Студ и сняг усложняват обстановката на Балканите

Ирмена Чичикова: „Не ме докосвай” беше пътешествие и приключение

Бойко Борисов: Защо само ЧЕЗ да купим? Защо не купим и „Енерго Про” и ЕВН?

ККП иска премахване на конституционното ограничение от 2 мандата за президент Така Си Цзинпин ще може да се задържи на власт по-дълго

Човек е ранен, след като хеликоптер е извършил твърдо кацане в Арктика

Движението през прохода Шипка се ограничава заради честванията на 3 март

Откриха древен град под Солун

Психологът Магдалена Ангелова: Гласът е начин, по който бързо можем да достигнем до подсъзнанието на другия

ТИР с медицински материали се хвърли в дере Произшествието стана на главния път Велико Търново-Русе

Екатерина Захариева ще участва в Съвет “Външни работи” в Брюксел

Десетки ранени след пожар в дискотека в Италия

Николай Нанков поставя начало на дискусия за новото райониране на страната

Йорданка Фандъкова: ЧЕЗ е стратегическо дружество, важно е да има гаранция за качествена услуга Столична община няма нищо общо със сделката, заяви столичният кмет

Две обвинения получи мъжът, който нападна сестра си и се барикадира в къща във Велинград

3000 снегорина са в готовност да чистят пътищата от снега

Първа изложба – в първата фабрика на Балканите

Регионалният исторически музей в Сливен посрещна за първи път гости в ремонтираната сграда на първата текстилна фабрика на Балканите. Повод за това бе подредената фото-изложба “Святото ни дело – Съединението” на авторките Росица Георгиева и Мария Кирова от музея. Изложбата поставя началото на новия живот, който започва за уникалната сграда на фабриката-национален паметник на културата.

Тя е построена от основоположника на българската индустрия сливенеца Добри Желязков. Това е станало, след като през 1836 г. турският султан Махмуд ІІ я узаконява с ферман. А предприемчивият българин е бил освободен данъци и дори получил 2 млн. гроша за производството си. Близо две десетилетия по-късно Високата порта затворила фабриката. А в началото на 20 век триетажната сграда с дебели каменни зидове от по 1,2 метра е била превърната в затвор.

По някаква ирония, символът на икономическия напредък се превърнал в най-жестокия зандан за политически затворници до 9 септември 1944 г. Към края на социалистическото управление в страната сградата е била реставрирана. Частичен ремонт е бил направен и в началото на демокрацията. Но през последните две десетилетия тя остана затворена за сливенци, за гостите на града и за всички, които имат отношение към историята. Решение се намери наскоро, след като държавата я предостави на общината, а тя от своя страна – на местния музей. Тя ще бъде използвана за фондохранилище, предстои да бъдат разкрити нови експозиции. Наличието на прилежащ терен с дворно място дава възможности за развитие на модерен музеен туризъм с възстановки.

Документалната изложба, която бе открита, е част от честванията в града на 130-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия и Сръбско-българската война от 1885 г. “Тази сграда е паметна за Сливен и се радвам, че в чест на Съединението на България в нея се открива тази изложба” – каза кметът на Сливен инж. Кольо Милев, който беше специален гост на събитието. Милев посочи, че историческият музей ще има достатъчно възможности за изява в обновената сграда на бившата текстилна фабрика и пожела в най-скоро време те да бъдат осъществени.

Фотографиите в изложбата акцентират върху приноса на Сливен в движението за съединение на Княжество България и Източна Румелия, като в някои от тях могат да се видят членове на дейната за времето си Сливенска ученическа дружина, която е била към гимнастическото дружество в града. Изложени са още фотографии от дипломатическата дейност на Стефан Панаретов, дописки от вестници, както и спомени на съвременници на събитията случили се преди 130 години.

Организатори на изложбата са община Сливен и Исторически музей – Сливен.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.