото говорене и чиновническото бездействие?

- Знам, че законът сам по себе си не обезпечава нищо. Цялото общество е деструктурирано и в този смисъл не гледам на него като на панацея. Но той задава рамката и аз бих си радвала да бъде приет, защото ще отключи възможността да има нови учебници и ново учебно съдържание. За които обществото трябва да бъде информирано, а то не е. Мисля, че ни чака нова хуманитарна катастрофа. Защото по времето на първия служебен кабинет имах възможност да погледна новите проекти и да видя, че българската литература, която е себепознание на българина, е унищожена. Например Алеко Константинов тогава присъстваше с текст, който не е познат и на филолозите -"До Желюша с говежди вагони", а "Бай Ганьо" - да го няма. Не може Ботев и Вазов да са само с по едно произведение с мотива, че това ще ограничи обема. Има обеми, които да се свият, но не са тези. Аз питам защо се разширяват обеми, които обременяват младия човек, а не възпитават конструктивно мислене? Разбирам идеята литературата да се изучава по теми и идеи, но не мога да отхвърля йерархията на времето. След тези проекти нищо не се случи. Гилдията винаги е била малко пасивна, защото й е вменено, че е виновна за всичко. Но и в мига, в който тя поиска участие, високомерно й се заявява, че това не е нейна работа. Защо, когато се създават нещата, това не е нейна работа, а като има грешки - е нейна?! Сега пак всичко е на тъмно.

Нашият гост:
Цеца Петрова е преподавател по български език и литература от 20 години. В момента е учител в столичното 119-о училище. Завършила е Пловдивския университет. Участва в много комисии, които работят за промените в системата. Създател на Сдружението на главните учители.