Отчуждават се части от имоти за модернизация на участък от пътя Калотина – Софийски околовръстен път

Националният център за рехабилитация на слепи е признат за национална представителна организация на хора с увреждания

Родител преби седмокласник, съдът го глоби със 100 лева 36–годишният Саид Селимов мъстил за дъщеря си с юмруци

Постер на порнозвезда увеличи реколтата от зелки на индийски фермер

Предложиха проф. Николай Червенков за удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“

Вековните букови гори в „Централен Балкан“ стават част от обект на ЮНЕСКО

Правителството одобри генерал-майор Данчо Дяков за шеф НСО

Министър Ангелкова опроверга „Зелените“: Никога не съм искала спиране на Booking и Airbnb

Подпалиха колата на адвокат в Монтана

Намериха 70 кг тютюн без бандерол в нелегален търговец

Гранати от Втората световна откриха в монтанско село

Румен Радев разговаря с външния министър на Кралство Саудитска Арабия

Fibank награди Сани Жекова

Вижте какво реши Министерският съвет на 21 февруари 2018

Задържаха психично болен мъж, убил баща си

Вместо да изпише вежди, ДАНС вади очи

Предприемачеството в социалната сфера се нуждае от подкрепа, не от присъди

България е в демографски колапс. Първолаците са наполовина на тези през кризисната 1989 г., 43% от тях са циганчета, 57% от децата се раждат извън брак. Много нежелани деца се настаняват в домове за бебета. За 2012 г. те са към две хиляди – почти 75% от всички деца, настанени в институции. Държавата съдейства броят да расте – притиска самотните майки от уязвими групи със завишени изисквания за трудов стаж, за да им даде помощи, отказва им помощи, за да даде средствата на приемно семейство, или събира кампанийно деца за домове, които остават празни и социалните работници – без работа. В мотивацията неявно има и расистки компонент – често става дума за циганчета.

От друга страна държавата прави опити да подобри нещата, като разширява приемните грижи и планира преобразуване на домовете за изоставени бебета в центрове за превенция на изоставянето и за реинтеграция на децата в семействата им. Идеята е изоставянето един ден да се забрани от закона. Но държавните програми пълзят като костенурки – сегашните бебета, ако не бъдат осиновени, нямат шанс да получат възпитание. Най-доброто решение е осиновяването, но осиновителите българи, които търсят бебета, често не искат циганчета и деца с увреждания.

Разумно е да предположим, че за държавата тук нищо не ще да е по-ценно от помощта на предприемачите в социалната сфера, които могат да пробват и нетрадиционни решения. Утвърдени на Запад например са сурогатното майчинство, непълното осиновяване и даването на децата право на мнение при осиновяването им. Законът за социалното подпомагане има за цел „насърчаване на предприемачеството в социалната сфера чрез предоставяне на социални услуги от физически и юридически лица“. Но напоследък държавата инкриминира социалното предприемачество.

Фактите са известни от съобщението на прокуратурата – в началото на август Специализираната прокуратура внесе в Специализирания наказателен съд обвинение срещу „организирана престъпна група“ за „продажби на новородени“ от български гражданки на български граждани, заобикаляйки законовата процедура по придобиване на родителски права – престъпление по чл. 159а, ал. 3, във връзка с ал. 1 и ал. 2 от НК. Трите участнички в „престъпната група“ били спипани от ДАНС, били използвани и специални разузнавателни средства (СРС).

Кои са обвиняемите? Живея в Ню Йорк, но реших да проверя на място. Обвинената за организатор на „престъпната група“ Цветелина Стоянова е известен социолог, създател и ръководител на международно утвърден маркетингов бизнес, между другото с достатъчно доходи, за да се нуждае да печели от търговия с бебета. Тя е истински идеалист – донкихот, забележително въплъщение на идеята за социален предприемач: делови човек, който прави реално добро на неразглезени млади майки, деца и младежи, с които я среща животът и които не винаги се отплащат справедливо за грижата. Създава действащи организации, движи проекти по цялата страна и харчи за това от собствените средства. Сградата „близо до Военна болница“, дето е „Веселата къща“ – малък център за работа с деца, образец за бъдещите държавни и общински центрове за превенция и реинтеграция – е всъщност семейната къща на Цветелина, дето е регистриран навремето и социологическият й бизнес.

