Ван се вряза в минувачи в Торонто, деветима са загинали (ВИДЕО)

На 24 април 2018 да почерпят

Изложба на Гергана Минкова

Гениалните доктори „клъцни-срежи” Холивудските знаменитости дължат „естествения” си вид на виртуозни пластични хирурзи

Роналдо срещу германци – 22 мача, 26 гола (ИНФОГРАФИКА)

Върхът на Джеймс Бонд Интерактивни изживявания с автомобилите на Агент 007

Вижте как Кейт и Уилиам излизат от болницата с новородения принц

Александра Богданска-Петканова на почивка без мъжа си

Шофьор на претъпкан бус “вежливо” подхвърлил 30 лева подкуп на пътни полицаи

Спираме да ядем боклуците на Европа В София бе обсъдено бъдещето на здравните системи

Бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич настоя за отмяна на присъдата му за геноцид

Трябва ли да ми изплащат „клас“ със задна дата, ако е дължим

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 24 април 2018

Д-р Мирослав Ненков: Таксата при общопрактикуващите лекари трябва да се увеличи

МО купува леки коли за един милион

Русия и Китай изтласкват САЩ

Последици от политиката на санкции

Трябва ли Вашингтон да се готви за конфликт с една набираща мощ нова суперсила

Аня Вилнер, сп. “Фокус”, Германия*

Русия и Китай стават все по-близки – подобен съюз би могъл да се превърне в огромна заплаха за САЩ. И това е така, защото икономическото бъдеще на тези две страни зависи от едно по-тясно военно сътрудничество между тях.
Ако Русия и Китай работят заедно, то Америка ще има срещу себе си две големи военни сили. Още отсега експертите предупреждават: Налаганите от Америка санкции срещу Русия няма да успеят да променят курса на Москва спрямо Украйна, а ще пратят Русия директно в прегръдките на Китай. Индикациите за едно по-тясно сътрудничество между двете страни фактически се натрупват и могат да бъдат разглеждани като предупредителни знаци за Вашингтон. Всичко това би могло да се окаже кошмар за САЩ:
Русия и Китай проведоха тази седмица най-големия досега общ военен маньовър с повече от 20 бойни кораби в Японско море. Военното учение е ясна провокация по адрес на Япония – и на САЩ, последната, разглеждаща себе си като доминираща в региона и играеща ролята на закрилник на Япония.
Китайците се въоръжават – и то с руска помощ. През 2013 г. двете страни сключиха сделка за въоръжаване, възлизаща на милиарди: Китай купи 24 руски бойни самолета – тип Су-35 и 4 подводници. По китайската телевизия се обясняваше, че Китай искал да закупи още тежка военна техника, измежду която далекобойни балистични ракети, военнотранспортни самолети, както и големи самолети цистерни.
За руското правителство е от значение обстоятелството, че търгувайки с китайците, не изпитват притеснения, че те могат да се откажат от сделките за въоръжаване заради кризата в Украйна – какъвто е случаят със САЩ и ЕС.
От 2018 г. в продължение на 30 години Русия възнамерява да доставя на Китай по 38 млрд. куб. м газ годишно от Сибир. Държавно контролираният енергиен гигант “Газпром” разчита на приходи, възлизащи на 400 млрд. долара. Така Русия търси и намира други партньори в енергийния сектор винаги когато Западът опита да се меси в политиката на руснаците. В този смисъл газовата сделка съвпада със заплахите към руското правителство.
Трябва ли САЩ да се готвят за конфликт с една нова и набираща мощ суперсила?
Няколко обстоятелства, които могат да бъдат считани за възпрепятстващи една руско-китайска коалиция в дългосрочен план:

1. Китай и Русия са конкуренти.
И двете страни искат да доминират в едни и същи региони: Източна и Централна Азия, а това прави задълбочаването на партньорството помежду им почти невъзможно. Също така при сделките с оръжия съществува конкуренция: Китай разполага с достатъчно ноу-хау благодарение на руснаците, че е в състояние вече сам да произвежда оръжия. Руснаците реагират остро: Те отказваха да доставят най-новите оръжейни достижения, страхувайки се да не бъдат копирани.

2. Русия работи съвместно с враговете на Китай.
Едновременно с опипването на почвата в Китай руснаците се опитват да поддържат и добри отношения с Япония, която се счита за изначален враг на китайците. Подобно е отношението и към Индия: Китай я разглежда като свой конкурент в битката за надмощие над Югоизточна Азия. Това обаче не спря руснаците да сключат няколко оръжейни сделки с индийците. В този смисъл, докато Русия не промени политиката си спрямо конкурентите на Китай, то не би следвало да се очаква едно по-тясно сътрудничество.

3. Двете страни са икономически зависими от САЩ.
Китай и Русия имат нужда от търговски партньори – и не на последно място от САЩ и нейните съюзници. Една открита конфронтация със САЩ може да струва на двете страни загубата на западните им търговски партньори. Към момента Русия и Китай не могат да си позволят подобен развой: руската икономика страда от ниската цена на петрола и западните санкции, а китайският икономически ръст в последно време буксува дотолкова, че инвеститори по цял свят треперят за инвестициите си.

4. Русия е все още прекалено слаба във военен аспект.
Мощните танкове на Червения площад, ракетните тестове и бойни самолети в чуждото въздушно пространство поддържат имиджа й на агресивна военна сила. Но зад всичко това не се крие много. Руската войска в по-голямата си част се намира в състояние на морален упадък, а наред с това намалява и политическото й влияние в Източна Азия.
В рамките на едно стратегическо партньорство с Китай Русия изглежда сякаш изпълнява второстепенна роля. Досега малцина в Русия се обявяваха за един „нов курс” към Източна Азия като отдръпване от евро-атлантическото пространство или като начин за изграждане на противотежест в отношенията със САЩ и ЕС. А Китай? Той не е зависим от коалиция с руснаците, а за Москва ролята на „втора цигулка” е в разрез с амбицията й да доминира в Източна Европа.
Две авторитарни, „въоръжени до зъби” суперсили, изправени срещу САЩ – това би било кошмар за американците, който обаче няма да се сбъдне наяве толкова скоро. Китай и Русия имат общи интереси, но въпреки това те се ограничават до краткосрочни съюзи. За постигането на по-дългосрочно единодействие срещу САЩ, Русия би трябвало да се съобразява с желанията на Китай. А също така и да промени тактическото разположение на своите атомни оръжия. Според Economist доста от тях са насочени към Пекин.

*Авторката е редактор в онлайн изданието на германското списание “Фокус”. Превод Владимир Кучев

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.