Третата перспектива към местния вот

Към местния вот може да се гледа в три перспективи: регионална, национална и глобална. Всеки гражданин, когато реши да гласува, ще вземе това решение, за да защити определени групи свои интереси - лични или съсловни. Вярно, красиво звучи, че отиваме до урните, за да изпълним гражданския си дълг, но не е вярно. А щом не е вярно, вече е спорно дали е и красиво. Гласуването е прагматичен акт и резултатът от него е постигането на утилитарна цел, а не общият комфорт на съвестта.

От днес започва регистрацията на партиите в ЦИК. Въпреки че официалният старт на предизборната кампания е чак след месец, политиците вече се размърдаха и уж във ваканция, започнаха да подгряват общественото мнение за предстоящата интрига. Започнаха да се спрягат и издигат кандидати за кметове, във вестниците се появиха статии от обичайните анализатори, които уж под формата на безпристрастен коментар завъртяха личните имена на своите фаворити и клиенти. Цветан Цветанов тръгна на турне да представя кандидатите на ГЕРБ. РБ ще се опита до 1 септември да подпише споразумение за обща регистрация. Даже АБВ показа амбиция и даде заявка. Що се отнася до Йорданка Фандъкова, не знам дали като разора града се стремеше да направи положително предизборно впечатление, но да финализира общинския бюджет - със сигурност.

Но да се върнем към интереса на гласуващия - интересът на кандидата е ясен. Както казах, този интерес може да се разглежда в регионална, национална и глобална перспектива. В регионална това е интересът от участието в местното самоуправление на всеки човек, който си задава двата основни въпроса: 1.) Как се упражнява местната власт (честно, кадърно, компетентно, интелигентно), за да е добре на всички, и 2.) Кой упражнява местната власт (личност, партия, група), за да ми е добре на мен.

Националната перспектива към местния вот също е много важна, защото тя ни кара да видим местния вот като скрит следващ парламентарен вот. Местните избори са най-адекватният индикатор на държавното управление в разгара на мандата му. Те показват доволството или недоволството на хората от властта, стабилността и благоденствието на обществото и чувството за постигане или непостигане на целите. Заедно с това резултатите от местните избори влияят и съвсем пряко върху резултатите от следващите парламентарни избори. Всички знаят, че има огромно значение дали кметовете в района, където се бориш за депутатски мандати, са твои или на политическия ти опонент. Често разликата е не само драматична, но и фатална. Така че когато вкарваш свои хора в местната власт, ти всъщност заемаш позиции за предстоящата битка за парламента. Ето защо избирателят не бива да забравя, че когато си избира кмет, предпоставя и бъдещия министър-председател.

И на последно място в тази парадигма, колкото и парадоксално да звучи, местният вот може да се разглежда и в глобална перспектива. И този поглед е пряко логическо следствие от разглеждането на местния вот в национална перспектива, защото субектът, който прави вътрешната политика на една страна, прави и нейната външна политика от гледната точка на едни и същи ценности и едни и същи приоритети, макар и с известна разлика в средствата.

През последните години най-важният стратегически въпрос пред външната ни политика е отношението към Русия, и то не толкова към страната в географски, исторически или културен аспект, колкото към поведението на актуалния режим там. Под „последните години“ имам предвид вече ясно очерталия се период, в който Русия започна да прави сериозни инвестиции във воденето на пропаганда по целия свят. Лично аз, оставяйки настрана всичко, което може да се каже за т.нар. хибридна война, се питам: защо някой си плаща, за да бъде харесван, и защо си служи с груби медийни манипулации, за да бъде уважаван? Да, всеки полага нарочни усилия, за да представи пред другите своите положителни качества и да оправдае и извини своите отрицателни качества. Но има голяма разлика между нормална комуникация, обикновена реклама и агресивна пропаганда. Това, което прави Русия, е агресивна пропаганда и като такова е плашещо, защото всеки, пред когото се провежда тя, ще заподозре, че това се прави преднамерено и не в негов интерес. Явно кроят нещо, явно лъжат, явно нещо крият. А щом го крият, то това е нещо, което сигурно няма да ми хареса. Не ме интересува как искат да увредят интереса ми, достатъчно ми е да знам, че искат да го направят.

Много може да се говори за българската политика към Русия както от гледна точка на близката и по-далечната история, така и от гледна точка на съвременността, в която ние сме държава-член на Европейския съюз и НАТО по свой избор, по свое убеждение и с произтичащите от това ангажименти. И нито историята, нито съвремието са толкова романтични или толкова апокалиптични, колкото би искал да ги нарисува някой само с черна и бяла боя върху палитрата си. Но тук няма да говорим за това, а ще се ограничим само до перспективите, в които трябва да бъдат разглеждани предстоящите местни избори у нас.

Една от тях е (и за нея не говори никой) външнополитическата перспектива. Избирайки си кмет и общински съветници, ние определяме и класацията на политическите субекти в страната. Те ще водят през следващите години нашата вътрешна и външна политика. Ще кажете, че ви агитирам. Да, агитирам ви. Но не ви агитирам да изберете една или друга партия, една или друга коалиция, а ви агитирам, когато избирате, да мислите не само за бай Пешо, който или ще стане кмет, или няма да стане, а да мислите и за всичко останало, включително и за това към коя цивилизация чувствате принадлежност, какви ценности споделяте и в крайна сметка като кого искате да живеете. Признавам, че ме е страх от Русия и още повече ме е страх от фиброзната русофилия у нас. Има нещо много нездраво в нея и не бих подкрепил българска партия, заразена от тази болест, дори когато се явява на местни избори. Нещата са свързани. Мисля, че всеки трябва да си дава сметка за това. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи