Едва ли има човек, който се е сблъскал със съдебната система и не се е разочаровал от тромавото правораздаване. Оказва се обаче, че не само тежките процесуални процедури затлачват правосъдието. Немарливата и бавна работа на някои магистрати допринасят за мудния съдебен процес.

Преди дни Висшият съдебен съвет (ВСС) образува две дисциплинарни производства за бавно правосъдие и други нарушения срещу съдията от Наказателното отделение на Софийския градски съд (СГС) Мариян Марков и срещу Калинка Илиева, която доскоро беше командирована в Търговското отделение на съда.

Производствата стартираха по предложение на председателя на СГС Калоян Топалов. „Труд“ научи, че по негово искане в кадровия орган са постъпили още четири предложения за образуване на дисциплинарни дела заради нарушения, извършени от магистрати. По Закона за достъп до обществена информация от СГС уточниха за „Труд“, че става дума за съдиите Златка Чолева, Олга Кадънкова и Рени Коджабашева от Гражданско отделение - въззивни състави и Елка Пенчева и Търговското отделение - фирмени състави.

ВСС все още не се е произнесъл дали ще образува дисциплинарни дела срещу тях. Става ясно обаче, че всички, с изключение на съдия Илиева, са предложени за наказания заради „системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони“. Според отговора на СГС сред нарушенията са „действие или бездействие, което неоправдано забавя производството“, накърняване престижа на съдебната власт и нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Какви са конкретните им нарушения от СГС отказаха да съобщят.

Предложението за дисциплинарно наказание на съдия Илиева е за неоправдано забавяне на производства и за нарушаване на Етичния кодекс на магистрата. По неофициална информация Илиева не е спазила разпореждането в заповедта за прекратяване на командироването й в СГС да изпише делата си. Оставила ненаписани решения и определения по искови производства и частни жалби. Отменила и хода по същество по търговски дела, въпреки че са били обявени за решаване.

Предложението за образуване на дисциплинарка срещу Мариян Марков пък било заради „данни за продължителни и системни, тежки дисциплинарни нарушения“, довели до неоправдано забавяне на производствата по разпределените му дела.

Едно от затлачените дела, заради които е предложен за отстраняване от системата, е от 2011 г., което и до днес не е приключило. По друго производство от 2012 г. все още нямало мотиви към присъдата, прочетена от Марков преди година.

Всъщност съдията е наказан не за първи път. Сегашното предложение за образуване на дисциплинарно производство идва скоро след като той изтърпя друго наказание за протакани дела. През юли 2013 г. той бе понижен от градски в районен съдия за две години. Причината тогава стана драстично забавени мотивите по десет дела на негов доклад. В началото на 2013 година той публикува мотиви по две от тях - срещу бившия изп. директор на „Кремиковци“ Александър Томов, осъден две години по-рано на 9 г. затвор за източване на комбината, и по делото, по което бяха оправдани през 2010 г. бившият шеф на „Булгартабак“ Христо Лачев и съпругата му по обвинение за укриване на 128 000 лева данъци.

През 2009 г. Марков отново беше наказан. Тогава ВСС намали заплатата му с 25% за срок от шест месеца, защото протакал сроковете и по други дела.

Оказва се в най-големия окръжен съд в страната - Софийския градски, мудното правораздаване е нерядка практика.

През есента на 2013 г. уволнена заради влачени дела беше съдия Мими Петрова. Кадровиците я наказаха заради 40 бавени производства. Впоследствие Петрова беше върната в съда. През февруари петчленен състав на Върховния административен съд отмени уволнението й, защото било незаконно. В дисциплинарния състав, изготвил проекта на решение за уволнението й, участвал и вносителят на предложението за наказанието. Сега предстои съдия Петрова да се пенсионира.

Понижена в ранг за протакани дела беше и съдия Мирослава Тодорова от СГС. Кадровият орган я понижи от градски в районен съдия през март 2014 г.

Първо стана известно дело за отвличане, по което тя е писала мотиви към присъдата 4 години и 8 месеца. Това забавяне заедно с размотаването на разследващите доведе до прекратяване на делото заради изтекла давност. След това изскочи и случай с присъда за убийство, която Тодорова е писала 4 години. Проверката срещу нея беше и заради делото срещу наркобоса Васил Маникатов. Неговата присъда Тодорова мотивира в продължение на 2 г. и 5 месеца.

Бавното правосъдие оказва се далеч не е емблематично само за съда. В последния си доклад Инспекторатът към ВСС посочи няколко случая на мудна работа и в прокуратурата. Най-фрапантният беше с разследване на блудство и изнасилване на малолетна, по което държавното обвинение работило цели 21 години. Делото било спряно от Софийската районна прокуратура 16 години заради отсъствие на свидетел. Впоследствие делото било възобновено и справка от МВР, поискана от следователя, показала, че въпросният свидетел многократно е влизал у нас, докато производството било „замразено“.

Друго наказателно производство за грабеж било забавено с 15 години и 9 месеца по вина на разследващите, но и на съда. Делото се бавило при следовател от Пловдив 6 години и 2 месеца. През това време не било извършено нито едно процесуално-следствено действие. След като производството най-сетне било внесено с обвинителен акт в Районния съд в града под тепетата, първото съдебно заседание било насрочено цели пет месеца по-късно. От насрочваните през 4-5 месеца общо 47 заседания по делото, само на шест бил даван ход. Над 20 от тях съдът отлагал заради отсъствие на подсъдим или адвокат.

ЗА ТРИ ГОДИНИ

1,3 млн. лв. ни струват

забатачените дела

Бавното правосъдие за първите 6 месеца от 2015 г. е струвало на държавата 458 494 лева от сключени споразумения с министъра на правосъдието. През 2013 г. бавното правосъдие по 101 уважени заявления е „източило“ от бюджета 270 260 лв. Следващата година са били платени 645 300 лева за 215 споразумения. Така от 2012 г., когато беше създаден вътрешният механизъм за защита на правораздаване в разумни срокове, са платени над 1,3 млн. лв. Целта му бе да се намали огромният брой дела срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Отделно от платените обезщетения от споразумения с министъра всяка година държавата ни плаща хиляди евро по осъдителните решения срещу България за бавно правосъдие от съда в Страсбург.

След създаването на вътрешния механизъм Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) проверява заявленията на граждани с оплаквания, че делото им не е било разгледано в разумен срок или от безпристрастен съд. След проверката на ИВСС министърът се произнася по основателността на споразумението.