Художник иска да нарисува всички хора в Ню Йорк

ДИМИТЪР ГАНЕВ

За своите 40 000 години история изкуството познава всякакви амбициозни начинания, но сега се сблъсква с едно от най-невъзможните: 33-годишният американски художник Джейсън Полън си е поставил за цел да нарисува... всички жители на Ню Йорк. Започва през 2008-а и след 7 години усърдна работа издава албума “Всеки човек в Ню Йорк” с повече от 30 000 скици.

Полън споделя, че отдавна е обсебен от колекционирането на всякакви предмети - увлечение, което е прераснало в желание да “каталогизира” всички хора, които среща. Още като студент по изкуство и биологична антропология той прави изложба с портрети на колегите си, наречена “Искам да познавам всички ви”, а след това прерисува до едно произведенията, изложени в Музея за модерно изкуство. В продължение на година води рубрика в “Ню Йорк таймс”, която озаглавява “Неща, които видях” и която се състои от скици на най-обикновени предмети като ножица, компютър и хладилник.

Съвсем естествено идеята да нарисува всички хора в Ню Йорк не закъснява. Прави си блог, където всеки ден публикува новите си творби. “Възможно е да нарисувам и теб, без да се усетиш - пише той като обръщение към посетителите на блога. - Рисувам по спирките на метрото, по музеи, ресторанти и улични ъгли. Опитвам се да не се натрапвам и да съм възможно най-незабележим... Ако искаш да увеличиш шанса си твой портрет да се появи тук, пиши ми мейл на адрес: [email protected] и ми кажи на кое обществено място ще се намираш за най-малко две минути. (Например: “Ще съм на североизточния ъгъл на 14-а улица и 8-о авеню в 14,42-14,44 ч и ще нося яркожълто яке и гумени ботуши.”) Може и да ме видиш как те скицирам. Когато проектът е завършен, всички ще се съберем, за да го отпразнуваме.”

Въпреки че е отправил такова предложение към по-суетните си почитатели, Полън разказва в интервюта, че не иска никой да позира, защото рисунките се получават най-добре, когато всичко е напълно естествено. “Забелязваш много неща, когато се вглеждаш внимателно: например с какво са облечени хората и с каква скорост вървят - добавя той. - Опитвам се да не вземам решения. Гледам нечий нос, докато го рисувам, вместо да рисувам това, което според мен представлява един нос. Често нещата на хартията излизат много необичайни, но се опитвам да рисувам каквото виждам, а не каквото си мисля, че виждам.”

Художникът добре знае, че живее в един от най-динамичните в демографско отношение градове в света - по официални данни нюйоркчани са повече от 8 млн., всеки ден някой се ражда и друг умира, а и туристическият и емиграционният поток е неспирен. По грубите си изчисления трябва да рисува по 14 души на всеки час в продължение на 70 години, но не възнамерява да се опитва: една от идеите на проекта му е именно в това, че няма как да бъде завършен.