Ако имате заболяване на простатната жлеза, това не значи, че ще ви докара и проблем със сексуалната функция. Т.е. няма как да се отключи еректилна дисфункция (проблем с ерекцията, б.р.), тъй като жлезата участва предимно в оплодителната функция на мъжа, а не в осъществяването на интимния контакт.

Това заяви пред „Труд“ проф. Петър Панчев, водещ наш уролог от столичната университетска Александровска болница и председател на Българското урологично дружество.

Секретът, който отделя простатата, преодолява киселата среда на влагалището на жената, за да могат сперматозоидите по-лесно да достигнат до яйцеклетката и да я оплодят. „Всъщност минали са 2000 години, докато разберем защо ни е тази жлеза с тегло само 20 грама и с размери: ширина 4 см, височина 3 см и дебелина 2 см“, допълни професорът.

Установено е, че тя има скокообразно развитие - след 40-ата година на мъжа може да се появят симптоми на влошеното й функциониране. Но обикновено по-голямо внимание на нея и въобще на долните пикочни пътища трябва да се обръща след 50-годишна възраст.

„Заболяванията, които атакуват жлезата, са простатит - по-често се среща при младите, а при възрастните - доброкачественото й уголемяване и простатният карцином. Т.е. болестите на простатата не са толкова много и по-лесно се улавят“, посочи проф. Панчев.

Какви симптоми сигнализират, че нещо с нея не е наред? Те са два вида: обструктивни и възпалителни. Към първите спадат: забавяне началото на уринирането, особено сутрин (т.е. необходим е напън, за да започне уринирането), прекъсване на струята на урината и ако тя е слаба. Грубо казано, ако траекторията на струята е по-малка, а не е насочена силно напред, както е редно да бъде. Още - ако уринирането се извършва с известно напрежение на коремната преса (по принцип тя помага на отделителната функция и е добро решение да се правят такива упражнения). „При възпалителните симптоми са честото уриниране, неотложният позив за извършването му - т.е. той е императивен, също нощното уриниране и изпускането на урина, преди мъжът да достигне тоалетната“, изброи урологът.

Постуринарните симптоми (т.е. след уринирането), които издават проблем с простата, пък са: наличие на капчица след уриниране, на остатъчна урина, задръжката й и уриниране при препълнен пикочен мехур.

„Симптомите са изключително важни, защото ако те са само възпалителни и се предприеме операция, след хирургичната интервенция оплакванията се засилват. Затова е толкова важно да се избере правилното лечение за простатната жлеза“, категоричен бе проф. Панчев.

„Често мъжете споделят: „Простатата ми е уголемена.“ Ама зависи колко е уголемена, защото само това не е показание за оперативно лечение. Т.е. големината няма значение, нито е симптом, който трябва да плаши мъжа“, посъветва проф. Панчев. В този случай жлезата трябва да се проследява, защото при уголемена простата често настъпва задръжка на урината. Ако това се случи, болният се катетеризира, после катетърът се отстрани и пак има проблем с урината, това вече е най-показателното за оперативно лечение. „Това трябва да знаят мъжете!“, категоричен бе професорът.

Други показания за операция на жлезата са: промяна в някои показатели в кръвта и урината, бъбречна недостатъчност, камъни в пикочния мехур поради доброкачествена хиперплазия (аденом на простатата), рецидивиращи уроинфекции, големи дивертикули на пикочния мехур (като хернии на пикочния мехур, б.р.). „Тези индикации са посочени от Световната здравна организация, ако извън тях се направи операция, може да се влоши състоянието на пациента“, обясни водещият специалист.

Освен операцията, която е класическа и отворена, останалите методи на лечение са т. нар. нехирургични инвазивни - лазерът и ултразвукът. „Но те нямат отношение към радикалното лечение на простатата! Който иска, да им се доверява, но само в някои случаи те осигуряват желания резултат. При повечето пациенти обаче водят до усложнения като невъзможност за уриниране, склерози и поражения на уретрата“, завърши проф. Панчев.