Младите, които напускат страната, са просто номади, които търсят простор за успех и продължават да живеят в е-България

Голям брой български професионалисти успяват в международния бизнес именно защото тръгват навън с идеята за реализация, а не за бягство

Предпочитам да ги наричам номади. Те избират терминал 2, но не завинаги. Номадите са и ще бъдат гражданите на виртуална България, която не се определя географски, а по възможностите, реализирани с идеи и капацитет made in Bulgaria.

В 25 общообразователни училища няма нито един записан първокласник, защото децата заминават с родителите си в чужбина. Всеки осми абитуриент напуска родината в средата на август и това ми върна усещането от началото на 90-те години, когато изходът от България беше еднопосочен. Да, поне 6415 абитуриенти тази година са поискали да следват в чужбина - по данни на Министерството на образованието и науката, но това не означава непременно, че те са изгубени.

Поколението „немили-недраги“, заминало на Запад в началото на 90-те години, все повече се заменя от скайп мигранти, които се чувстват комфортно като част от е-България, необременена от соцспомени и от тежките първи години на прехода. Тези млади хора се възприемат като граждани на света и за тях да си българин не означава непременно да си в географските граници на страната.

Голям брой български професионалисти успяват в международния бизнес именно защото тръгват навън с идеята за реализация, а не за бягство. Модерните номади пътуват и искат свобода да живеят и работят тук или в чужбина. Това е възможно, защото новият тип заетост от разстояние (в екипи, разположени на различни локации) търси резултати , а не се интересува къде държиш лаптопа.

По данни от февруари тази година близо 2 милиона българи живеят в чужбина, като над ? от тях работят или учат в рамките на ЕС. Едва 15% от населението на България има намерение да напусне страната за по-продължителен период от време. Проучването на ТНС ББСС, поръчано от „Тук-Там“ - неправителствената организация за българи, завърнали се от чужбина, показва, че възможностите на мобилността не са клише.

Една от най-вдъхновяващите жени, които познавам, е модерен номад. Тя има успешна кариера зад гърба, която би й позволила да живее спокойно у нас, но вместо това избира да работи за международна институция, която изисква да сменя дома си на всеки 3-4 години и да се учи в движение. Постовете й в социалната мрежа за нова българска литература, по социални теми или лайфстайл заслужено я превърнаха в личност с влияние. Свободата да пътуваш и работиш, без да си „вързан“ за българското ежедневие, отключи потенциала й. Тя постигна виртуална реализация в България, защото не е нужно да си тук, за да четеш и пишеш на български.

Атанас Райков, който стана генерален директор на мобилното приложение “Вайбър” за Централна и Източна Европа, е последното попълнение в листата на отличниците номади, сред които са мениджърите и предприемачи от ново поколение Искрен Кръстев и Иван Михайлов, първите ни ракети Григор Димитров и Цвети Пиронкова. Те работят в или за България, вероятно и по лични причини, но и защото виждат възможности за реализация на иновативни идеи с голям потенциал.

Големият брой успешни фирми като „Телерик“, „Фадата“, „Уолтропия“ доказват, че идеите се раждат с бодли и хъс за живот, когато гладът за работа и ограниченият достъп до технологии се възприемат като предизвикателства. Високият ентусиазъм и ниската цена на труда правят чудеса, особено при стартирането на нов бизнес, а и конкуренцията във висшия клас технологии е малка.

Възходът на страната ни сред топ дестинациите за аутсорсинг и ИТ бизнес в Европа и големият брой заети на свободна практика стимулират развитието на номадството. Вероятно затова и близо 2000 студенти и млади професионалисти, завършили и работили в чужбина, са се записали за участие във форума „Кариера в България. Защо не?“ на 10 септември, който „Тук-там“ и фондация „Идентичност за България“ организират за осма година.

Но успехът на модерния номад изисква умения и компетенции, които не се преподават у нас. От „Тук-там“ припомнят, че хората с повече опит с различни култури са по-способни да генерират творчески идеи и да правят неочаквани връзки между различни концепции. Кандидатите с международен опит са по-успешни в решаването на проблеми и показват повече креативност. В българските университети междукултурната комуникация се практикува по програма “Еразмус” на ЕС, а все още за изпити се зубри. Ако чуждите езици се учат на теория и практика, то умението за работа в екип, за добра лична организация и за учене през целия живот се усъвършенстват в реалния живот. Например понятието „виртуални екипи“ е чуждо за повечето работодатели и студенти, а често работата на фрилансърите и номадите е именно на този принцип. Затова не е случайно, че първата българска методика за управление на виртуални екипи на мениджъра Петър Иванов е създадена в Германия и едва сега навлиза у нас.

Номадите умеят да подбират. Виктория Рангелова, която работи за „Телерик“, казва: „Задължително проучете компаниите, от които се интересувате. Много е важно да покажете, че сте запознати с тяхната дейност.“ По данни от форума през 2014 г. 46% от кандидатите са намерили подходяща работа или стажантска програма. 25% от фирмите вече са уредили интервю с потенциални бъдещи служители.

Българският бизнес често се оплаква от липсата на адекватна връзка с висшето образование, а номадите с диплома от САЩ например са истинско предизвикателство за трудовия пазар. Да намериш подходящата работа е трудно навсякъде, а идеята за високо заплащане от самия старт на кариерата може да се окаже труднопостижима. Хубавото при номадите е, че са гъвкави и са в постоянно търсене на възможности. Николай Боев от „Кока-кола“ споделя: „Моят съвет към младите участници във форума е да се подготвят предварително и да могат сами за себе си да отговорят на някои ключови въпроси - от кои компании се интересувам, в каква сфера искам да се развивам, кое е важното за мен в един работодател, къде се виждам след 5 години, а и след 15.“

Този въпрос няма лесен отговор, но номадството е голямата възможност на България да не изгуби тези критични 2 млн. души население, с които ООН твърди, че ще се стопим до 2050 г. Ако трудовият ни пазар има потенциал и възможности за гъвкава заетост на гражданите на е-България, то терминал 2 ще се превърне от диагноза на прехода в клише от миналото.