Пожарникари: Моделът пожарен автомобил, погубил огнебореца Илиян Попов е потенциален убиец

Над 20 кг хероин задържаха на „Капитан Андреево“

Световноизвестният цигулар Светлин Радославов – Svet пред „Труд”: В САЩ най-важни са парите, чувствата не се зачитат Българинът добива популярност след участието си в „Америка търси талант”

Новият премиер на Пакистан Имран Хан положи клетва

Трилър трип от Джеръми Солние Александър Скарсгард е звездата на “Hold the Dark”

„Фич“ потвърди кредитния рейтинг на Русия

Погребват Арета Франклин в родния й град

Перу и Еквадор затягат изискванията за преселниците от Венецуела

Външното министерство на Китай: Пекин винаги е придавал голямо значение на сътрудничеството с Анкара

Огромни колони от автомобили и тирове на границата с Турция

Труд Уикенд – един вестник за два дни

Врязването на кола в хора до британския парламент не е терористичен акт

Начинаеща актриса стана „Мис Силикон“ Звездата от „София ден и нощ” най-накрая грабна първото място

41 станаха жертвите на рухналия мост в Генуа

Доналд Тръмп за Турция: Няма да оставим нещата така, няма да стоим със скръстени ръце

Градусът се вдига, най-високите температури ще са в парламента

Вайкахме се, че имаме парламент с цели осем явни партии и поне още толкова на второ четене. Обаче не можем да отречем едно: парламентът пак стана интересното място в политиката. По времето на първия Борисов не беше. Парламентът тогава беше ехо на Борисов. После, при Орешарски, по-интересно беше около парламента, а не в него. Тогава в парламента всичко беше ясно, докато в един момент ДПС не реши друго.

Сега е иначе. Всичко минава през тежки премисляния и преговори. Виждат се пакетни спазарявания. Мнозинствата са различни, тематични и често непривични. Дори и неприлични.

Вярно, понеже има коалиция, вероятно парламентът си има и потаен сенат някъде в Банкя или по партийните централи – водещите личности в коалицията се договарят в тесен кръг. Но въпреки това именно в Народното събрание министрите се мъчат да убедят партньорите, партньорите пресмятат гласовете си, играят си с кворума, възползват се от процедурни възможности и т.н.

Има и коалиционен съвет с надпарламентарна роля – Съвет за развитие. Но и този съвет за развитие като че ли досега не претърпя особено развитие.

Въпреки тези две форми на своеобразна втора камара на парламента той си остава достатъчно интересен и от него зависи много – нещо, което бяхме позабравили в последните години. Прилича дори на известна нормализация – нали сме парламентарна република. И започващият парламентарен сезон обещава да затвърди това впечатление – въпреки че изборите ще го позасенчат с огромния залог, който имат за всички по терена.

Всъщност първите месеци на парламентарния сезон ще са още по-интригуващи от обичайното – точно заради изборите. Местният вот ще принуди партиите да заложат още повече на ораторство и търсене на нюанси. А около и след самите избори пак ще е интересно, защото много ще си говорим дали ще има преконфигуриране и т.н. И да има, и да няма, говоренето е гарантирано.

Все още могат да се мярнат заглавията по сайтовете в обобщение на „историческия компромис“, а продължението вече следва. Няма спор, че сюжетът с конституционните промени ще бъде основното в идните седмици и месеци. В него ще се преплете и Конституционният съд – и заради очакваното становище, и заради очакваното попълване на състава му, което неминуемо ще се смеси с партийния дебат.

Друг интригуващ сюжет в този контекст ще е сближаването на ГЕРБ и ДПС – има ли го, няма ли го, задълбочава ли се. Затова и началото на сезона ще е любопитно с догадките около личността на Делян Пеевски. Появиха се дори прогнози, че той може да напусне Народното събрание.

От сработката по оста ГЕРБ – ДПС засега май си изпати Меглена Кунева. Срещу нейния законопроект за борба с корупцията застанаха по-видимо ДПС (и БСП), а по-невидимо ГЕРБ. Това обаче е загуба от типа „всяко зло за добро“ – защото въпросният законопроект като че ли остана вън от кашата на не особено красива сделка от края на юли. Пък и да застанат срещу теб БСП и ДПС още се брои за престижно в политическия ни живот.

Този законопроект обаче тепърва ще става интересен със заложените в него мини. И ще е двойно по-интересен на фона на стремежа на ДБГ да зпази политическата си идентичност в сложна игра с ДСБ, които пък почти по навик изземат обществения образ на целия Реформаторски блок. Напоследък дори се натрапва една историческа аналогия и може да се говори за „тесни“ и „широки“ реформатори въпреки общата им регистрация за местните избори.

И за да подчертаят отликата си спрямо ДСБ, наскоро от партията на Меглена Кунева настояха за явното гласуване във Висшия съдебен съвет. После и Бойко Борисов настоя на това. Така че прословутото явно гласуване ще е поредният ребус в новия парламентарен сезон.

Другият ребус ще е правеното на бюджета. С анализа, който наскоро Радан Кънев публикува, става ясно, че реформаторите ще се опитат да прокарат реформаторски идеи през бюджета. Това е и очаквано поведение: именно в отношението към публичните разходи личи и желанието или нежеланието за реформи. Тук вероятно ще бъде дадена още една битка от типа реформи срещу стабилност (разбирай реформатори срещу ГЕРБ), а и реформи срещу социалност (разбирай реформатори срещу БСП или АБВ).

Ако пък човек слуша законодателните намерения, които наскоро Цветан Цветанов разкри, предстоят ни отново и дебати по здравеопазване, образование, сигурност. И трите сфери са взривоопасни от политическа гледна точка – и заради запалителността на ресорните министри, и заради заряда на темите.

Такива теми са и бежанската криза, и постоянното припламване на етнически въпроси напоследък. Затова и сред активните в предстоящия парламентарен сезон вяроятно ще се наредят и патриотите. Темата с незаконното строителство например постоянно излиза на дневен ред, а НФСБ и ВМРО са доказали, че могат да произвеждат яркост в такива ситуации.

През този парламентарен сезон ще се види също дали и у БСП е останала сила за яркост. Ще има ли желание и гласовитост най-накрая да заработи като ясна опозиция или ще се задоволи с това да бъде злорад свидетел на сближаването ГЕРБ – ДПС, като в същото време пази и скрита надежда утре да бъде на мястото на ДПС.

Ще се разбере също дали позадрямалата „Атака“ ще излезе от паралелната си реалност. Ако „Атака“ се активира подозрително, значи може и да мирише на избори.
Някъде около Нова година фокусът вероятно ще се поизмести от парламента към президентските избори – президентски или и други. Впрочем след местните избори вероятно много ще се говори за… парламентарни избори. Без значение дали ще ги има или не и кога ще са. Това ще придава на парламента по-особена напрегнатост, а мнозина ще си упражняват перото на тази тема. Други пък ще упражняват натиск: може с протести, може и с още някой ултиматум. С една дума: обичайното.

Понякога партиите в Народното събрание дори може съвсем да заприличат на страните от Близкия изток – където всяка държава може да се сбие с всяка. А противници и съюзници могат да се сменят, а могат и да са едновременно и двете.

Сигурно е, че няма да скучаем. Но сигурно е също, че колкото и интересна да е парламентарната продукция, тя и този път едва ли ще задоволи масовия вкус. От десетилетия не успява.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.