Моу се превръща в бедствие

Стоян Александров с две обвинения за банкови сделки без разрешение

Полицията задържа четирима иманяри Предотвратена е незаконната продажба на ценни монети

Побой между работници в кравеферма завърши със счупена ръка

Будни боляри искат да издигнат паметник на цар Ивайло, закрит мост над Янтра и да позлатят кубетата на Патриаршията в Търново Трите проекта ще струват общо около 12 млн. лева

Трусът събори комин в Садово, заподозряха го за ВиК авария

Изправят пред Темида син, пребил майка си Мъжът нарушил заповед за защита срещу домашно насилие

Съдят ученик за търговия с наркотици Съученик издал деветокласника наркопласьор

Президентът Румен Радев назначи проф. Венцислав Мутафчийски за шеф на ВМА

Тръмп предложи учителите да бъдат въоръжавани

Нинова: Отговорните за кражбите от оградата да бъдат наказани

Софийският градски съд пусна предсрочно от затвора мъжа, който уби с джипа си 6-годишно дете в Панагюрище Решението ще бъде обжалвано

Жена се оплака, че е отвлечена и изнасилена Лекари не откриха следи от насилие

Корея похарчи над 220 000 долара за тридневната визита на сестрата на Ким Чен-ун

Малките старозагорски математици спечелиха 11 медала в Тайланд

Кметът евроотличник излиза от мода

Категорията „харчене на европейски средства“ вече не е решаваща за победата във вота за кметските кресла. Шампионът по умело облагодетелстване от обществени поръчки, без да го„хванат“ с дронове, ще бъде истинският победител на този вот, дори и да не стане отново кмет.

Защо евъргрийнът „кмет евроотличник“ загуби своята актуалност? Осем години след началото на членството ни в ЕС избирателите разбраха, че парите от Брюксел не решават проблемите на общината като с магическа пръчка, а всичко зависи от подписа на кмета. Затова и на тези избори няма да се броят градинки и пътища, а избирателят ще търси отговор на въпроса дали размерът (и количеството) имат значение. Това се отнася не само за реализираните проекти, но и за личното благосъстояние на кметовете.

Скоропостижни европроекти за детски и спортни площадки, зелени площи, фонтани и водни огледала изкушават закъснелите (евро)кметове да влязат в опасни сделки. В средата на август стана ясно, че за да не бъдат загубени средства от оперативната програма “Регионално развитие” 2007-2013 г., 25 общини спешно усвояват 58 млн. лева евросубсидии за детски площадки, паркове, фонтани, велосипедни алеи и зелени площ. Залогът е голям – в случай че разходи за строителството не са разплатени към изпълнителите до края на 2015 г., бенефициентът се задължава да поеме като собствен принос неразплатените разходи, както съобщи investor.bg. Затова и амбициите са големи – като на онова почти обезлюдено видинско Ново село, което ще си строи кметство с вид на летяща чиния и спортен комплекс за близо 6 млн. лв.

Показното поевропейчване на живота в местната общност не е интересно за никого. Лентички се режат едва ли не всеки ден, също толкова често виждаме и репортажи за лошо строителство и злоупотреби в изпълнение на някой инфраструктурен проект. За журналистите, наситили се на задължителните прессъобщения за изпълнени или подготвени европроекти, е много по-интересно да проверят кой е изпълнителят на обществената поръчка. Вече никой не е в безопасност, откакто дроновете започнаха да откриват от въздуха твърде близки или щедри приятели и малоимотни роднини.

Гражданите, обратно на една популярна реклама, вече „ не са на кон“ и забелязват качеството на настилката на пътя, краткотрайната свежест на зелените релси или безобразно младата пиарка на кмета и скъпата му кола. И дори това да изглежда като поръчкова атака срещу някой кандидат, факт е, че избирателите стават по-критични, макар това им качество да се проявява кампанийно. Принадлежността на кмета към определена политическа сила е важна, когато се търсят пари от държавата, и когато партиен лидер трябва кризисно да защитава или дисциплинира своя местен представител. Намесата на национални медии понякога е достатъчна, за да предизвика един телефонен разговор от премиера, който от своя страна да нареди премахването на спорна бариера към девствен плаж. През останалото време, когато европарите за регионална политика се въртят на местно ниво, кметът е шефът. Това би трябвало да се осъзнава като проблем от политическата власт, защото едва ли има пиар специалист, който може да поеме накуп всички антикризисни комуникации, роящи се предизборно.

Кметовете на Пазарджик, Видин, Хасково и Пловдив усетиха първи, че каквито и европейски инвестиции да са направили в града си, по-важно е как излизат от сделките и какво мислят гражданите за тях. Ако средната заплата на градоначалниците е около 2000 лв., то как те живеят в категория „лукс“? Корупцията в районите с висока безработица „зарежда“ живота в местните и общински институции. В началото на август вицепремиерът Кунева припомни, че корупцията задълбочава бедността, която е диагноза за Северозападна България. Случайно или не, тя говори по темата във Видин, който изпитва „Стокхолмски синдром“ спрямо кмета Герго Гергов, чиито злоупотреби с властта бяха публично показани.

В Неделино разкриването на хитроумната далавера с евроремонта на детска градина всъщност направи услуга на кмета Стоян Беширов – той се върна на работа след решение на апелативния съд в Пловдив. Той би спечелил отново вота на гражданите си, независимо от доказаната злоупотреба с близо 1 милион лева европари, защото ги е вложил в местния бизнес. Не е ли това смисълът на регионалното развитие?

По данни на „Барометър България“ в класацията по ниво на корупцията в пет общини води Русе, където повече от 50% от анкетираните граждани на общината отговарят, че им е бил искан подкуп. На въпрос за постиженията на общината, 46,5 на сто казват “нищо”, а 17,4% посочват строителството на спортната зала. Велико Търново, Пловдив, Стара Загора и София завършват петицата.

За Пловдив, чийто кмет най-скоро попадна в полезрението на разследванията за съмнително голямо богатство, липсата на работни места (33,5 на сто), корупцията (24,5%) и голямата разлика между центъра и кварталите (20,8 на сто) са водещите проблеми. Постижението „Европейска столица на културата“ и привличането на инвеститори в аутсортинг бизнеса засега не носят точки в полза на кмета Иван Тотев.

Защо София е в дъното на петицата? Възможен отговор е националната и некампанийна публичност както на изпълнението на европроектите, така и на личния/обществен живот на кмета. Голямата по обем администрация не позволява и съсредоточаването на твърде много власт в малко хора, затова и подкупите се заменят с лобизъм, който е скъпо занимание. Принципът „Гражданите са ни скъпи“ придобива и ново значение, защото медиите са гладни за новини от истинския живот и е важно общината да не е постоянно в центъра на вниманието в категория „оплаквания“.

Затова истинските победители на тези избори няма да са шампионите по усвоени европейски средства, а тези, които са останали отвъд обсега на дроновете и/или въпреки тях са убедили гражданите, че са местни лидери, независими от партийната централа. Кампанийността на гражданската будна съвест задълбочава паралелната реалност на местната власт, а тя осигурява национална и европейска публичност по задължение. От нас зависи дали вотът ни ще направи общината ни истински открита.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете