Младежката организация на "Движение България на гражданите" призова връстниците си с дясна политическа ориентация да се влеят в редиците на единна младежка структура към Реформаторския блок. В призива, отправен по фейсбук от инициатора Стефан Марков, председател на МДБГ, се изтъква: "Считаме за изключително важна консолидацията на Реформаторския блок, минаваща и през инициативата на младите хора в блока. Нашите младежки структури са готови да работят за тази цел."

Браво. А ще си имат ли химн? Какъв богат репертоар имаха старите седесари - "Времето е наше", "Последен валс", "Развод ми дай"... С песен на уста се впуснаха в политиката. А младата им смяна с маниер на апаратчик обменя протоколни снимки на активисти, оседяващи президиуми. Пак по протокол МСДС-то изпраща на МДБГ-то поздравителен адрес, досущ като компартия по случай конгрес на братска такава: "Радваме се, че и другите партии в РБ виждат нуждата от създаване на младежки структури и включването на младите в политиката." Всичкото е така издържано в соцстилистика, че да се чуди и мае човек откъде са я усвоили тези рожби на демокрацията. Може да е на генетична почва. Може баба да им е пяла: "Комунисти, комсомолци, пионери сме в един и същи строй заедно във труд и бой".

Отдава им се и декларативното пустословие: "РБ е проект с бъдеще и като всеки такъв проект дългосрочно инвестира в следващото поколение."

На такава инвестиция по форумите й викат "люпилня за тарикати, млади кариеристи и бъдеща партийна номенклатура".

И понеже в политиката и зад най-наивното начинание се провиждат някакви сатанински козни, тук подозренията падат върху председателката на ДБГ Меглена Кунева. Идеята за единна младежка организация на Реформаторския блок целяла бъдещото му обсебване от нейните структури. Откъде накъде коалиция от различни партии да има обща младежка структура на еднопартиен принцип? И което е най-опасното - съществуващите вече "комсомолски комитети" на Кунева щели да оглавят, обсебят и напълнят с членска маса районните и окръжните комитети на новите младежки структури по места...

Въобще мащабна игра с далечни стратегии играят политическите джуджета. Пък си и вярват като деца. Въобще мероприятието с общия комсомол потвърждава впечатлението, че реформаторското поведение е инфантилно. Че си играят на политика. Говорят като политици, костюмират се като тях, участват в срещи, съвещават се, влизат в пререкания, разбира се, и пр. Но всичкото им е като наужким. А колкото до "партийните структури по места", че и младежките им клонинги, в психологията се нарича конфабулация. Съчиняваш си нещо и го приемаш за реалност. При децата това явление било нормално, при възрастните - никак.

Иначе привличането на младите към политиката само по себе си е похвално. Университетските преподаватели се тревожат, че студентите им напоследък били масово аполитични и безучастни към ставащото в страната. Ала комсомолският калъп е плесенясал и най-малко приляга на политици, назовали се реформатори. Както се изразява народът, той им е на пискюля чучуля.