Димитър Бербатов: Господинът от Солун

Преди 4 години Димитър Бербатов гледаше света от върха на своята слава. Двукратен шампион на Англия, голмайстор на Висшата лига, най-скъпият играч в цялата история на “Манчестър Юнайтед” дотогава (30,75 млн. лири). По това време най-добрият български футболист на XXI век показа и актьорския си талант в рекламния клип за една банка, откъдето му остана нарицателното Господинът от Лондон, защото много скоро заигра в столичния “Фулъм”.

В края на въпросната реклама на ПИБ г-н Бербатов чува поучителните думи: “Въпросът не е в града, приятелю, а в картата!” С тази фраза днес 34-годишният нападател може да се обърне към всеки, който се мръщи на избора му да стане играч на солунския ПАОК. Гръцкият тим не може да даде на Бербо славно минало, известни съотборници и перспективи за някакви големи успехи. Но за сметка на това ще зареди картата на българина с минимум 1,6 млн. Евро, като, ако той се представи на желаното топниво, сумата може да скочи чрез десетките бонуси до 4 милиона за година.

Изискванията на служителя Бербатов към работодателя относно възнаграждението на висококвалифицирания му труд също са на топниво и това провали евентуалното му завръщане в Англия. Интерес към него проявяваха “Астън Вила”, “Уест Бромич”, “Борнемут”, а може би и други клубове от Висшата лига, но без желанието да бръкнат дълбоко в кесията си за един 34-годишен футболист без договор. Някога той беше слабост на сър Алекс Фъргюсън, който вечерта на 31 август 2008 г. лично го посрещна със своето “Бентли” на летището в Манчестър, за да го откара в клубната база за подписването на рекордния договор за трансфер от “Тотнъм”. С благословията на легендарния треньор Бербо стигна до титулярното място и седмична заплата от 100 000 паунда в “Юнайтед”. Но лично Фъргюсън по-късно даде начален старт на залеза на някогашния си любимец, като му обърна гръб, закотви го на пейката и дори го извади от групата за загубения с 1:3 финал в Шампионска лига срещу “Барселона” през 2011 г. А точно тогава нападателят можеше да блесне и да дублира от трети опит подвига на Христо Стоичков - българин на европейския клубен трон, при това на “Уембли”.

Оттогава Бербатов сякаш не успя да възкръсне спортно-технически до предишната си форма, макар че финансово запази почти същото ниво - и във “Фулъм”, и в “Монако”. “Дяволът с ангелско лице”, както го нарекоха в Манчестър, не за първи път изпита трудности с изправянето на крака. Критикуват го и до днес, че през 2010-а реши да се откаже от националния само на 29 години в труден момент за отбора, вместо да напрегне мускули и с голове да измъкне от тинята затъналата “каляска” на България.

Неслучайно се смята, че характерът и непостоянството са ахилесовата пета на този футболист, дарен от Бог със суперталант. Бербатов е затворен, мълчалив и отявлен интроверт, както сам си признава. Въпреки това “Труд” бе медията, за която единствено отвори дома си - в Леверкузен като звезда на “Байер” само на 21 години. Празен хладилник, телевизор, подпряна на стената въздушна пушка, окачени 3 сребърни медала на малък гардероб и един лаптоп на масата за връзка с приятелите и близките. Така живееше един млад милионер, запален по гангстерските филми и рисуването. Всъщност първите творби на Бербатов стигнаха до масовата публика от страниците на “Труд”. Чак когато отиде в Англия и се затвори съвсем, футболистът започна да контактува с феновете си по интернет. Първо направи собствен сайт, за да отговори на хейтърите, но след едва 4 откровения бързо се отказа да им пише. Сега е модерен комуникатор във фейсбук - там разкрива как растат двете му дъщери Деа и Елиа, като снимките им винаги са в гръб. Никога не показва там фотоси на половинката си Елена. Набляга на това как тренира, как кулинарства и последно - как се е разкрасил с присадена коса. Да, господинът от Лондон, пардон - вече от Солун, винаги е бил естет. И в живота, и в играта. И гърците, тези ценители на красивия живот, очакват да им напълни очите и... мрежите.

Не иска повече награди

Димитър Бербатов призова спортните журналисти повече да не гласуват за него, след като за рекорден седми път бе избран за Футболист на годината в България през 2010-а. Спортните му върхове са купата на България с ЦСКА (1999 г.), купата на английската лига с “Тотнъм” (2008 г.) и двете шампионски титли с “Манчестър Юнайтед” (2009, 2011 г.). Рекордьор е по голове в националния - 48 попадения в 78 мача. Създаде фондация за подпомагане на талантливи деца. В личен план голямата му болка е по-малкият брат Асен Бербатов, който не се реализира като футболист и периодично има неприятности с правосъдието заради наркотици, шофиране без книжка и др.

За него:

Не се провали в “Юнайтед”

Не смятам, че Бербатов се провали в “Манчестър Юнайтед” или че неговото привличане е било грешен ход на клуба. Някои фенове искат да виждат футболисти, които минават през стени и пропасти. Димитър не е от този тип играчи. Той е много талантлив и вкара достатъчно голове за нас. Неговият проблем възникна от това, че променихме начина си на игра, станахме по-бързи, а Хавиер Ернандес се представи фантастично и го измести.

Сър Алекс Фъргюсън, треньор на Бербатов в “Манчестър Юнайтед”

Голова машина

Без значение от възрастта Димитър Бербатов е машина за голове. Той играе футбол за удоволствие и това го прави много опасен нападател. Когато е в добро настроение, има ден, може да реши всеки мач. Тогава не искам да съм треньор на отбора, срещу който играе Бербатов.

Мартин Йол, треньор на Бербатов в “Тотнъм” и “Фулъм”

Фантастичен, но мързелив

Бербатов притежава страхотни качества. Фантастичен футболист, но малко мързелив. Струва ми се, че той още спи, когато започва тренировката ни сутринта. Сякаш трябва да го изритам в задника, за да го събудя. Изглежда малко флегматичен, но потенциалът му е огромен.

Клаус Топмьолер, треньор на Бербатов в “Байер” (Леверкузен)

Пипа топката с лекота

Бербатов прилича много на мен. И двамата изглеждаме мързеливи на терена, но всъщност не сме. Пипаме топката с лекота и затова излиза, че не даваме всичко от себе си. Ако човек се загледа, ще забележи, че Бербатов играе много умно с топката и при ударите и при пасовете, а освен това печели много от въздушните двубои.

Давид Жинола, бивш френски нападател

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи