Георги Вълев от „Килърите“: Властта и бизнесът убиха Петър Христов

Дете е със счупен крак в болница, след като е блъснато на пешеходна пътека във Варна

Премиерът Бойко Борисов обсъди темата за единния цифров пазар с министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел

Удължиха извънредното положение в Турция с още три месеца

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в петък, 19 януари 2018

Отвод на съдията по делото Мартин Петров – „УниКредит Булбанк” Бивша служителка на трезора обявена за национално издирване

Цветан Цветанов проведе серия от работни срещи в Лондон

Германия задмина САЩ като световен лидер Рекордно ниско доверие към Съединените щати, изпреварва ги и Китай

Екатерина Захариева: Договорът за добросъседство с Македония няма да остане само на хартия

Турция търси руска подкрепа за щурм в Сирия САЩ отричат за новата “сирийска армия”

500 милиона лева търсят общините за туризъм Най-скъпият проект в картата на ресорното министерство е на община Челопеч за Моторспорт парк на стойност 120 млн. евро

Влак блъсна изоставена каруца в Казанлък, спряно е жп движението между София и Бургас 

Румен Порожанов: България притежава значителен потенциал за производство на качествена продукция

Божидар Данев, председател на АОБР, пред “Труд”: Зелените блокират инвестиции и работни места Когато икономиката не се развива, няма работа и увеличение на доходите

Кремъл: Новият закон за суверенитета на Киев се равнява на подготовка за война

Евелина Николова – юнакът на женската борба

„Що е маке, все е юнак”, бойната реплика за прословутия петрички дух вече носи и жена – новата звезда на българската борба Евелина Николова.

Само през този сезон тя спечели два медала от големи първенства, но е сигурна, че най-големият успех на тепиха й предстои. Все пак започва от понеделник световното в Лас Вегас, а след 11 месеца и олимпийските игри Рио 2016.

Признава, че хората са изненадани, когато чуят с какво се занимава. А женската борба свързват единствено със Станка Златева.

„Ако си дама, си дама независимо какво практикуваш”, твърди Евелина.
И допълва, че чисто женските занимания не са й никак чужди. Напротив. В свободното време залага на по-женствена визия – рокли, обувки на ток. А маникюрът е нейна мания. Винаги е различен, според събитието. За предстоящото световно в Лас Вегас например тръгва с трибагреника на ноктите. Така, за късмет.
По борбата Евелина се запалва, когато е в пети клас. И то на шега. Била буйно дете и Людмил Кандиларов, приятел на семейството, който е и международен съдия, предлага на родителите й да я заведат в залата. Там магията на тепиха завладява момичето. Следват състезание след състезание, медали след медали. Сменя Петрич за Кюстендил, където е най-добрата в женска школа по борба тогава. Попада в националния отбор, а на първенството в Букурещ през 2011 присъства в залата, когато съотборничката й Тайбе Юсеин става световна шампионка за девойки.

„Насълзиха ми се очите, когато чух българския химн – признава Николова. – И си казах: Страхотно е. Защо и аз един ден да не стъпя на най-високото стъпало.”
И прегръща мечтата си. Горда е, че старши треньор на националния отбор е Серафим Бързаков, който е от нейния край, Петричкия. И на когото се е възхищавала като борец. За пример й служи и легендата Валентин Йорданов.

„Той винаги ми е вдъхвал респект и уважение – казва националката. – Стига ми да застане до мен, да ми каже две думи. Оттам нататък по-леко ми се удава всичко.”
Евелина признава, че често плаче. Особено когато е дала сърцето и душата си на тепиха и е загубила от свои грешки. Не обича да гледа и загубите си, разчита на треньорите да посочат пропуските й, но винаги си вади поуки. Затова след време не смята да става треньор, прекалено е емоционална за тази професия, а и пристрастна.

Случвало се е след малшанс или натрупана умора да й мине мисълта да захвърли всичко. Но тогава на помощ идва една от нейните най-добри приятелки Полин Митова, която приключва успешната си кариера в овчарския скок след тежка травма.
„Тогава казах на Евелина: Спортът е на момента, ако не се възползваш – оттам нататък не можеш, както се случи с мен”, доверява лекоатлетката.

И след тези думи мисълта за отказване вече е далече зад гърба на националката.
Когато е в школата в Кюстендил, момичето от Петрич се запалва по сумото. Пак на шега, като вижда съотборничките й, че тренират този спорт. Става шампионка на България, а миналата година печели и европейската титла. Признава, че някои техники от борбата много й помагат в сумото. Но никога не е мислила да сменя тепиха с дохиото.

”Борбата е моята страст – казва Евелина. – Тази година отказах европейското по сумо, за да участвам на първите европейски игри в Баку, където спечелих бронз в борбата.”

Често й се случва да жонглира между двата спорта. През 2011-а, след като печели сребро на държавното първенство по борба в Стара Загора, веднага след финала потегля за европейското по сумо във Варна. И там нов медал – бронз в кат. до 55 кг.

Именно свалянето на килограми и в двата спорта доста тормози Евелина. Вероятно заради ограниченията, но сладките лакомства са й любими. Затова често се обзалага я на пастичка, я на шоколад. Така на едно републиканско по сумо се бори на финала в абсолютна категория с една от най-добрите си приятелки Мария Оряшкова, трикратна световна шампионка по самбо.

”Мария ме победи, но пък аз спечелих да ме черпи шоколад, защото й дадох да ме…надвие ”, спомня си с усмивка Евелина.

Националката по борба признава, че е суеверна. Вярва и че има сила, която я закриля. Преди голямо състезание винаги си намира четирилистна детелина. Така се случва и преди европейските игри в Баку през юни, където спечели медала в последната секунда на малкия финал.

А преди да замине за световното в Лас Вегас, в двора на американското посолство си намира… три четирилистни детелини. И искрено се надява, че това е добър знак за шампионата в столицата на хазарта.

Често Евелина посвещава медалите си на близки хора. Бронзът от Баку е подарък за рождения ден на нейната майка, която живее и има бизнес в Италия.
Тежко й е, че семейството е разделено, но се надява след време отново да бъдат заедно. Момичето на родната борба обаче не мисли да живее в чужбина.
”В България се чувствам на мястото си, тук ми е спокойно, тук са моите приятели и близки – доверява Евелина. – Колкото и проблеми да има, оптимист съм, че един ден децата ми ще могат да живеят щастливо тук.”

Националката споделя, че от няколко месеца няма човек до себе си.
„Когато преследваш голяма мечта, трябва да си отдаден на сто процента – споделя тя.- В момента цялото ми внимание и време е насочено към спорта. А когато имаш връзка, постоянно трябва да делиш. И щом си тръгнал да гониш върхове – трябва да избираш…“

Като свой Еверест в Лас Вегас амбициозната Евелина вижда евентуален финал с най-титулуваната състезателка в нейната категория – феноменалната Саори Йошида, трикратна олимпийска шампионка и 12 пъти №1 в света.

„Най-важното е да спечеля олимпийска квота, а медалът вече ще е бонус. Но нека не правя сметки. Най-важното е да дам всичко от себе си и да си намеря късмета“.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.