Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Египетски полицаи спасиха дете, падащо от третия етаж

Еко балконинг от наконцесионирани скали

От известно време из социалните мрежи се мотае една снимка. Снимка на плаж – все едно в кой български крайморски (курортен!) град. Собствено то не е точно снимка на плаж, а снимка на чадъри, цъкнати от високо, предполагам, че с помощта на дрон. Ама чадъри да видиш! Опитах се да ги преброя, обаче ги докарах до към двеста и им обърках сметката; имам предвид само уловените от фотографа, защото има и отрязани от кадъра.

Чадърите са набучени плътно един до друг. Допущам, че това е направено с цел да се избегне онзи неприятен проблем с междучадърното пространство. Както и да е…

На снимката, естествено, има и хора. Тях лесно ги преброих: някъде към трийсетина души са.

Хората в случая са без значение. По-важно е друго: на снимката се вижда едно кьошенце, където няма пукнат чадър! Абсолютно празно – а значи и неоползотворено! – място.

Предполагам, че този стъписващ пропуск е бил забелязан и от министъра на туризма Николина Ангелкова. Празно място на плаж? При този плашещ спад на приходите от туризма? Абсурд! И аз да бях министър на тия работи – и аз щях да кипна.

И тя напълно справедливо предлага нощните заведения в крайморските селища да се изнесат само на пясъка. Не че и сега там няма нощни заведения, но според както се разбира от препредадените във вестниците нейни думи – вече става дума за всички нощни заведения. Това щяло да бъде предвидено в концепцията – закъде без концепция?! – за управление на морските плажове. Документът предвиждал разделянето на ивиците на функционален принцип, като някои от тях могат да се ползват за нощен живот. (Какво ще рече „разделянето на ивиците на функционален принцип” много-много не го разбрах, но няма значение – те, министрите, така си говорят.) Така че ако догодина някой дрон цъкне същото място и същия плаж, вече да го няма онова празно място. (Апропо, доста неоползотворена ивица има и пред стройните редици от чадъри, имам предвид прибоя; там също може да се приложи някой и друг функционален принцип.)

Това нейното обаче е едно няма нищо в сравнение с предложението, което са й отправили неназовани от нея кметьове на морски селища. Концесии да могат да се дават за скали за плажуване или за строеж на мостчета и буни, върху които да се правят плажни платформи и заведения.

Концесии за стопанисване на скали! Е на това му викам аз стопанско мислене, иновативност и поглед, взрян в светлото бъдеще! Неслучайно и министър Ангелкова посреща идеята с държавническа благодарност. („Приемаме всякакви разумни предложения”, е казала тя, ако се вярва на вестниците.)

Веднага си го представих! Ето! Има хора, които обичат да скачат от скалите в морето. Адреналин, храброст, фукня пред чужденките и всякакви такива глезотийки. Нека да си скачат – никой концесионер няма да им пречи да си трошат главите. Просто се изготвя ясна тарифа и готово. Концесионерите са майстори на тарифите точно както министрите владеят концепциите.

Пет лева за скок от най-ниските скали; осем лева за по-отгорните така, а за най-сербезлиите – скачане от най-високото само за петнайсет евро. За още по-големите мераклии – екскурзия с автобус до Калиакра, където скалите стигат до шейсет метра. Там, разбира се, цените ще са по-високи – примерно двеста и петдесет евро, като обаче в цената ще е включена и духовата музика за погребението плюс такса „самоубийство”.

Обявяваме всичко това като „екобалконинг” и ако някой се съмнява, че стотици хиляди пияни британци ще се юрнат към България, значи нищо не разбира от икономика и стопански туризъм.

Цената на екобалконинга също ще е различна и ще зависи от наличието на скали на територията на общината, от височината им и от това каква кола иска да кара кметя.

После… Край скалите се моткат гмуркачи с шнорхели и леководолази. Може! Само че горе ще има хора, които ще им късат билетчета от четирсет евро за гмуркване, а долу ще ги чака друг човек, който ще им взема такса седемдесет евро – за изплуване. Защото пък инак може и да не изплуват, нали? Би било загуба и ще се налага пак да се искат субсидии от държавата за компенсирането на тая загуба.

Нататък… По скалите се припичат и нудисти, с извинение. Но и на тях никой няма да им пречи да се пекат голи. Просто ще има такса седем лева за без горнище, осемнайсет лева за без долнище, което се отнася, разбира се, за жените; за мъжете ще се мисли допълнително в договорите за концесия. За евентуалните мръсници, които само се правят на нудисти и дебнат по тия места с по-инакви цели, ще има назначени едни бабаджанки…

Гледам обаче, някои се притесняват, че няма как да се побият чадъри по скалите и че това вече е загуба велика. (То има как де, ама трябват пари за бормашини, а държавата не дава…) Но, както се пее това лято в една песен – „ако ти си ми проблемът, значи нямам проблем”. Като няма чадъри, слагаме такса шапка. Някои хора вместо шапки си връзват кърпи на главата – идеално! Слагаме такса кърпа, която е равна на досегашната такса за собствена хавлия между концесионерските чадъри.

А, да, и още нещо: наконцесионерваш законно скалите от двете страни на някой от защитените (уж де) заливи, ограждаш ги – но не откъм заливчето! – и после вече малко по малко, малко по малко… Просто идея!

Сега най-важното. Всички тези скали, отдадени на концесия, ще трябва да бъдат по някакъв начин оградени, нали така. Оградка така, два метра височка, евентуално бариерка… Това е лесно. Материала го вземаме от арматурата на хотелите, които стоят вече второ лято празни. Рушваме ги! Кой затрупан – затрупан, лек му бетон на човека! Вадим арматурата, правим огради и го отчитаме като инвестиция.
А един приятел вика: „Дреме ми на шнорхела! Аз пък ще доплувам откъм плажа!…” Ще доплуваш друг път. Ти да си чувал за минни заграждения?

Някои се чудят какви ще са задълженията на концесионера спрямо самите скали. Ще ги подсушават ли, с прахосмукачка ли ще ги минават или какво? Няма какво да се чудят: концесионерите ще правят със скалите същото, което сега правят с пясъка. Тоест – нищо.

Сега, ако на някого не му харесва тая работа, тоест не е патриот, не избира българското, не влиза в положението на морските кметьове (и на госпожа Ангелкова) и не иска да плаща за плажуване по скалите, демек не ще повече да му го наконцесионерват – моля! Ей го къде е Непал! Пали колата и заминавай! В Непал само скали да искаш.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете