Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

„Левски“ подгони вечния съперник

Цветанов в Сандански: Усилията на ГЕРБ са насочени към реализирането на успешни политики в местната власт

“Реал” се утвърди в тройката

Салах вкара 20-и гол с левия крак

Кметът на Търново представя в спортното министерство осъвременен проект за тренировъчно футболно игрище

Израелски сателит засне най-модерния руски изтребител в Сирия

“Херта” спря “Байерн” за рекорд

Десетки ранени и загинали при самоубийствен атентат в Йемен

Четири войни и размисъл: Смисълът на битката срещу халифата

Джонатан Маркъс, Би Би СИ*

Казват, че нещастията създават странни партньори. Това важи с особена сила в днешния Близък изток. Възходът на т. нар. Ислямска държава (ИД), която контролира ивица територия в Ирак и Сирия, подтикна към създаването на широка, многонационална коалиция, в която участват САЩ, Турция и съюзниците на Вашингтон в района на Персийския залив. Всички те се стремят към унищожаването на Ислямска държава.

Към това се стремят също Иран, и – не е изненадващо – Израел. Това доведе, например, че проиранските милиции в Ирак се оказват от същата страна като САЩ.

Битката срещу Ислямска държава в Сирия доведе до още по-сериозни противоречия – страните от Персийския залив, подозирани в подкрепа на сунитски групировки, свързани с Ал Кайда, докато разклонения на Ал Кайда като Фронта ал-Нусра се сражават с обучените от САЩ умерени сирийски милиции.

Така че какво наистина се случва? Как можем да придадем смисъл на някои от тези любопитни съюзи и противоречия?

Разбити държави

Страни като Ирак и Сирия, чиито характеристики днес са продукт на имперското отстъпление след Втората световна война, са разбити и може би е невъзможно отново да бъдат събрани наедно. По-рано този месец американският генерал Реймънд Одиерно се чудеше на глас дали план за подялбата на Ирак няма да бъде по-добър резултат за страната. Що се отнася до Сирия почти невъзможно е да се предрече как би изглеждала разбитата държава, ако режимът на Асад беше победен.

По-голям хаос изглежда най-вероятният изход. Сред целия този хаос съюзът срещу Ислямска държава изглежда достатъчно ясен. Списъкът от страни, участващи във въздушната кампания срещу ИД, включва САЩ, много от техните европейски съюзници, саудитците, редица страни от Персийския залив, както още Канада и Австралия.

Естествено, някои страни – като Великобритания, са ограничили своите въздушни удари срещу ИД само в Ирак, но не и в Сирия. А съществуващата разлика между Ирак и Сирия обяснява част от сложността на въпроса.

Бойни линии

От двете държави положението с Ирак е по-просто. Страната може в общи рамки да бъде разделена на три: слабо доминирано от шиити правителство в Багдад, борещо се както срещу ИД и ендемична корупция, и постигащо малък успех срещу двете; то е подкрепяно от американците, техните съюзници и, естествено, от Иран, който е неумолим противник на ИД.

Полуавтономният регион в Северен Ирак, доминиран от кюрди, които са сред водещите и най-ефективни бойци срещу ИД. Сунитското мнозинство, много от чиито членове се чувстват изключени от доминираната от шиити иракска държава и някои от тях сражаващи се на страната на ИД.

Така че, обобщено, в Ирак САЩ и въздушна коалиция атакуват обекти на ИД. Иракските военни, кюрдските бойци и проирански милиции се сражават на земята с различна степен на упоритост.

Но т. нар. умерени сили, борещи се срещу ИД, са слаби и раздвоени, и усилията на американците да ги укрепят с обучение дават минимални резултати. Американските съюзници в персийския залив, например саудитците и Катар, също подкрепят различни групировки в сирия, но те са концентрирали вниманието си върху втората война: битката срещу иранското влияние в региона , илюстрирано от изстрадалия сирийски режим на президента Асад и неговите (и на Иран) съюзници от „Хизбула“ от Ливан.

Те се бият рамо до рамо със сирийските правителствени сили и достоверни информации показват, че са замесени и високопоставени ирански командири.

За арабите от персийския залив битката срещу Иран е най-малкото поне толкова сериозна, колкото битката срещу ИД – а може би и повече. Те насочват пари и оръжия към Сирия в опит да подрият още повече режима на Асад. САЩ също искат да видят гърба на Асад, но не виждат това да е постижимо със сила. Фактът, че режимът на Асад също се сражава с ИД само води до увеличаване на раздвоението в западните столици и обяснява защо е толкова трудна за постигане последователна и съгласувана стратегия за бъдещето на Ирак и Сирия.

Кюрдският фактор

Всъщност сирийската гражданска война и битката на режима на Асад за оцеляване вероятно привличат вниманието на всички върху себе си, въпреки че обхващат елементи от вече споменатите двете войни. Противоиранската борба беше разиграна също в Йемен, където саудитците и техните съюзници се намесиха военно и отново мислят да подкрепят групировки, на които Вашингтон би гледал като на свързани с Ал Кайда терористи.

Следва кюрдският фактор. Кюрдите имат свои политически и национални аспирации, но са разделени между Турция, Сирия и Ирак и разединени на различни конкуриращи се фракции. Разтърсването на Ирак и предстоящото разпадане на Сирия заплашват да уплътнят кюрдските стремежи, макар че САЩ подкрепят отделни кюрдски фракции, които доказаха силата си като бойци срещу ИД. Това е анатема за турското правителство в Анкара, което се страхува, че разпадането на Сирия, а може би и на Ирак, може да окуражи кюрдите на собствената й територия да се отцепят. Турция е част от коалицията и сега даде зелена светлина на американците да използват базата Инджирлик за операции срещу ИД.

Турция, също така, се присъедини към въздушната кампания, но преобладаващата част от нейните въздушни удари не са по цели на ИД, а срещу кюрдските бойци, които обективно са съюзници на коалицията в битката срещу ИД.

Така че към споменатите три войни – между коалицията и ИД, усилията на арабите от Персийския залив да сдържат Иран и сирийската гражданска война, може да бъде прибавена и четвърта – тази между Турция и някои от кюрдите.

Израелски съюзи

Всъщност и петата война, най-дълго продължаващият конфликт в региона, тази между Израел и палестинците, също е повлияна от възхода на ИД. Колапсът на Сирия като военен играч е нож с две остриета за Израел. Вдъхновени от ИД групировки са активни както на неговата северна граница, така и в египетския Синайски полуостров.

Но възходът на ИД (и споделената загриженост около Иран) сближи още повече Израел и т. нар. умерени арабски държави. Най-очевидното доказателство за това са засилващите се военни връзки между Израел и Йордания. През последните няколко седмици Израел или продаде или прехвърли щурмови хеликоптери и дронове на Аман. Има доклади, според които при полет на израелски и йордански бойни самолети към САЩ за многонационално учение, йорданските Ф-16 са били придружавани от израелски самолет-цистерна. Докато цялото внимание на анализаторите е концентрирано върху потенциалния колапс на две съществуващи държави – Сирия и Ирак, действителната движеща сила в регионалната политика е реакцията на възхода на две предполагаеми нови страни – от една страна халифата или ИД, от друга – нова кюрдска нация по един или друг начин.

Така че не става дума само за смъртта на стария ред, която създава необичайни съюзи, а за шока от новия.

Преводът на материала е представен по БГНЕС.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.