След близо 10 години протакане на делата в Париж осъдиха Горан Брегович на глоба от 1 млн. евро. Той трябва да изплати такова обезщетение на Гастон Гренасиа, известен повече като Енрико Масиас по обвинение в плагиатство. Брега откраднал малко ноти за саундтрака си към филма „Аризонска мечта“ на Емир Кустурица. Вместо да скърби, Брега пристига у нас на фестивала „Скариада“ край Лясковец.

На Балканите няма нищо предсказуемо. Сърбите не харесват филма „Ъндърграунд“ на Емир Кустурица, нищо че спечели "Златната палма" в Кан. Българите пък са луди по него, но най-вече заради музиката му. Тя е на Горан Брегович, също както и тази в „Аризонска мечта“ и „Кралица Марго“. Българите харесват Брега още от времето на „Бело дугме“ - сараевската рок група, които завладяха Югославия и Балканите светкавично - както руснаци полуостров Крим.

Между другото на Брега вече му е забранено да стъпва в Украйна, точно поради отношението му към руснаците и Крим.

Когато Брегович пристигна за първия си концерт у нас, зала 1 на НДК се изпълни с меломани, които очакваха да слушат песни от сорта на „Била мама Кукунка, био Тата Таранта“, „Ето! Баш хочу“ или поне „В колата на смъртта“ - хитът именно от „Аризонска мечта“, в която Брега си партнира с Иги Поп. Не! Горан Брегович домъкна новия си „Оркестър за сватби и погребения“ и трубачите забиха яко циганска музика и песни, на които човек може единствено да пие и стреля. Имаше двойно разочарование - едните, дето харесват духовата музика, защо не са били вътре, а тези, дето харесват изкуството - защо са били вътре.

След това дойде втори път. Този път се случи обратното. Стадион „Българска армия“, преграден само откъм сектор Г, се изпълни с хора, които чакаха циганите. Не! Горан Брегович се разходи из територията на саундтрака - музика от неговите филми.

Бюджетът на „Аризонска мечта“ е приблизително $19 млн. Е, става дума за пари. Брегович печели от саунтрака, концерти и авторски права милиони долари, докато боксофисът на лентата, макар и с участието на Джони Деп, е едва $106 000.

Следва и началото на края - филмът „Ъндърграунд“. Саундтракът е убийствен, филмът - също. Кустурица печели „Сребърна мечка“ в Берлин, а Брегович още пари. След него двамата приятели и роднини по кумова линия - Емир Кустурица е кум на Горан Брегович, не си продумват повече. Стига се и до епичните възгласи на режисьора, че Брега едва ли не е такъв крадец, че може да ти свие портфейла, да плати вечерята, а ти да се почувстваш почерпен.

Типично по балкански двамата приятели се хващат гуша за гуша и на сцената. Кустурица създава конкурентен на Брегович цигански оркестър - „Ноу смокинг оркестра“, но се проваля. Брега прави мюзикъл и се проваля.

Саундтракът на „Аризонска мечта“ обаче е пълен с мотиви и от други композиции. Македонският китарист Влатко Стефановски - също легенда в югославската рок музика, припознава своя песен (която всъщност е българска народна) и се договарят за правата извън съда.

Всички, които познават Горан Брегович, се кълнат, че той е много щедър човек - харчи и черпи по балкански. Иначе самият той обича да казва: „Разбира се, че крада. Всичко крада от традиционната музика. Но в това се състои традицията. Ако нищо не заимстваш от нея, тя просто умира.“

А и възможно ли е един балканец да напише шлагерите от „Циганско време“, „Черна котка, бял котарак“ и пр. „ромска“ класика, ако поне веднъж не е краднал и не е излъгал?

Харесва циганите, защото са горди

ОБРЪЩА се към циганската музика, защото, както казва Брегович, „те са твърде горди, за да се прекланят пред бог.“ Той бил озадачен, че при тях няма дисциплина в чисто музикално отношение. „Ти им предлагаш мелодия, даваш им някакви указания, а по-нататък те всичко правят посвоему. Те просто не са способни да мислят за нещата като за заслужаващи уважение. Това е свързано с тяхното отношение към Бога. Те нямат религия в християнския или мюсюлманския смисъл на думата. Имат с Бог преки отношения. Така че даже военните маршове, изсвирени от цигани, се превръщат в нещо весело и танцувално.“

ЗА НЕГО

А когато заимства, прави музиката още по-добра

Освен конкуренти с Брега бяхме и добри приятели. Нашата група „Ватрени полюбац“ и „Бело дугме“ бяха основните конкуренти през 70-те и 80-те в Югославия. По онова време в Сараево всички бяхме като едно семейство. На сцената сме конкуренти, а извън нея - близки.

Каквото и да говорят за него, аз много го уважавам като музикант. Известно е това, че той обича да заимства музикални теми, но в интерес на истината ги прави и по-добри. Чух, че го осъдили да плати близо 10 млн. И какво от това, след като той е спечелил от тази музика в пъти повече.

Освен това нещата, които не е заимствал, са много хубави - върховни са.

Шеки Ходжа, басист на „Ватрени полюбац“

Той направи много за рок музиката

„Учи ме, майко, карай ме“ е една от емблемите на „Леп и сол“. Наистина звучи много мощно с голяма енергия. Това им е допаднало и на Емир Кустурица, и на Брегович, когато правят „Аризонска мечта“. Брегович е взел мотиви от песента. Когато бях на премиерата в Скопие, силно се възмутих. После се срещнах с него и дълго дискутирахме - не стигнахме до съд. Но след този дълъг разговор той ми каза „Окей, ще делим авторството“. Това си беше морална победа. Ние сме приятели с него и не искам нищо лошо да говоря за него. Това е човек, който направи много за рок музиката и затова много го уважавам.

Влатко Стефановски, китарист, създател на „Леп и сол“

В него няма звездомания,

но обича похвалите

Горан не е труден за работа. В първите години беше по-критичен и малко по-изнервен. Но с годините се поуспокои. Няма звездомания, не се държи гордо, но обича да го хвалят.

Рядко ще каже нещо, по-скоро ще го покаже на сцената, на лицето му е изписано. Виждала съм го, много пъти се е кефил от мое изпълнение. Това ми стига. Това ми показва, че ме уважава.

Емир Кустурица ни запозна, защото навремето той му предлага: “Защо не опиташ с български гласове?” След това двамата така се скараха, че не искаха да чуят един за друг. Някаква надпревара започна между тях, макар че Кустурица е кум на Горан. Всеки от двамата говореше, че ако не е бил той, другият нямало да стане звезда. Полупразната зала е кошмар за Горан и отказва да работи с организатори, които не успяват да продадат всички билети.

Людмила Радкова,

солистка в "Оркестър за сватби и погребения".