Трима загинали в Холандия и един в Белгия заради ураганни ветрове

Апелативният съд в Търново насрочи дело срещу полицейски шеф разгласил държавна тайна Ваньо Димитров осъден на първа инстанция за чадър над наркогрупа

Статистиката: Загуба с 0:3 означава провал в първенството

Тръмп: Мексико ще плати пряко или непряко за стената по южната граница

Арнаудова: Над 500 лица не изтърпяват наказанията си „лишаване от свобода“ или „доживотен затвор“

Младежи биха автобусен шофьор заради забележка

Брижит Бардо окачестви като лицемерни твърденията на някои актриси за сексуални посегателства

Ангелкова пред National Geographic: България е с потенциал за СПА столица на Европа, европредседателството е шансът ни да я покажем

Украински моряци бедстват на кораб без храна и заплати

Рецидивист в домашен отпуск се гаври с пенсионерка

Национал на Нигерия в „Локо“ (Пд)

22-годишен преби до безсъзнание момичето, с което живее

Няма основания за грипна ваканция във Велико Търново

Георги Гатев остава без достъп до секретна информация

Жена изгоря в пожар

Експертът по сигурността Симеон Николов пред “Труд”: Европа не може да си позволи Украйна да се превърне в Сирия

Напрежението расте от военните учения и струпването на войски близо до границата на “противника”

– Европа е залята от бежанска вълна, в Северна Африка и Арабския полуостров е хаос, в Украйна тече братоубийствена война, Северна и Южна Корея пак са на ръба на война. Изглежда сякаш всичко се случва по едно и също време – това стечение на обстоятелствата ли е, или можем да се впуснем в теории на конспирациите, г-н Николов?

– Сред параметрите на средата за сигурност има едно измерение, на което често не се отдава необходимото внимание, а то рязко повишава рисковете и предупреждава за евентуални насоки на развитие: това е едновременното протичане на кризите и тяхното взаимодействие. А в случая имаме едновременно нарастване на събитията в поне 5 посоки. Първо, съсредоточаването на 90-хилядна украинска войска и 40-хилядна групировка на сепаратистите и тяхната подкрепа, финансиране и въоръжаване отвън, което вещае начало на широкомащабни военни действия. Второ, увеличаване по брой и обхват на военните учения в Източна Европа и в Западна Русия. Трето, заявката на Турция за създаване на буферна зона в Сирия, свързано с унищожаване на кюрдските сили и сваляне на режима на Асад, който им обещаваше автономия и слабата резултатност от военновъздушната операция срещу „Ислямска държава”. Четвърто, бежански натиск върху Европа и основно върху налагащата се Германия с перспектива за увеличаването му и дестабилизация и нанасяне на дълготрайни негативи върху страните на континента. И пето, симптомите за финансови трусове тази есен, спад на фондовите пазари, срив на световните борси и начало на световна финансова криза. И всичко това се развива почти едновременно и неминуемо ще влияе на политическите и военните решения. Паралелното и понякога зависимо протичане на подобни процеси улеснява управлението на отделни елементи от тях, но и увеличава неимоверно рисковете.

– За всички нас това изглежда доста тревожно, безперспективно дори.

– Тревожната ситуация очевидно е причината да нараснат рязко гласовете на авторитетни личности и организации за нормализиране на отношенита с Русия и предотвратяване на евентуален сблъсък. Последният пример за това бе предложението на работна комисия от бивши министри на отбраната, външните работи, посланиците от Великобритания, Полша, Турция, Русия и др. страни за свикване на Съвета НАТО – Русия и приемане на меморандум за гарантиране на взаимната сигурност с конкретни мерки до 2030 г., по подобие на този между САЩ и Китай. Проблемите обаче навеждат на мисълта дали не ни е необходим нов Хелзинкски процес.

– Военният секретар на САЩ обяви Русия за една от най-големите заплахи за Америка. Откъде е това напрежение?

– Напрежението се увеличава вследствие на провежданите военни учения, предислоциране на въоръжение и техника и струпването й в близост до границите на съответния „противник”.

Серията от военни учения на НАТО, които започнаха след 7 април 2015 г. са резултат от решение, взето на срещата на върха на Алианса в Уелс за противодействие на хибридни заплахи и на срещата на министрите на отбраната тази година за увеличаване на силите да бързо реагиране. До края на годината остават да се проведат: най-мащабното учение Trident Junkture, от 28 септември до 6 ноември в Португалия, Испания и Италия с участието на 36 000 военни, 160 самолета и 60 кораба, а през ноември – учението в Международния команден център в Шчечин (Полша) със сценарий „Възстановяване на националиня суверенитет на страна членка на НАТО”.

По принцип трябва да се има предвид, че всяко военно учение, за да е полезно, се провежда при условия, близки до бойните, а сценариите издават понякога бъдещи очаквания или замисли за действие. Но по-добре е военните ни да трупат опит в учения, а не във война.

