Миладин Симов от смолянското село Буката отпразнува 100 години на собствен ход и със здрав разум. Старецът и досега сам оправя градината, коси и бере фасул.

Той ни я като контролен орган, вече не може всичко, но сам си слиза всеки ден в градината и гледа две шилета, казва синът му.

Столетникът има син и дъщеря, четири внука , 8 правнука и сега всички очакват първи праправнук.

Дядо Миладин останал сирак без майка на 6 години, баща му се оженил за мащехата му от която има четирима братя и сестри.

"Започнах да работа за прехраната на 8 годинки. Карах мулето с дърва от Буката да ги продавам в Райково/квартал на Смолян/ заедно с други деца. Все е било мизерия в живота и трудно, сега поне няма гладни хора, по- добре е " казва бай Миладин.

Баща му му казвал, че е записан по късно и стареца предполага, че са го записали поне с месец два по късно от както се е родил.

"Страшни, гладни времена бяха, плетени галоши носехме, гумените бяха луксозна работа", казва дядо Миладин.

През живота си не пробирал какво да яде, обича ракийка, а сутрин задължително пие чай и яде сирене да му е леко. Изкарал малария, та не го взели на фронта, но участвал в офанзивата на гара Бук.

Работил през живота си като овчар и дори в реставраторска бригада на Агушевите конаци и старите родопски къщи по региона. Човек живее дълго ако работи много, заявява столетникът.