Ако корупцията можеше да бъде убита с хартия, досега щеше да е размазана като муха под тоновете нормативни и стратегически документи по проблема, приети от няколко български правителства.

Поредният "хит" в този жанр са етичните правила за почтеност в публичния сектор, написани от безсмисления орган БОРКОР, станал известен единствено с щедрата си финансова издръжка от бюджета. Документът предвижда чиновниците да ходят на етични курсове, а ако бъдат наказани - да посещават и поправителни занятия. Откъде правителството ще намери преподаватели по почтеност е друг въпрос - не се сещам за някой квалифициран българин в тази област. Може би УНИБИТ или свищовската академия трябва спешно да открият такава специалност.

Ценните (за данъкоплатеца, който финансира заплатите на талантливите автори) наброзки сега ще бъдат връчени на вицепремиерката Меглена Кунева, която доволно ще отчете с тях задължението си да надзирава противодействието на корупцията.

Същата тази госпожа вече се трудеше като държавен служител в Министерския съвет по времето на Костов, когато бе приет първият безсмислен кодекс за поведението на чиновника. Според него държавният служител трябваше "да демонстрира честно и благоразумно поведение не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот". Едва ли костовите правила са притеснили по-възрастните апаратчици по бюрата, които вече са чели тия пожелания: още Осмият Конгрес на ЦК на БКП през 1962 г. приема по примера на КПСС директивата "честност и справедливост, скромност в личния и обществения живот", с която до 1980 г. България окончателно да влезе в комунизма.

В БОРКОР явно спазват тази тънка червена линия, защото са преписали това предначертание и в новите си стандарти: "поставяте задълженията в служба на обществото над личните си интереси".

Докато хората на Кунева отчитат дейност с купешки фрази от живково време, работодателят на чиновниците - сиреч гражданите, не виждат никаква промяна: призракът на корупцията продължава да витае в администрацията. Най-силно мирише на нея в т. нар. ресурсни ведомства (както галено ги наричат политици и чиновници): институции, боравещи с много пари, от които може да се щипне.

Да те вземат на работа там е страхотна инвестиция, за което качества не са нужни. Мислите си, че чиновниците се назначават с конкурси, както гласи законът? Да, да! Покойният министър Димитър Калчев през 2004 г., три месеца преди да внесе поредния Кодекс за поведение на служителите в администрацията, признава, че през 2002 г. едва 20% от бюрократите са наети със задължителния конкурс, а през 2003 г. - цели 60%.

Десет години по-късно нещата не изглеждат по-добре. Данните за първото правителство на ГЕРБ (27 юли 2009 - 29 май 2013 г.) показват, че на всеки един чиновник, взет с конкурс, са назначени още двама по "втория" начин т.е. законните кадри са 30%. Е как тогава тази администрация ще спазва някакви етични правила, след като е научена да ги заобикаля? Единственото, което може да очакваме от такива чиновници и техните ръководители, е да преписват кухи фрази.