Парламентът остава същия дори когато е различен

Властта не прекъсва, през годините се променят само практиките й

И сега, и преди петнадесет години премиерът е този, който казва кое е важно за момента и кое как да стане

На римляните дължим прозрението, че властта (империумът) никога не прекъсва. Поданиците разбирали това чрез ритуалните събития. Във времената, когато се смятало, че властта произтича от бога, е било важно царят/кралят да присъства на неделната литургия в главния столичен храм. Поданиците виждали, че властта е на мястото си.

България е парламентарна република и затова началото на новия политически сезон след лятната ваканция фокусира вниманието върху Народното събрание. Ще се смени ли формулата на властта? Коалиционните партньори ще останат ли същите? Идат ли предсрочни избори? Ще има ли персонални промени в кабинета?

Всяка есен анализатори задават тези въпроси и търсят отговор. Първо предвиждат, а след като парламентарният звънец удари - анализират. Кой е дошъл, какво е рекъл, какво се крие зад думите му. Почти като гадание по звездното небе. Все част от ритуала, от който публиката разбира едно - че няма страшно, властта е на мястото си, бди и работи както може.

По традиция парламентът започва новата си сесия с речи на лидерите на парламентарните групи, в които те казват как виждат задачите за новия политически сезон. С други думи - кой къде го стяга чепикът. Така стана и в сряда, когато се откри новата сесия на 43-тото народно събрание.

Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обаче не бе в 9 ч в парламента, защото имаше заседание на правителството. Дори председателката Цецка Цачева не бе на трибуната - бе в Ню Йорк. В нейно отсъствие първото заседание за новия политически сезон водеше заместникът й Димитър Главчев. Това, в комплект с отсъствието на Борисов и в допълнение с техническите проблеми около излъчването на заседанието, лиши властта от някогашния й ритуален блясък в първия парламентарен ден.

Е, който искаше, пак си каза къде го стяга. "От първия ден на 43-тото НС е ясно, че това Народно събрание ще бъде или терен на съгласието, или ще има кратък безславен живот по пътя към нови предсрочни избори", заяви Радан Кънев от Реформаторския блок. Лидерът на ДПС Лютви Местан заговори за нова формула на властта с аргумента: "Думата стабилност не може да замести думата развитие. Стабилността не е самоцел, а само средата, в която следва да се разгърне политика на развитие." Председателят на БСП Михаил Миков се оправда, че партията му хич я няма в последно време, с думите "за нас властта не е боксов мач". Съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов не пропусна да нападне ДПС - били политико-мафиотска структура. А шефът на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов отсече: "Задача номер едно във вътрешнополитически план е да се финализира работата по договорените преди парламентарната ваканция промени в конституцията."

Как ще стане тази работа обаче се видя малко по-късно, когато Борисов дойде в парламента за участие в т.нар. блицконтрол. Двамата с Цветанов разговаряха със съпредседателите на групата на реформаторите Радан Кънев и Найден Зеленогорски. А после премиерът каза как вижда нещата от своята камбанария: "Местните избори, които са изключително важни за всеки български регион, не биха били важни, ако развалим стабилността на държавата. Затова резултатите от тях - на ГЕРБ и РБ, броя на кметовете, на политически съветници, мнозинствата, ще ги тълкуваме като препотвърждаване на стабилността на правителството." На Кънев му остана да се съгласи: "С премиера Бойко Борисов постигнахме съгласие за стабилно управление с общи приоритети." Ако възрази, някой може да му припомни думите на Лютви Местан, цитирани по-горе.

Въпроси от медиите не бяха предвидени, явно на действащите лица в пиесата всичко е ясно, няма нужда някой да припява като хор в древногръцка трагедия. Парламентът не е същият, но дори и с променена роля пак е номер 1, все пак Борисов и Кънев се видяха в неговия храм, а не някъде в Банкя, да кажем.

Ако всичко това обаче се беше случило преди десет години, щеше да има скандал, ако беше станало преди петнадесет - цунами. Тогава спомените за тоталитарното минало бяха по-пресни и бе немислимо най-силният човек в държавата (какъвто е премиерът и лидер на управляващата партия) да произнесе реч №1 за сезона някъде другаде, а не от парламентарната трибуна. Министрите да не са под строй в "кошарката си", а депутатите - по банките. Парламентът обаче е огледало на държавата и затова отражението, което виждаме, е различно. Преди години Народното събрание приличаше повече на лаборатория за политически идеи и законотворчество. Депутатите приличаха повече на политици и по-малко на чиновници. Не че речите са били лишени от злобата на деня. Напротив. Ето, на 7 септември 2000 г. Иван Костов (премиер и лидер на управляващия тогава СДС) казва: "Ако враговете на демокрацията успеят, изборите ще излъчат слаб кабинет и марионетно правителство, на което конците ще се дърпат някъде отвън." Ясно какви са били притесненията Костови - да не изпусне властта на парламентарните избори следващата година. Е, да бе запомнил речта на президента (1997-2002) Петър Стоянов две години по-рано, пак при откриването на новия политически сезон: "Властта не е софра за приятели!"

После, когато демокрацията укрепна, а споменът за тоталитаризма с всевластието на една партия избледня, тази практика полека-лека загуби значението си. Това много ясно се проследява в поведението на друг премиер - Симеон Сакскобургготски. През 2001 г., току-що станал министър-председател, бившият цар не идва в парламента. Но през 2004-та, когато предстоят парламентарни избори, е на линия и каза нещо тривиално, прозвучало царствено: "Трябва ритъм за ползотворен нов сезон." Важността на момента е подчертана от присъствието и на доня Маргарита, която следи ставащото от балкона. Така е и на следващата година, когато управлявалите дотогава НДСВ и ДПС нямат достатъчно депутати, за да съставят кабинет, победилата БСП - също. Президентът (2002-2012) Георги Първанов също не разчита на посредници, за да научи как е протекъл първият ден от първата сесия на новия парламент - слуша от балкона. А по-късно става и архитектът на новата конструкция на властта - тройната коалиция.

Едно нещо обаче не се променя в първия работен ден на парламента и тази, и преди десет, и преди петнадесет години - приказките за необходимостта от съдебна реформа. През 2003 г. първото нещо, което гласуваха депутатите през септемврийската сесия, бе промяна в конституцията в частта за съдебната реформа. И тогава, и сега тя се свежда до Висшия съдебен съвет. Дневният ред на империума никога не прекъсва.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи