Задържаха собственика на автобуса убиец от „Бакаджика”

„Спартан” аварира на Граф Игнатиево

„Газпром” получи разрешение за втората тръба на „Турски поток”

В Истанбул забраниха пиеса за диктатор, изпълнявана от критик на Ердоган

Представяме се уникално на “Зелената седмица” в Берлин

Референдум срещу скъпотията в Швейцария

Българката Ружа мами с мрежа за криптовалута Спецпрокуратурата, ГДБОП и ДАНС включени в разследване на международна група за пране на пари

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в събота, 20 януари 2018

100 младежи започват работа в Ружинци по програма за заетост

Десислава Атанасова: Докладът на ДАНС ще бъде разсекретен скоро

Ангела Меркел: Стабилното германско правителство е от решаващо значение за ЕС

Хакери ужилили хазната с над 20 млн. лв. от горива Престъпна група от румънци и македонци манипулирала системите на Агенция “Митници”

За е-управление са изхарчени около 100 млн. евро По данни на Българската стопанска камара в периода 2002-2016 г. са дадени 2 млрд. лв. за информационни ресурси

Микробус падна от мост на източния изход на Велико Търново Возилото се е "приземило" от 5 м височина

Над 41 млн. лв. ще бъдат вложени в ремонт на знакови градски пространства в София

Арттерапия и за психично болни, и за здрави

– Създаване на картини и мозайки помага в трудни моменти от живота като тормоз от началник или загуба на близък

Арттерапията помага при всички психични заболявания – както при шизофрения, така и при депресия, биполярно психично разстройство или страхови неврози. Тя повлиява благоприятно също хора, които не са с диагностицирано душевно страдание, но се намират в труден момент от живота си. Такъв пример са психически здрави българи, но загубили душевното си равновесие – дали заради тормоз от началника, дали след загуба на близък човек. „Става дума за всякакви житейски ситуации, включително и за нашумелия напоследък бърнаут синдром (б. р. – заради пилота Андреас Любиц, причинил разбиването на самолета на „Джърман уингс“), т. е. синдрома на изгарянето, който застига хора на работното им място“, обясни пред „Труд“ Августина Станоева, арттерапевт, получила квалификацията си в Германия. По проект в столичната университетска Александровска болница през изминалия месец тя помогна на 16 пациенти от дневния стационар към Клиниката по психиатрия именно с арттерапия. А резултатите са много добри, отчетоха психиатрите.
„Целта на проекта бе да запозная пациентите със създаден от мен креативен терапевтичен метод, над който работя през последните години. Винаги съм изпитвала дълбока свързаност с византийските мозайки, защото ме очарова игривото им възприятие. Ако ги погледнем отблизо, те са само „отделни“ камъчета, а ако се отдалечим леко, се превръщат в картина. Тогава разпознаваме естетическата творба и отличаваме фигуративното от геометричното“, разказа Августина Станоева. Тя добави, че както камъчетата притежават различна структура, гладкост, съставен материал и форма, така и хората имат различни качества и характерни особености. „Освен хора за мен камъчетата символизират и събития, спомени, преживявания, които бихме могли да разделим на светли и тъмни“, каза още арттерапевтът.
По време на заниманията пациентите с психични диагнози избирали определени парчета хартия, които са ги привличали с тяхната яркост или особена структура. След това са ги късали, рязали или залепвали, докато създадат цветни елементи. „Самото късане на хартия като действие събужда игривост и детската свобода да разрушаваш, която се отключва по време на игра. Но така се освобождава и детският приключенски дух за откриване на нови светове“, даде тълкувание на процеса Станоева.
Погледнато от клиничния контекст, пациентите получават възможността да творят активно, като от множество различни малки парченца изграждат едно цяло. „Това „изграждане“ има не само своето символично значение, но то задвижва и невробиологични процеси, а чрез опита, постигнат в творческия процес, мозъкът ни се учи да го използва в реалния живот. По този начин се активират не само нашите вътрешни ресурси, но и оздравителни процеси“, обясни въздействието специалистката.
Колко често арттерапията трябва да се прилага, за да се постигне желаният положителен ефект? „Всичко зависи какъв човек стои срещу нас – дали някой, който търси себеразвитие и се нуждае от допълнително занимание, за да се чувства по-добре и по-спокоен, или насреща ни е пациент с тежка диагноза“, посочи Станоева. В някои остри сектори за пациенти в Германия арттерапия се провежда всеки ден по 2 часа и половина. А най-общо прилагането й до 2-3 пъти седмично е достатъчно.
Заниманията, които помагат на душевно болните, могат да са не само арттворения, но и писането на поезия, рисуването, слушане или свирене на музика, допълни Станоева. Този вид арттерапия се появява за първи път в 20-те години на миналия век. Тогава Карл Густав Юнг (ученик на Зигмунд Фройд) предлага на пациентите си да рисуват сънищата си. „По този начин той става първият, който интегрира рисуването с комуникацията между съзнавано и несъзнавано. Юнг смята, че сънят изпълнява свързваща функция, наричана от него трансцедентна, точно между съзнаваното и несъзнаваното“, каза Станоева. Т.е. образи и архитипи от несъзнаваното се пренасят в съзнаваното. Функцията на творческия процесът е същата – той е като проводник на това, което не осъзнаваме, и на това, което съзнаваме. „Свързва и нашия вътрешен свят с действителността и изважда преживяванията ни на белия лист хартия или ги претворява в картина“, допълни Станоева.
Всъщност чрез творческата дейност човек заема активна позиция, действа и създава върху листа, а по този начин се учи да бъде активният създател и в собствения си живот. Установено е, че изкуството или по-общо творчеството дават усещането, че сме създатели. „А това, което става видимо посредством рисуването на картина или направата на друга творба, ни учи как можем да го пренесем в ситуации от реалния живот. Сигурно всеки като дете е строил кули от дървени или пластмасови кубчета, правил е пясъчни замъци, но не всеки си спомня. В тези действия е залегнала креативна съзидателна сила, съществуваща във всеки, и неповторимото чувство чрез играта да откриваме или създаваме нови светове и пространства“, посочи Станоева.
„Скоро в Александровската болница ще стартира нов проект, в който ще се включат и други специалисти с идеята да бъдат обучени за работа с болни с тежки психични разстройства“, каза проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия.