Тотка Георгиева, или Теди, както я нарича семейството – вторият член на „престъпната група“, е педагогическият шедьовър на Цветелина. От циганско семейство, като малка дадена в дом, на 12 г. „реинтегрирана“ при родителите; те я държат като робиня, пияният баща я продава за булка, откъдето бяга; върната е в дома, забременява, изхвърлена е на улицата, приютена е от отец Иван в Нови хан и накрая попада в дома на Цветелина. Спасено е детето й Митко, което отначало тя не желае. Цветелина го осиновява – непълно осиновяване, не се къса връзката му с Теди, и всички живеят в едно домакинство. Не е лесно, но Митко вече е първокласник, Теди е станала прекрасна млада жена, помага на Цветелина и покорява с достойнството си – гледа спокойно в очите, с крепко ръкостискане, участва в разговора с неподправен интерес, слуша внимателно, сериозно и замислено, говори тихо и с дълбок глас, пита без стеснение какво значи някоя „учена“ дума… И в съвършен свят не си представям по-добра участ за девойче с такъв старт в живота. Опитът на Теди, ако бъде възпроизведен, ще реши българския „етнически“ проблем. Освен нея в дома на Цветелина са приютявани и други млади хора, и момчета.

С третия член на „престъпната група“ – адвокат Снежина Спасова – не успях да се запозная през краткия си престой в София, но разбрах, че през ноември м.г. – след епизода с ДАНС , тя е номинирана за жена адвокат на годината и е широко известна в своите среди с работата си про боно. Най-вероятно е компетентен професионалист и благороден човек, който слага доброто на доверителите си над печалбата.

Уверен съм, обвинението ще падне пред независимия съд. Свидетели на защитата, познаващи по-добре от мене обвиняемите, ще докажат липсата им на корист. Защитата ще изяви нарушенията на разследването. Добре ще е и обществен защитник да потвърди обществената полезност на дейността на обвиняемите – министърът на вътрешните работи тук ще е най-подходящ. Който отваря дом за деца като „Веселата къща“, затваря затвор.

След „Мишо Бирата“ и „прокурорския разговор“ в Банкя не мога да имам сериозно отношение към ДАНС и прокуратурата. Като американски гласоподавател не си представям такива гротескни сценарии в САЩ с участието на Обама. След Моника Маковей те станаха невъзможни и в Румъния. Затварянето на очите си пред истинската престъпност тези корупционно зависими чиновници компенсират и със скърпени дела, „оправдаващи“ големите им разходи. В 2008 г. ДАНС с годишен бюджет от над 100 млн. лв. даде 230 сигнала за престъпления, по петдесет от които са образувани досъдебни производства с осъдени четирима. Явно расте натискът – м.г. агенцията бе първенец по незаконни СРС, но в края на юни т.г. отчете заловени и обезвредени 277 престъпни групи.

За отбелязване е негативната роля на медиите за раздухването на скандала, който има тежко отражение върху съдбите на обвиняемите, хуманитарното им дело, а и върху бизнеса им в други сфери. Безкритичното повтаряне думите на прокуратурата – без проверка и лична позиция – е извънпроцесуален натиск, жертвите са „осъдени“, преди да застанат пред съда. Опозиционните журналисти, мои идейни съмишленици, се зарадваха да уличат човек уж от вътрешния кръг на ГЕРБ в трафик на бебета. Връзките на главната обвиняема с Румяна Бъчварова явно са изкусили и ДАНС да покаже „независимостта“ си. Но тук връзката с ГЕРБ е фиктивна. Надявам се, че след оправдаването на обвиняемите журналистите ще положат равни усилия и ще популяризират делото им.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете