Когато Големия Сатана се ръкува с Оста на злото

В края на всяка петъчна молитва иранската държавна телевизия редовно предава от Голямата джамия в Техеран на фона на гледка, която се е превърнала в емблема на ислямски Иран – пред вожда аятолах Хаменей разгневена тълпа с вдигнати юмруци скандира „Смърт за Америка – Големия Сатана“. И до ден днешен всяка сутрин висшите ирански държавници, влизайки в кабинетите си, тъпчат на входа нарисуваното американско знаме. Омразата към САЩ е част от държавната пропаганда с цел консолидиране на електората.

От друга страна, за САЩ Иран е част от Оста на злото заедно със Северна Корея и Ирак от времето на Саддам Хюсеин. А в западните медии Хомейни, основноположникът на ислямската революция през 1979 г., бе описван като фанатичен духовник, опитващ се да се сдобие с ядрено оръжие, за да унищожи Запада и Израел.

Но сутринта на 14 юли тази година „бял дим“ се издигна от двореца Кобург във Виена, обявявайки постигането на ядрено споразумение между Иран и групата 5+1. И така най-накрая Големия Сатана се ръкува с Оста на злото.

Зад кулисите и американците, и иранците имаха силно желание за постигане на това споразумение. Иран, който се огъваше под тежките икономически санкции и чиято финансова система бе пред рухване, искаше да премахне на всяка цена тези санкции. Иранските управляващи усетиха, че народното недоволство може да избухне всеки момент неконтролируемо. Гражданите, които бяха показани да празнуват по улиците на Иран, се радват не толкова заради самото споразумение, а заради надеждата, че най-накрая ще излязат от международната излоация. 40% от иранците живеят под прага на бедност, въпреки че Иран заема 4-то място в света по производство на петрол.

От своя страна Нобеловият лауреат за мир, президентът на САЩ Барак Обама, даде преднина на преговорите пред военните решения и видя в споразумението чист успех за американската дипломация. За него ядреното споразумение заедно с нормализирането на отношенията с Куба е достоен завършек на втория му мандат. В предизборната си кампания Обама бе обещал да потуши външните пожари, предизвикани от предшественика му Джордж Буш, да изтегли американските военни от Афганистан и Ирак и да не започва нови войни. Защото американското общество не търпи вече да вижда върнатите ковчези на американски войници. За тази цел Обама дори влезе във война с републиканците в Конгреса и отхвърли резервите на съюзниците си Саудитска Арабия и другите петролни държави в Залива.

Иран лансира споразумението като победа и обяви, че то е дошло в резултат на иранската твърдост и търпение. Според Хаменей самото съгласие на Великите сили да участват в преговори с Иран е признание за ключовата иранска роля в района на Близкия изток. А иранските държавни медии пуснаха десетки материали, в които се фокусират единствено върху това, че геополитическото значение на Иран след споразумението се разраства. Че великите сили трябва вече да се съобразяват с интересите му в района и че без сътрудничество с Техеран кризите в Близкия изток не могат да бъдат решени.

По време на преговорите американците се концентрираха целенасочено само върху ядрената програма, без да обсъждат с Иран горещите точки в Близкия изток като Ирак, Йемен и Сирия. Също така те не засегнаха черната репутация на Иран в областта на човешките права. Държавният секретар Джон Кери бе силно критикуван от републиканците, че не е отворил за обсъждане с иранците и въпроса за задържаните американци в иранските затвори, които са там от няколко години, и между които има журналист и свещеник, обвинен от властите, че е превърнал дома си в църква.

За Обама единствената цел бе да се забрани на Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Защото ядрен Иран би представлявал опасност за целия свят.

Но дали споразумението ще донесе мир и стабилност в Близкия изток? Отговорите са противоречиви. Едни, между които президентът Обама, смятат, че докато бе в изолация, Иран действаше като хулиган в квартала, с когото никой не иска да общува, и който за да покаже, че е влиятелен, все създава проблеми. Но ако го накараш да се чувства спокоен и приет, може да се започне да се държи отговорно. Пред журналиста от в. „Ню Йорк Таймс“ Томас Фрийдман президентът Обама изрази надежда, че след подписването на споразумението Иран ще започне да играе конструктивна роля в района. Но добави: „Не ми дръжте сметка дали споразумението ще промени агресивното поведение на Иран спрямо неговите арабски съседи, или дали ще охлади шиитско-сунитския конфликт. Дръжте ми сметка само по въпроса дали споразумението ще попречи на Иран да развива ядрено оръжие през следващите 10 години.“

Арабските държави, съседи на Иран, и в частност Саудитска Арабия, смятат, че споразумението ще увеличи самочувствието на Иран и ще подсили намесата му във вътрешни работи на арабските държави. И се питат как може да се има доверие на иранския режим, известен с дестабилизиращата си външна политика, и как може той за едно денонощие от държава, която насърчава тероризма според Запада, да се превърне в държава, която работи за мира?

Задържането на 11 август от кувейтските служби на спяща клетка, свързана с Иран и Хизбула, разполагаща с голям оръжеен арсенал, показва, че аятоласите все още не са готови да променят поведението си.

За арабските държави регионалната политика на Иран е по-опасна в момента от притежаването на ядрено оръжие тъй като международната общност така или иначе няма да позволи на Техеран да се сдобие с такова след изтичане на споразумението. И ако за Иран САЩ е Големия Сатана, то Саудитска Арабия и съседните й емирства за него са Малкия Сатана. Той гледа на тях като на пионки в ръцете на САЩ и затова смята, че режимите там не са легитимни и трябва да бъдат сменени с ислямски революции. И така от 1979 г. се води сектантска война между шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия за политическо и религиозно влияние. Сегашните арени на този конфликт са Сирия, Ирак и Йемен.

Саудитците споделят, че споразумението идва във време, в което Близкият изток пламти, а това допълнително ще налее масло в огъня. И добавят, че докато е бил изолиран, Иран непрестанно изпраща пари, оръжие и експерти на своите съюзници, камо ли сега, когато ще бъдат вдигнати постепенно редица ограничения върху иранските авоари, надхвърлящи $120 млрд. Притесненията на саудитските политици явно бяха оправдани, след като Хизбула и Башар Асад сметнаха споразумението и за своя победа. Асад, който все още е на власт благодарение на иранската подкрепа, се надява Иран да увеличи помощта за неговата армия. Той все още вярва, че може да реши военно кризата в Сирия, а споразумението ще помогне за това.

Обама не крие, че САЩ гледа да се оттегли постепенно от района на Близкия изток, защото предизвикателствата в Азия и Тихия океан в лицето на Китай представляват приоритет в американската външна политика. Той посъветва арабските лидери да решат сами проблемите си със своите съседи. Иранците усещат новата тенденция в американската политика и се опитват да попълнят вакума в района, като изиграят отново ролята на регионален полицай както по времето на сваления шах Пахлави. Затова те твърдят, че САЩ предпочита да работи с една силна държава, отколкото да разчита на слаби, разединени и потопени в хаос арабски държави.

За съжаление в близките години войните на пионките в Близкия изток ще се увеличават и ще става по-кървави. Районът днес прилича на Европа по време на тридесетгодишната сектантска война през 17-и век. И само арабско копие от Вестфалския мирен договор може да допринесе за дългосрочна стабилност в този прокълнат район.

Иранският президент Хасан Рухани и министърът на отбраната Хосейн Дехкан по време на церемония за въвеждане на въоръжение на най-новата ракета земя-земя – Фатех (Победител) местно производство.

Снимка АФП

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.