Борисов: Срещал съм се с Иванчева за парка в „Младост“ докато е текло разследването срещу нея

Облагат с такса и ловните кучета

“Митове и чудовища” от пясък в Бургас Започна подготовката за Пясъчния фестивал

Министър Кралев: Тенисът вече бие футбола по сигнали за уговорени срещи Водят се преговори за кръг на европейски рали шампионат у нас

Цацаров: МВР и прокуратурата да мобилизират усилията си срещу черния пазар на насипен тютюн

Рибари събраха над тон боклуци край язовир „Огоста”

Деси Фотосесията със специална награда от “Мис Силикон”

Военен автомобил се обърна на магистрала “Тракия” Няма пострадали хора

Съселяни издадоха шофьор, че пие и кара

Заради изоставен багаж затвориха временно бул. “Захари Стоянов”

Откриха депо за нелегален алкохол в склад за плодове и зеленчуци

Осъдиха Салах Абдеслам за атентатите в Париж през 2015 г.

Митничари задържаха 100 кг нелегален тютюн

Разследват пожар в частен имот

Ученици с награди от фотоконкурс на Община Елена

Френският писател Давид Фоенкинос: Тероризмът е новият бич на човечеството

Френският автор на бестселъри Давид Фоенкинос е добре познат на българските читатели с романите си „В случай на щастие”, „Еротичният потенциал на жена ми”, „Инверсия на слабоумието”, „Независими сърца” и „Деликатност”. Въпреки младостта му или точно поради нея, изящните романи на 41-годишния писател, завършил литература в Сорбоната, а освен това изучавал история и практика на джаза, имат огромен успех – силно четивни са, преведени са на 35 езика, издадени са навсякъде по света. Най-известният му роман „Деликатност” е отличен с цели 10 награди, а едноименният филм с Одри Тату е номиниран за „Сезар” за най-добра адаптация. Каква е тайната на този автор?

„Повечето ми книги са посветени на бягството – каза френският писател за „Труд”, – различни видове бягство от реалността.”
Преди броени дни 41-годишният Фоенкинос беше за втори път у нас и лично представи книгите си „Деликатност”, „Спомените” и „Шарлот” на специални премиери в София и във Варна (по време на международния кинофестивал „Любовта е лудост”).

БЯГСТВОТО КАТО ФОРМА НА ОЦЕЛЯВАНЕ

„Романите ми като цяло представят различни видове бягства. Показват силното влияние на миналото над настоящето. Това са теми, от които не мога, а и не искам да избягам. Вдъхновяват ме много неща – от един самотен звук на пиано до природни картини, усетени в самота. Чувствам се добре и сред звуците на града.” Френският писател описва с поетични жестове музикалните партитури на ежедневния живот, които го настройват за писане. Млъква за кратко и замислено продължава:
„Тишината в работния ми кабинет също ми помага да пиша, но също така пиша и докато слушам джаз в някое кафене в Париж, където съм роден и откъдето е семейството ми.” Балканите го привличат. А София го вдъхновява. „Пиша непрекъснато. Пиша дори и сега, докато разговаряме…”, усмихва се той.

МИНАЛОТО МЕЖДУ ВОЙНАТА И ЛЮБОВТА

„Животът е упорството да завършиш един спомен” – този прекрасен стих на поета Рьоне Жар исках да сложа като мото на романа ми „Спомените”, но нямаше как да го направя. Защото Патрик Модиано вече го беше сторил в прекрасния си роман от 1977-а „Семейна книжка”, признава Фоенкинос. Не е чудно сходството между Нобеловия лауреат Модиано и младия френски писател.

