След изборите Гърция ще се управлява от Четворката, правителството в Атина може да се бори само за размера на дълга

Нерон Клавдий Цезар Август Германик - върховен понтифик, народен трибун, консул, баща на отечеството, император на Рим, художник, артист, олимпиец. Последните титли са свързани и с елинския му период. Прави дълга артистична обиколка в тогавашната римска провинция Елада. Изнася концерти на арфа, театрални постановки под аплодисментите на предварително наета публика, участва в олимпийските игри и печели всички награди... с подкуп.

Историята казва, че преди да подпали Рим, Нерон опрощава всички дългове на Гърция. Не знаем дали го е направил, защото е бил луд, или осмислянето на постъпката е влошила психическото му равновесие.

Гърция е в нова политическа криза. Консервативната "Нова Демокрация" не успя да сформира правителство. Опитите за коалиционен кабинет със СИРИЗА, без в него да участва Алексис Ципрас, се провалиха. Сега е ред на отцепниците от СИРИЗА - "Народно единство", водени от Панайотис Лафазанис, бивш министър на Ципрас.

Проблемът е, че разстановките на партиите в гръцкия парламент не дават възможност за сформиране на правителство без участието на СИРИЗА. По конституция след евентуален неуспех на "Национално единство" не се предвиждат мандати за следващите в списъка - ултрадесните "Златна зора", "То потами" , комунистите от ККЕ, независимите гърци АНЕЛ и социалистите от ПАСОК. Президентът ще насрочи нови избори, вероятно за края на септември.

Всички политически партии имат интерес от нови избори:

- Алексис Ципрас заедно с останалата му част от СИРИЗА ще се опита да излезе от неловкото положение, в което изпадна. Програмата, с която взе властта на 25 януари за прекратяване на условията на Тройката - връщане на работа на уволнените държавни служители, отмяната на повишаването на данъците, запазване на финансовите превилегии, спиране на приватизацията и пр., претърпя фиаско. Той е премиерът, който беше принуден да подпише и изпълнява точно обратното, дори при още по-тежки ограничения. Ципрас ще залага на високия вот, който получи на референдума през юли, както и на все още краткото време от влизането на пълномащабните мерки от новото споразумение, които още не са успели да отблъснат голям процент негови сегашни привърженици;

- Евангелос Меймаракис едва от няколко месеца е лидер на "Нова демокрация" и вижда в изборите възможност за себеутвърждаване на поста, а в самата "Нова демокрация" - като алтернатива на седеммесечната неуспешна финансово-политическа Пелопонеска война, която Гърция води този път с Брюксел;

- Отцепилите се от СИРИЗА депутати създадоха "Национално единство" и както личи от името, ще се стремят да обединят гласовете на разочарованите от Ципрас противници на Споразумението. Ще следват януарската реторика на СИРИЗА, но с персонални обвинения към бившия им лидер, неосъществил обещанията си;

- ПАСОК има нов лидер от два месеца. Фофи Генимата ще се опита с нови послания и нови коалици да извади социалистите от соматичния сън, в който ги постави предишното им съвместно управление с "Нова демокрация";

- Ултрадесните "Златна зора", както и комунистите от ККЕ, ще се възползват от радикализирането на разочарованите от случващото им се гърци и се надяват това естествено недоволство не само да расте по време на изпълнението на споразумението с Брюксел, но и да работи в тяхна полза;

- Не на последно място интерес от нови избори имат и ЕС, ЕЦБ, МВФ, Европейският стабилизационен механизъм - настоящата Четворка, заменила Тройката, която е гарант за отпускането на новият дълг от 86 млрд. евро за следващите три години. Четворката ще се чувства много по-уютно, ако срещу нея не стои киселата физиономия на Ципрас, а нов гръцки премиер, който не е много наясно с кухнята на последното споразумение. Например с даваните устни обещания, формите на натиск и заплахи, изискванията да бъдат уволнени всички новоназначени от Ципрас държавни служители, както и с настоявания за признаването на Косово през следващите три години.

Прерогативите на бъдещият премиер кажи-речи ще се свеждат до подписа му в долния десен ъгъл на бял лист, като съдържанието ще се дописва от Четворката. Затова изборът между различните партийни програми, който е основата на демокрацията, изглежда обезсмислен. В момента се заражда нещо, на което тепърва ще се измисля име - и то в същата тази Гърция, в която се е зародила демокрацията.

Всичко това свежда реалните възможности за действие на бъдещото правителство само до едно - борба за размера на дълга. Нюансите ще варират от либералното обвързване на лихвите с ръста на гръцката икономика през "преструктуриране", "подстригване", "орязване", до крайното "опрощаване". Няколко важни подробности по тази тема.

Многократно цитираното от гръцките политици опрощаване на дълга на Германия през 1953 г. има своя специфика. Създадената през май 1949-а ФРГ обединява британската, френската и американската окупационна зона и до 05.5.1955 г. на практика страната е в режим на окупация. Окупиращите държави разполагат както с приходите, така и със задълженията на окупираната страна. В тази връзка със съдействието на западните съюзници се стига до опрощаването на дълга на ФРГ. Същото се случи и с Ирак, който след 2003-а известно време се намираше в режим на окупация от САЩ и дълговете му бяха опростени, включително от България.

Правилният термин за опрощаването на дълга на Гърция от частните кредитори през 2012 г. е "частично отписване". Тогава голяма част от гръцкия дълг се държеше от частни банки и Гърция имаше достатъчно възможности да им поставя условия една по една. Частните кредитори се съгласиха да се лишат от няколко десетки процента печалба от лихвата си, но да прехвърлят дълга към държавите и да си получат парите веднага, а правителствата им получиха възможност за политически натиск върху Атина. Вече консолидирана, обединената реакция на държавите от Еврозоната не закъсня. Видяхме и резултата.

Това, което следва, е, че трябва да се намери балансиран компромис между финансовите интереси и реалните възможности на страната за обслужване на грандиозния дълг от над 178% от БВП. Освен това сега Гърция не се намира в положението на ФРГ от 1953 г., нито в собствената си ситуация от 2012 г.

Също така е ясно, че съвременен Берлин силно се отличава от античния Рим, както и че финансовият министър Волфганг Шойбле не смята да се прави на художник като Нерон и да рисува картини на фона на финансови пожари.

* Авторът е бивш дипломат