Пет жени са били убити в близост до църква в Дагестан

12 души са задържани преди срещата Левски – Ботев (Пд)

Красимир Каракачанов: Амбицията ми е докато съм министър да въведем доброволната военна служба

Патриарх Неофит поиска и даде прошка в храма ”Света Неделя”

Делян Пеевски: Противниците ми са хората, ограбили България

Пропадане в снежна козирка убива Ния (обзор) Седнала да си сложи котки на краката върху снежна козирка, която се сринала

Турист почина на ски писта „Кулиното”

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 19 февруари 2018

Десет души са затрупани от лавина в Алпите

Италиански „Левски“ на старта

Българските Destiny’s Child изгряха в „Гласът на България“

НФСБ провежда шествие по повод 145 години от гибелта на Апостола на свободата

Протестиращи пред парламента: Не гласувайте тайно Конвенцията

Вижте поклонението пред паметника на Васил Левски в София

Сблъсъци между фенове на “Ботев” и полицията в София

Здравна реформа ще има, ама друг път

 Ако има, тя няма да се нарича „Реформата на Москов“

Ако Москов остане министър, причините няма да са експертен потенциал, а „дизайнерски” характеристики на управляващата коалиция…

Очевидно ефективна и последователна реформа не е по силите на министъра на здравеопазването. В политиката непропорционалното на вота на избирателя консумиране на власт е явно обречено на фиаско. Тези недообмислени предложения в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), представени за реформи, затвърждават становището, че Министерството на здравеопазването (МЗ) се ръководи от силен популист, но за съжаление – слаб министър…

Най-важната характеристика е липсата на систематичен подход. Поради този подход министърът отвори много фронтове и има куп опоненти. И в този закон водещият принцип е опит за налагане на командно-административния стил – перманентна мечта на Петър Москов. Въведе и нов, безпардонен ръководен принцип: „който не е съгласен с реформите ми, си заминава…“ или пък най-малкото – ще има „бой с пръчки“.

И сега нямаше широка обществена дискусия. Първият вариант на закона беше променен на 50% в последния ден. Срещна сериозен и адекватен отпор от министъра на финансите и само великодушният жест на премиера не го спря. Предварително не беше консултиран нито със Сдружението на общините, нито с Националния съвет за тристранно сътрудничество, нито с браншови организации, нито дори с други партньорски партии. Всеки фактор в МЗ през последните години рано или късно осъзнава, че самостоятелен субект не може да сътвори реформи в консервативна система, каквато е здравеопазването!

Въвеждането на задължителна здравна карта, която ще определи регионалното лимитиране на здравните услуги и специалисти при наличен монопол на НЗОК, допуска и хипотезата, че комисиите по изработване й могат да са назидателен, наказателен и дори рекетиращ орган. В демократични и пазарни общества не администрацията, а търсенето трябва да реши обхвата на предлагането.

Предложението НЗОК селективно да избира лечебни заведения, които да финансира, е незаконосъобразно – принципът в здравноосигурителния ни модел е договаряне. Стига се до 2 паралелни режима за сключване на договор – единият в Националния рамков договор, а другият – тук.

Идеите за консорциуми, сливания и обединения са настоятелната, но модифицирана с по-благозвучни думи цел за елиминиране на онкологичните центрове, тези за психично здраве и кожно-венерически заболявания, като няма ясни критерии. Няма и възможност за изразяване на несъгласие и/или обжалване. Очакват се счетоводни, финансови и правни неуредици, а също протести и нелекувани болни. Няма ясна дефиниция на термина „комплексни грижи“ в условията на работа по клинични пътеки.

След 1.01.2017 г. всички лечебни заведения за болнична помощ трябва да бъдат задължително акредитирани, а точно ГЕРБ премахна това преди 4 г. Причината беше, че акредитацията е доказано неефективен метод за оценка, създаващ корупция.

Предлага се да отпадне изискването за ценз – досега освен да са магистри директорите трябваше да имат квалификация по здравен мениджмънт. Това може да се изтълкува като трасе за разгръщане кариерата на „сини калинки”.

Мерките за контрол на разходите за лекарства се предлагат отново. Идеята за налагане на отстъпки не кореспондира с модела на ценообразуване (цена, равна на най-ниската от 17 държави). Отпадането на задължително договаряне за патентните лекарства ще доведе до премахване на сериозни отстъпки, договорени до сега с производителите. „Пактът за стабилност”, отречен в ЗЗО, ще е в ущърб на по-евтините, генерични лекарства, респективно – и на гражданите.

Приватизацията на лечебни заведения, предложена по този некомпетентен начин – в противоречие със Закона за приватизация, е неудачна. Освен тази и други идеи – преди време, бяха бързо оттегляни – т.е.псевдореформите са стил „танго“. Това са прийоми, ползвани от политици популисти! Да предложиш убедено закон, още по-убедено да го защитаваш пред МС – дори с цената на конфликт с министъра на финансите, да те подкрепи премиерът и след внасяне в НС да кажеш „има време за война, сега трябва мир“ и да се откажеш, е тежък политически гаф. Гаф на квадрат е да кажеш, че ще изтеглиш текста, а да се внесе в същия вид. Нямаше и публичност – тези текстове влязоха в последния момент. Становището на Агенцията по приватизация е опустошително. Специализиран орган по тези въпроси съветва министър да си оттегли текста! Какво значи това, освен че законът е проява на егоцентризъм и дилетантщина…

Този закон е синтезирано обобщение на споменатия стил на Москов като министър, но също добавя и доза надменност и дори нарцисизъм. Има политици, които, натоварвани с големи очаквания, реагират с този рефлекс – склонност към месианство, а думата „реформа” става мантра. Това обаче компрометира общи усилия от страна на политически партньори и опоненти (вкл.- добронамерените), демотивира експертността, „взривява” диалога и затова има неуспешен резултат.

Ако Петър Москов бъде оставен от Бойко Борисов като министър, причините за това няма да са от съдържателен характер или заради впечатляващ експертен потенциал, а заради фасадни, „дизайнерски” характеристики на управляващата коалиция…

Здравеопазването не е цел, а мисия – особено в болничната помощ. Няма лошо и добро здравеопазване – „лошо здравеопазване” е оксиморон, по презумпция здравеопазването е ползотворно – или го няма. Учудващо може да е за някои, но при целеполагането на първо място не трябва да е пациентът, а други фактори: решаване проблемите и мотивацията на медицинските специалисти, проблемите с медико-лабораторната техника и звена, проблемите, свързани с болничния престой (вкл. т.нар. хотелска част)…

Пет от осем политически сили (ДПС/РБ/ПФ/БДЦ/АБВ) в политическите си платформи застъпват необходимостта от демонополизация на актуалния модел на здравеопазване. В най-голямата партия – ГЕРБ, не един и двама вече споделят това.

Това е полезният ход. Конкуренция, а не монопол на НЗОК; дерегулация, а не лимитиране; свободен пазар на услуги, свободен избор на пациента; конкуренция между лечебните заведения с предлаганото обслужване; балансирана регулация от държавата – това са инструментите. Задължително е предварителното въвеждане на електронно здравеопазване, а също – мерките за по-добра събираемост на вноските. Принципът „парите следват пациента“ не трябва да се компрометира, за да може лечебните заведения да се конкурират с качество за доверието на пациента, а здравната каса ще следва просто избора му. Разбира се – укрепването на солидарността като основен принцип на здравно осигурителния модел ще е в основата на тези идеи.

Авторът е член на Комисията по здравеопазване, зам.-председател на ПГ на ДПС.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.