На 17 август 2018 да почерпят

„Лудогорец“ остана сам от родните клубове в Европа

ЦСКА атакува и през Трансилвания

Знаменитости отдават почит на Арета Франклин

Още през 2015 г. трябвало да сменят дисковия масив В резервния център на Търговския регистър работят само климатиците

ПРАВО НА ОТГОВОР

Катар налива $15 млрд. в турската икономика

Скарлет Йохансон е най-високоплатената актриса в света

Коли и камиони вървят по мост на 5 века Кадин мост в село Невестино е построен през далечната 1470 г.

Скандинавските авантюри на ЦСКА

Посолството на САЩ в Прищина: Косово и Сърбия нямат неограничена свобода на действие

20 изчезнали след срутването в Генуа (ИНФОГРАФИКА) Рим обяви извънредно положение, деблокира 5 млн. евро

Вашингтон заплашва Анкара с нови санкции, ако пастор Андрю Брънсън не бъде освободен

Нападнаха с бомби офис на италианската крайнодясна партия „Лига“

Директорът на „Аварийна помощ“ пред „Труд“: Открито е опасно нерегламентирано сметище в София

Русия и Китай изтласкват САЩ

Последици от политиката на санкции

Трябва ли Вашингтон да се готви за конфликт с една набираща мощ нова суперсила

Аня Вилнер, сп. “Фокус”, Германия*

Русия и Китай стават все по-близки – подобен съюз би могъл да се превърне в огромна заплаха за САЩ. И това е така, защото икономическото бъдеще на тези две страни зависи от едно по-тясно военно сътрудничество между тях.
Ако Русия и Китай работят заедно, то Америка ще има срещу себе си две големи военни сили. Още отсега експертите предупреждават: Налаганите от Америка санкции срещу Русия няма да успеят да променят курса на Москва спрямо Украйна, а ще пратят Русия директно в прегръдките на Китай. Индикациите за едно по-тясно сътрудничество между двете страни фактически се натрупват и могат да бъдат разглеждани като предупредителни знаци за Вашингтон. Всичко това би могло да се окаже кошмар за САЩ:
Русия и Китай проведоха тази седмица най-големия досега общ военен маньовър с повече от 20 бойни кораби в Японско море. Военното учение е ясна провокация по адрес на Япония – и на САЩ, последната, разглеждаща себе си като доминираща в региона и играеща ролята на закрилник на Япония.
Китайците се въоръжават – и то с руска помощ. През 2013 г. двете страни сключиха сделка за въоръжаване, възлизаща на милиарди: Китай купи 24 руски бойни самолета – тип Су-35 и 4 подводници. По китайската телевизия се обясняваше, че Китай искал да закупи още тежка военна техника, измежду която далекобойни балистични ракети, военнотранспортни самолети, както и големи самолети цистерни.
За руското правителство е от значение обстоятелството, че търгувайки с китайците, не изпитват притеснения, че те могат да се откажат от сделките за въоръжаване заради кризата в Украйна – какъвто е случаят със САЩ и ЕС.
От 2018 г. в продължение на 30 години Русия възнамерява да доставя на Китай по 38 млрд. куб. м газ годишно от Сибир. Държавно контролираният енергиен гигант “Газпром” разчита на приходи, възлизащи на 400 млрд. долара. Така Русия търси и намира други партньори в енергийния сектор винаги когато Западът опита да се меси в политиката на руснаците. В този смисъл газовата сделка съвпада със заплахите към руското правителство.
Трябва ли САЩ да се готвят за конфликт с една нова и набираща мощ суперсила?
Няколко обстоятелства, които могат да бъдат считани за възпрепятстващи една руско-китайска коалиция в дългосрочен план:

1. Китай и Русия са конкуренти.
И двете страни искат да доминират в едни и същи региони: Източна и Централна Азия, а това прави задълбочаването на партньорството помежду им почти невъзможно. Също така при сделките с оръжия съществува конкуренция: Китай разполага с достатъчно ноу-хау благодарение на руснаците, че е в състояние вече сам да произвежда оръжия. Руснаците реагират остро: Те отказваха да доставят най-новите оръжейни достижения, страхувайки се да не бъдат копирани.

2. Русия работи съвместно с враговете на Китай.
Едновременно с опипването на почвата в Китай руснаците се опитват да поддържат и добри отношения с Япония, която се счита за изначален враг на китайците. Подобно е отношението и към Индия: Китай я разглежда като свой конкурент в битката за надмощие над Югоизточна Азия. Това обаче не спря руснаците да сключат няколко оръжейни сделки с индийците. В този смисъл, докато Русия не промени политиката си спрямо конкурентите на Китай, то не би следвало да се очаква едно по-тясно сътрудничество.

3. Двете страни са икономически зависими от САЩ.
Китай и Русия имат нужда от търговски партньори – и не на последно място от САЩ и нейните съюзници. Една открита конфронтация със САЩ може да струва на двете страни загубата на западните им търговски партньори. Към момента Русия и Китай не могат да си позволят подобен развой: руската икономика страда от ниската цена на петрола и западните санкции, а китайският икономически ръст в последно време буксува дотолкова, че инвеститори по цял свят треперят за инвестициите си.

4. Русия е все още прекалено слаба във военен аспект.
Мощните танкове на Червения площад, ракетните тестове и бойни самолети в чуждото въздушно пространство поддържат имиджа й на агресивна военна сила. Но зад всичко това не се крие много. Руската войска в по-голямата си част се намира в състояние на морален упадък, а наред с това намалява и политическото й влияние в Източна Азия.
В рамките на едно стратегическо партньорство с Китай Русия изглежда сякаш изпълнява второстепенна роля. Досега малцина в Русия се обявяваха за един „нов курс” към Източна Азия като отдръпване от евро-атлантическото пространство или като начин за изграждане на противотежест в отношенията със САЩ и ЕС. А Китай? Той не е зависим от коалиция с руснаците, а за Москва ролята на „втора цигулка” е в разрез с амбицията й да доминира в Източна Европа.
Две авторитарни, „въоръжени до зъби” суперсили, изправени срещу САЩ – това би било кошмар за американците, който обаче няма да се сбъдне наяве толкова скоро. Китай и Русия имат общи интереси, но въпреки това те се ограничават до краткосрочни съюзи. За постигането на по-дългосрочно единодействие срещу САЩ, Русия би трябвало да се съобразява с желанията на Китай. А също така и да промени тактическото разположение на своите атомни оръжия. Според Economist доста от тях са насочени към Пекин.

*Авторката е редактор в онлайн изданието на германското списание “Фокус”. Превод Владимир Кучев

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.