Водните бои влошават пациенти с психози

Редене на мозайки помага на тежко болни

Арттерапията не включва интерпретация на картини, а важно е това, което самият пациент има да каже за рисунката си. Т.е. само неговата асоциация се взема под внимание като например значението на цветовете. Приема се, че зеленото е положителен цвят, свързан с живот, обновление, растеж, развитие и с природата. Но има хора, които по първоначално необясними причини не харесват зеленото, не го използват, когато рисуват или не могат да го приемат, когато се появи в творбите им. Ролята на арттерапевта не е да убеди пациента, че зеленото е положителен цвят и го има в рисунката, това значи обновление и растеж. „А имайки предвид това знание за символното значение на цветовете, специалистът трябва да се опита да проникне в създадения конфликт с изходните въпроси: Защо този човек изпитва страх, неприязън, непоносимост или нещо друго към този цвят?“, изброи артерапевтът Августина Станоева. Следващите въпроси следва да са: „Каква асоциация или емоция буди у вас този цвят?, Имало ли е в живота ви подобни ситуации, когато сте изпитвали същото чувство? или С какво и с кого свързвате тази емоция?“. „Важното е конкретният човек да ни разкаже какво асоциира с конкретния цвят, откъде се поражда непоносимостта или с какво я обвързва той“, обобщи Станоева.
Картината пък винаги трябва да се разглежда в нейната цялостност, а не в отделните й части. Самият арттерапевт също си задава въпроси, наблюдавайки картината, като: „Каква емоция ми носи тя?, Каква асоциация събужда у мен?, Какво ми казва за състоянието на пациента?“, а не „Какво разбирам от тази картина?“.
Станоева добави, че творението е посредник, за да бъде разбран по-добре пациентът и ситуацията, в която се намира. Не на последно място чрез картината пациентът и терапевтът се срещат и общуват.
„От значение за състоянието на душевно болния са и материалите, които избира като изразно средство (моливи, бои, глина), начинът, по който рисува – бързо, импулсивно или бавно, прецизно или несигурно, посоката и нанасянето на щриха, езикът на тялото по време на творческия процес и много други елементи, които ни дават допълнителна информация“, изброи Станоева. Обучението по арттерапия дава познания на специалистите при какви психични диагнози кои материали са подходящи за създаване на творби, за да се избегне влошаване на състоянието на пациентите. „Тук се изисква много умела преценка, защото за здравите това не е от значение, но не е така при хора с психични заболявания“, каза арттерапевтът. Ако пациент с психоза започне да рисува с водни бои, които се разливат по листа и не могат да се контролират, това би могло да влоши психотичните преживявания на болния. Защото разливането на боите създава усещането за несигурност и липса на контрол на ситуацията. Методът с мозайката пък е подходящ за хора с тежка депресия, които имат огромни затруднения да рисуват.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.