– Как оценявате предислоцирането на американски военнослужещи по източната граница на НАТО?

– Дислоцирането на въоръжение и техника от САЩ в Европа по брой и ударна мощ е незначително и има по-скоро демонстративна роля, показваща решителност и психологическа подкрепа за някои източноевропейски партньори. Участието им в учения с европейските партньори ще е от полза преди всичко на американските екипажи, ако съдим по досегашните им предпочитания да тренират например срещу руските самолети МиГ-29. През 2016 г. предстои обаче прехвърляне на тежко въоръжение във военни бази в Полша, а наскоро бе открит Център за военна подготовка в Грузия.

– За първи път Пентагонът изпрати в Европа изтребители от най-ново поколение. Това е по-скоро символично или симптоматично за предстоящи военни действия?

– Четирите броя самолети F-22 Raptor, които бяха прехвърлени в Германия, са многоцеливи изтребители от последно, пето поколение, на въоръжение от 2005 г. и за първи път бяха използван в операция срещу „Ислямска държава” на 23 септември 2014 г. над сирийския град Рака и прилежащата му територия. САЩ притежават 178 броя. Производството им бе спряно през 2011 г., защото проектът се оказа несполучлив, а самолетът – най-скъпият в историята на самолетостроенето. Следващият проект е F-35 и първата ескадрила вече е сформирана. Многоцелевите изтребители пето поколение са трудно откриваеми за радарите, имат секретен обмен с други летателни апарати, свърхзвукова скорост, модерна авионика. Вече се работи над многоцелеви изтребители от шесто поколение, но те ще се появят след 12 години. Русия и Китай ще въведат на въоръжение общо 1500 изтребителя от пето поколение – СУ-27, Су-30, МиГ-29 и китайските J-20 и J-31. Най-новото, което Русия ще може да противопостави, е изтребителят Т-50, но серийното му производство ще започне през 2016 г.

– Коя криза трябва да ни плаши най-много?

– Спорен е въпросът коя от кризите носи в себе си по-голям потенциал от рискове. От края на 2014 г. все по-често на преден план беше извеждана опасността от „Ислямска държава”, а днес бежанският поток засенчва всички останали. Няма съмнение обаче, че Европа не може да си позволи превръщането на Украйна в европейска Сирия. Проблемът е, че ЕС, който понася най-големите загуби, не разполага с достатъчно възможности за въздействие, а нарастващите възражения водят до увеличаване на противоречията със САЩ. Последните събития очертават два възможни сценария: война с решителната за Киев цел да подчини двете самообявили се източни републики или замразяване на конфликта. Възможен е и междинен вариант на агония, вследствие на което ще нараства хаосът и отцепването на поне още 2-3 региона от централната власт. При поражение за Киев при първия сценарий Порошенко може да се окаже временен, преходен президент, а истинските реформи да бъдат довършени от друг. Президентът на САЩ Барак Обама ще е заинтересуван да приключи мандата си с успехи, за каквито смята например изтеглянето на страната от две войни и постигането на споразумение с Иран, което поражда предположението, че и в Украйна ще му трябва ситуация, при която да се оттегли, без да губи авторитет. Може би за това някои експерти твърдят, че дори „Киев не можел да капитулира без една последна война”.

„Изпуснатата” от президента на Полша Анджей Дуда фраза, че няма да приеме бежанци от Сирия, защото очаква такива от Украйна, заслужаваше повече внимание, защото означава, че или Варшава не подкрепя усилията на Берлин и Париж за постигане на мир, или има сериозни аргументи за негативно развитие на ситуацията, което да предизвика масова бежанска вълна от 45-милионна Украйна. Независимо от него авторитетното издание „Ди велт” предупреди за „рухване на Украйна” и бежанска вълна, а популярното списание „Фокус” изрази опасения за четирите ядрени централи и обоснова очаквания икономически срив. Това, разбира се, сериозно би засегнало и България и ще изисква предварителна яснота за приемане на българи от Украйна.

– Външният ни министър Даниел Митов заяви намерения за лансиране на иницатива срещу “Ислямска държава”. Способна ли е България да осъществи такъв тежък проект?

– Мнението на Митов за „Ислямска държава” е правилно в частта си за необходимост от нова стратегия, но България няма нито опита, нито военния потенциал, нито международното влияние да инициира такава стратегия, въпреки че имаме качествена антитерористична експертиза. Ако нещата се свеждаха до Сирия и свалянето на Асад, то идеята на министъра е толкова искрена, колкото тази на Турция. Освен това ИД не е единствен виновник за бежанската вълна. Справянето с ИД ще изисква дълъг период, в който е трудно да се прогнозира конкретният изход.

Нашият гост

Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения, бивш зам.-министър на отбраната (2005-2008), бивш съвтеник по международна сигурност на президента и дългогодишен дипломат.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.