Чарли Шийн продава имението си в Лос Анджелис за 10 мил. долара

България и Сърбия подписаха три меморандума за транспорта и социалната политика

Задържаха под стража дилър, заловен в казино

“Изворите” с трите моми в Котел – сред първенците в онлайн фотоконкурс

190 варненчета станали жертви на престъпления за година

2,3 млн. лева за инвестиции в Котел

Легионерът от Орешник остава в ареста

Окончателно: 18 години затвор за Минчо Янков, който уби съперник и намушка изгората си

Кирил Домусчиев: Целта е ясна!

БНБ пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема „140 години от Освобождението на България“

Осъдиха условно похотлив дядка, блудствал с непълнолетно момиче от Петрич

Станимир Стоилов: Случват се неща, които не ми харесват

Унгария иска от Брюксел половин милиард евро обезщетние за охраната на границите

8 години решетки за рецидивист, изнасилил жена на улицата

Иде ли ново велико преселение на народите

Д-р Спас Ташев,

Институт за изследване на населението и човека при БАН

Неотдавна Янош Лазар, шеф на кабинета на унгарския премиер Виктор Орбан, заяви, че при наблюдавания имиграционен наплив към Унгария „не става въпрос за бежанци, а за преселение на народите, което може да застраши европейските ценности и начин на живот“. Повод за това изказване бе рязкото увеличаване на броя на нелегално преминаващите унгарската граница, чието число достигна 120 хил. души от началото на 2015 г. Ако тази тенденция се запази, Унгария очаква нелегална имиграционна вълна от още 250-300 хил. души.

Нелегалните имигранти в Унгария са пристигнали основно през Западнобалканския миграционен път, който е част от Източносредиземноморския миграционен маршрут, алтернативно преминаващ през България или Гърция. Той е един от основните миграционни маршрути към ЕС и през 2009-2014 г. по него са регистрирани 266 хил. преминали нелегално границата мигранти, като това количество е 32,7% от цялата подобна категория имигранти за ЕС. Изключително тревожни са годишните темпове на нарастване на нелегалния имиграционен поток. През 2014-а спрямо 2013 г. той се е увеличил със 105%.

Макар и неокончателни, данните за 2015 г. са стресиращи, защото такъв голям обем на нелегалните имиграционни потоци е непознат в новата европейска история и наистина наподобява Великото преселение на народите, унищожило антична Европа и дало основите на нейния съвременен етнографски и политически облик. Главни страни на произход на мигрантите по Източносредиземноморския миграционен маршрут са Сирия, Афганистан, Ирак, Сомалия и Иран.

Тази особеност дава и отражение върху облика на нелегалните мигранти, регистрирани в България. През периода 2009 – средата на 2012 г. броят на регистрираните нелегални имигранти на българо-турската граница бе относително малък. След юни 2012 г. той расте и достига 2100 души в края на годината. Върхът на нелегалната имиграция е през октомври 2013 г. – 3600 души, а общо за 2013 г. са задържани 11 200 нелегални имигранти. През 2014 г. на българо-турската граница са регистрирани 3900 нелегални имигранти. Това означава, че през периода 2012-2014 г. в България са разкрити 3,7% от всички регистрирани нелегални имигранти по Източносредиземноморския миграционен път.

Защо се появи този миграционен натиск от по-горе споменатите държави? За последните около 30 години населението на Сирия, Афганистан и Ирак се удвои, но в същото време икономиките им изостанаха в своето развитие или бяха почти разрушени. Само през 2000-2010 г. трудоспособното население в трите държави се увеличи с 15 млн. души. Това е огромен демографски натиск върху пазара на труда и тъй като икономиките на тези държави не успяха да създадат необходимите работни места, той прерасна в наблюдавания днес миграционен натиск към Европа.

Тъй като прилаганите практики за разкриване и регистриране на нелегалните имигранти са едни и същи в страните от ЕС (съгласно критериите на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на членките на Евросъюза – Фронтекс), може да се допусне, че доскоро около 3,7% от мигрантите по Източносредиземноморския миграционен маршрут са минавали през България.

Миграционният натиск обаче явно или тайно тревожи европейските правителства и някои от тях се заеха да изграждат защитни съоръжения по своите граници, за да го овладеят. През 2012 г. Гърция изгради стена по границата си с Турция, през 2015 г. Унгария започна да изгражда защитно съоръжение по цялата си граница със Сърбия.

След Елхово и Капитан Андреево България също смята да продължи изграждането на своето защитно съоръжение по цялата си граница с Турция, но това строителство изостава от темповете на нарастване на миграционната заплаха. На гръцко-македонската граница вече има няколко хиляди нелегални имигранти, които се опитват да я преминат в стремежа си да достигнат ЕС. Сръбският вътрешен министър Ивица Дачич пък заяви, че имигрантите от Близкия изток, които пристигат в Сърбия, ще бъдат изпращани към България. Всичко това показва промяна в миграционната обстановка и миграционната сигурност около страната ни, което налага необходимостта от трезв анализ на бъдещето на миграционния натиск към България и като резултат максимално съобразяване на миграционната ни политика с българския национален интерес.

Какво е бъдещето на миграционния натиск към България и какви действия трябва да се предприемат?

Съгласно данните и прогнозите на ООН за възрастовата структура на населението на трите основни държави на произход на имигрантите може да се предвиди, че през следващите десет години в групата на трудоспособното население ще се включат нови 18,9 млн. души, които в момента са в ученическа възраст. В същото време от тази възрастова група в пенсионната ще навлязат едва около 3,2 млн. души. Оформя се разлика от 15,7 млн. души, като, разбира се, не всички от тях ще излязат на пазара на труда. Например едва около 20% от жените в Сирия, Афганистан и Ирак са трудово заети. При това положение през следващите 10 години около 12,6 млн. нови сирийци, афганистанци и иракчани ще потърсят работа и ако не намерят трудова реализация, ще бъдат принудени да напуснат страната си.

С оглед на дълбочината на гражданските конфликти в тези държави, в условията на световна икономическа криза и глобалната тенденция към засушаване, не може да се направи благоприятна прогноза за икономическото им развитие. Следователно до 2025 г. може да се допусне потенциален годишен имиграционен натиск от Сирия, Афганистан и Ирак от 1,2-1,3 млн. души. Ако се запазят сегашните тенденции, повечето от тези хора ще се насочат към Турция, но тя и в момента изпитва все по-големи затруднения с устройването на своите „временни гости“. Поради тази причина все по-голяма част от тях ще продължават към ЕС по Източносредиземноморския миграционен маршрут, преминаващ и през България.

Подобен миграционен потенциал наистина представлява заплаха за сигурността на България и това изисква своевременни адекватни действия за неговото овладяване. Защото дори и да бъде преодоляна кризата в държавите на произход, възстановяването и развитието на икономиките им ще бъде бавно, а съществуващите разлики във възрастовата структура на населението ще продължат да играят ролята на силен изтласкващ фактор. Затова при всички случаи трябва да се очаква увеличаване на миграционния натиск по Източносредиземноморския миграционен маршрут. При това положение нашите държавници следва да отчитат миграционния натиск не по броя регистрирани нелегални имигранти, а по действителното въздействие върху държавната ни граница от страна на тези, които се опитват, но все още не са я преминали.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.