Националната здравна карта слага таван за болничните легла по области

Директорите на регионалните каси ще сключват договор само с толкова лечебни заведения, колкото са определени в картата

Москов: Само в джунглата няма ограничения

Депутатите решиха да сложат край на роенето на болници, които веднага се закачват за финансиране от НЗОК. Нови болници ще получават отказ да бъдат включени в Националната здравна карта (НЗК), когато в съответния район съществуващите болнични легла и медицинските дейности на територията на областта превишават конкретните потребности на населението, записани в НЗК. Ако лечебниците не са в картата, няма да получават пари от касата.

Това гласят поправки от Закона за лечебните заведения, които бяха гласувани вчера на второ четене в здравната комисия с 13 гласа „за“ и 6 - „против“ (на опозицията), а бяха внесени от здравния министър д-р Петър Москов чрез МС.

Същото предложение внесоха депутати от ГЕРБ, начело с председателката на здравната комисия д-р Даниела Дариткова. И то бе подкрепено с 13 гласа „за“, а шестима (от опозицията) се въздържаха. До пленарната зала ще стигне и идеята на доц. Георги Кючуков (от АБВ, който е зам.-шеф на комисията) нови лечебни заведения да се включват в НЗК след оценка на потребностите на населението, описани в нея по области.

„Няма държава в ЕС, в която дирекция в министерството или комисия да не преценява всяка година дали се налага отварянето на нови болници. Това е начинът на регулация в подредения и цивилизован свят, само в джунглата не е така“, аргументира се д-р Москов защо предлага важната промяна. Според една от последните обявени здравни карти от времето на управлението на ГЕРБ през 2011 г., повече от нужния брой легла има в София, Пловдив, Плевен, Враца и Стара Загора. На въпрос на „Труд“ дали в тези райони вече няма да се разкриват нови лечебни заведения, вчера д-р Москов отговори: „Ако става дума за инвазивни кардиологии - да, няма да се отварят. Но ако някой иска да направи детска болница в София е добре дошъл“.

Още през май министърът заяви, че ако се приемат промените, догодина НЗОК ще работи с 50 болници по-малко. Пред „Труд“ вчера той посочи, че не може да каже с колко ще намалеят, защото това щяло да реши комисията, която ще изработи картата.

Друга важна гласувана поправка бе, че в областите, в които болничните легла са повече от потребностите, определени в НЗК, директорите на регионалните каси ще сключват договори с лечебни заведения или техни обединения, избрани по критерии и ред, определени с наредба на МС. Първоначалният вариант бе наредбата да се изготви от здравния министър, но за да е с по-голяма тежест, бе прехвърлена на правителството. Целта е пари от НЗОК да получават болниците, от които има нужда населението в района, а не всяка, която е отворила врати там.

„НЗОК в момента все едно е ученически автобус, който кара със 120 км/ч и е без спирачки. Тази промяна дава спирачката, иначе автобусът ще се блъсне“, защити реформите Семир Абу Мелих (ГЕРБ).

А опозицията от ДПС определи рестрикциите, гласувани вчера, като командно-административен метод, който ограничава лечебната дейност, защото в момента има монопол на НЗОК. Нямало да е така, ако съществували повече каси.