Френският автор на бестселъри Давид Фоенкинос е добре познат на българските читатели с романите си „В случай на щастие”, „Еротичният потенциал на жена ми”, „Инверсия на слабоумието”, „Независими сърца” и „Деликатност”. Въпреки младостта му или точно поради нея, изящните романи на 41-годишния писател, завършил литература в Сорбоната, а освен това изучавал история и практика на джаза, имат огромен успех - силно четивни са, преведени са на 35 езика, издадени са навсякъде по света. Най-известният му роман „Деликатност” е отличен с цели 10 награди, а едноименният филм с Одри Тату е номиниран за „Сезар” за най-добра адаптация. Каква е тайната на този автор?

„Повечето ми книги са посветени на бягството - каза френският писател за „Труд”, - различни видове бягство от реалността.”
Преди броени дни 41-годишният Фоенкинос беше за втори път у нас и лично представи книгите си „Деликатност”, „Спомените” и „Шарлот” на специални премиери в София и във Варна (по време на международния кинофестивал „Любовта е лудост”).

БЯГСТВОТО КАТО ФОРМА НА ОЦЕЛЯВАНЕ

„Романите ми като цяло представят различни видове бягства. Показват силното влияние на миналото над настоящето. Това са теми, от които не мога, а и не искам да избягам. Вдъхновяват ме много неща - от един самотен звук на пиано до природни картини, усетени в самота. Чувствам се добре и сред звуците на града.” Френският писател описва с поетични жестове музикалните партитури на ежедневния живот, които го настройват за писане. Млъква за кратко и замислено продължава:
„Тишината в работния ми кабинет също ми помага да пиша, но също така пиша и докато слушам джаз в някое кафене в Париж, където съм роден и откъдето е семейството ми.” Балканите го привличат. А София го вдъхновява. „Пиша непрекъснато. Пиша дори и сега, докато разговаряме...”, усмихва се той.

МИНАЛОТО МЕЖДУ ВОЙНАТА И ЛЮБОВТА

„Животът е упорството да завършиш един спомен” - този прекрасен стих на поета Рьоне Жар исках да сложа като мото на романа ми „Спомените”, но нямаше как да го направя. Защото Патрик Модиано вече го беше сторил в прекрасния си роман от 1977-а „Семейна книжка”, признава Фоенкинос. Не е чудно сходството между Нобеловия лауреат Модиано и младия френски писател.

„Да, имам някаква близост с Модиано по отношение на влиянието на миналото в живота на героите ми, а и над мен самия като човек. Не е тайна, че самият Патрик Модиано е роден след войната, по-точно през 1945-а, но тя има толкова силно влияние върху него, че той през цялото време има усещането, че е живял по време на Втората световна война. В случая не е преувеличено да говорим за „мемоари преди раждането”. Това е понятие, което е свързано със свръхчувствителност, силна интуиция и друг вид памет, която при писателите е развита на най-високо ниво, а при автори като Модиано е съдбовна. Романите му винаги са били извор на вдъхновение за мен, както и поезията на Пол Елюар също.” Освен поезия, джаз и изобразително изкуство, киното също е извор на вдъхновение за младия френски автор. „Гледам много кино, но внимателно избирам заглавията. По отношение филмите, които са екранизирали моите романи, аз съм само сценарист и моята работа е до тук - оттам насетне идва режисьорът и аз не се опитвам да вляза в неговата територия, нито да му влияя.” Той споделя, че е останал доволен от приема на филма „Деликатност” и е заинтригуван от филма „Спомените”, екранизация на режисьора Жан-Пол Рув. Книгата е на българския пазар от броени дни, а пластичният превод е на Галина Меламед.

„Написах романа „Спомените” за около една година. Разбира се, в книгата ми има много силни автобиографични елементи в образа на главния герой - и аз като него съм си мечтал да стана писател и да срещна любовта. Но освен всичко друго това е сложна история, посветена на три генерации и по честен начин показва техния различен начин да се справят с миналото и с реалността.”

ПИСАНЕТО КАТО МОДУС ВИВЕНДИ

„Мога да пиша навсякъде - вкъщи и навън, в парка и в някое кафене с тих джаз, но особено приятно ми е да пиша във влак, който се движи непрекъснато и това сякаш задава ритъм и атмосфера на писането ми. Никога не знам как точно ще завърша даден роман, работя по около година, година и нещо всяка отделна книга, а специално романът „Шарлот” изискваше да извършва определен вид изследване, защото героинята ми има реален прототип - еврейската художничка Шарлот Соломон, която загива в Аушвиц, но оставя изключително интересно творчество. Оказа се, че за нея никъде няма информация и се наложи да пътувам тук и там, за да изровя поне някаква сламка. Разбира се, както музиката, така и цветовете създават определена среда и атмосфера на книгите ми, затова неслучайно определям меланхолията на Шарлот като бледолилава, а останалата част от чувствата й описвам с различни нюанси на червеното.” Има известна прилика между деликатната героиня на Одри Тату в едноименния филм и образа на Шарлот, запазен в сиянието на нежните й картини.

ТЕРОРИЗМЪТ. ИСЛЯМИЗМЪТ. НОВАТА ВОЙНА

Как се промени Франция след трагедии като случилата се в „Шарли ебдо” и може ли този вид ситуации да провокират написването на нови романи?

„Съгласен съм, че след кошмара, който в началото на тази година се случи в редакцията на френското сатирично списание „Шарли ебдо”, Европа вече не е съвсем същата. Или поне тази част от Стария континент, която е отворена към присъствието на емигранти - категоричен е френският писател. - В момента се случват ужасни неща, свързани с организации като „Ислямска държава”. Тероризмът е новият бич на света и е ясно, че това е най-големият проблем в началото на ХХI век. Трудно ми е да кажа какъв би могъл да бъде най-адекватният антидот.”

За разлика от други френски автори обаче ислямът и навлизането на източната култура в недрата на европейския свят не е тема, която би предизвикала Фоенкинос да напише роман, инспириран от сблъсъка на цивилизации. „Много харесвам творчеството на Мишел Уелбек. За мен той е брилянтен стилист. Но не съм съгласен с някои от идеите му за ислямизма, включително и с теориите му, разгърнати в „Елементарни частици” и особено в последния му роман. Моето отношение към другите култури и традиции не е така крайно, но съм се учил на писане на романи от Уелбек, защото той умее великолепно да композира книгите си и да ги създава едва ли не като музикални произведения.” За българските читатели, които вече са се докосвали до таланта на Фоенкинос, не е тайна умението на младия автор да създава джазови партитури от романите си.