„Да, имам някаква близост с Модиано по отношение на влиянието на миналото в живота на героите ми, а и над мен самия като човек. Не е тайна, че самият Патрик Модиано е роден след войната, по-точно през 1945-а, но тя има толкова силно влияние върху него, че той през цялото време има усещането, че е живял по време на Втората световна война. В случая не е преувеличено да говорим за „мемоари преди раждането”. Това е понятие, което е свързано със свръхчувствителност, силна интуиция и друг вид памет, която при писателите е развита на най-високо ниво, а при автори като Модиано е съдбовна. Романите му винаги са били извор на вдъхновение за мен, както и поезията на Пол Елюар също.” Освен поезия, джаз и изобразително изкуство, киното също е извор на вдъхновение за младия френски автор. „Гледам много кино, но внимателно избирам заглавията. По отношение филмите, които са екранизирали моите романи, аз съм само сценарист и моята работа е до тук – оттам насетне идва режисьорът и аз не се опитвам да вляза в неговата територия, нито да му влияя.” Той споделя, че е останал доволен от приема на филма „Деликатност” и е заинтригуван от филма „Спомените”, екранизация на режисьора Жан-Пол Рув. Книгата е на българския пазар от броени дни, а пластичният превод е на Галина Меламед.

„Написах романа „Спомените” за около една година. Разбира се, в книгата ми има много силни автобиографични елементи в образа на главния герой – и аз като него съм си мечтал да стана писател и да срещна любовта. Но освен всичко друго това е сложна история, посветена на три генерации и по честен начин показва техния различен начин да се справят с миналото и с реалността.”

ПИСАНЕТО КАТО МОДУС ВИВЕНДИ

„Мога да пиша навсякъде – вкъщи и навън, в парка и в някое кафене с тих джаз, но особено приятно ми е да пиша във влак, който се движи непрекъснато и това сякаш задава ритъм и атмосфера на писането ми. Никога не знам как точно ще завърша даден роман, работя по около година, година и нещо всяка отделна книга, а специално романът „Шарлот” изискваше да извършва определен вид изследване, защото героинята ми има реален прототип – еврейската художничка Шарлот Соломон, която загива в Аушвиц, но оставя изключително интересно творчество. Оказа се, че за нея никъде няма информация и се наложи да пътувам тук и там, за да изровя поне някаква сламка. Разбира се, както музиката, така и цветовете създават определена среда и атмосфера на книгите ми, затова неслучайно определям меланхолията на Шарлот като бледолилава, а останалата част от чувствата й описвам с различни нюанси на червеното.” Има известна прилика между деликатната героиня на Одри Тату в едноименния филм и образа на Шарлот, запазен в сиянието на нежните й картини.

ТЕРОРИЗМЪТ. ИСЛЯМИЗМЪТ. НОВАТА ВОЙНА

Как се промени Франция след трагедии като случилата се в „Шарли ебдо” и може ли този вид ситуации да провокират написването на нови романи?

„Съгласен съм, че след кошмара, който в началото на тази година се случи в редакцията на френското сатирично списание „Шарли ебдо”, Европа вече не е съвсем същата. Или поне тази част от Стария континент, която е отворена към присъствието на емигранти – категоричен е френският писател. – В момента се случват ужасни неща, свързани с организации като „Ислямска държава”. Тероризмът е новият бич на света и е ясно, че това е най-големият проблем в началото на ХХI век. Трудно ми е да кажа какъв би могъл да бъде най-адекватният антидот.”

За разлика от други френски автори обаче ислямът и навлизането на източната култура в недрата на европейския свят не е тема, която би предизвикала Фоенкинос да напише роман, инспириран от сблъсъка на цивилизации. „Много харесвам творчеството на Мишел Уелбек. За мен той е брилянтен стилист. Но не съм съгласен с някои от идеите му за ислямизма, включително и с теориите му, разгърнати в „Елементарни частици” и особено в последния му роман. Моето отношение към другите култури и традиции не е така крайно, но съм се учил на писане на романи от Уелбек, защото той умее великолепно да композира книгите си и да ги създава едва ли не като музикални произведения.” За българските читатели, които вече са се докосвали до таланта на Фоенкинос, не е тайна умението на младия автор да създава джазови партитури от романите си.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.