Добри новини за Надежда Нейнски разпространиха вестниците. Назначили я за български посланик в Анкара. Както преди парламентарните избори фучеше срещу ГЕРБ, така сега склони да приеме поста от правителството “Борисов”.

Върху Надежда Нейнски идеално лепва шаблонът за преуспяващия туземен политик. Според него непотопяемост и пълна безотговорност за последствията от делата му във властта се осигуряват от родова или поне поведенческа отдалеченост от българското, от стриктното изпълнение на поръчките от Вашингтон и Брюксел, както и от поне някаква школовка в западни учебни заведения или институции, особено желателно в САЩ. Де да беше само тя, която успя тук главно чрез чуждост!

Преди избухването на либералната демокрация у нас Михайлова-Нейнски дори в най-розовите си мечтите не се е виждала като политик, не й иде отвътре тази дейност. Не е политик и по подготовка, няма как да станеш професионалист, поставен направо на министерски пост. Тя в нито един момент не се е занимавала с партийно-политическа работа. Кариерата й е напълно случайна и не се дължи на забележима нейна политическа и обществена активност, дори поне на личен интелектуален интерес в тази посока.

Преводачка е била тя, за тази дейност всъщност добре подхожда с оглед психологическия й профил. Превеждала е текстове, чела е изразително декларации, наизустявала е комплект от готови универсално приложими фрази. Не е установена собствена продукция, собствена позиция, каквото и да било лично политическо своеобразие.” Няма ситуация, от която не мога да изляза, а преди се възприемах като много малка за тази работа”, споделя тя веднъж. Невъзможно е обаче изживявалият се дълго време като много малък за някаква работа после бързо да превключи към образа на “голям съм, много ме бива и дори за всичко”.

А какво се случва, когато телепортират някого на много високи партийни и държавни постове, несъизмерими с личностния капацитет и непокрити с професионална подготовка? Защото със същите перспективи вместо министър на външните работи можеха да я направят например пилот на изтребител, командир на артилерийска бригада или поне за пластичен хирург с еднакъв краен резултат за дейността. Неизбежно се поражда траен вътрешен конфликт, сериозен проблем с драстичното разминаване между реалните възможности и формалните изисквания за знания, умения, опит и постигане на определени резултати. За да не се поболее психически, човекът или ще откаже ролята, или ще изведе съответствието си за нея в сферата на илюзиите и мечтите.

Така стана при много туземни политици. Надежда Нейнски отдавна се възприема като голяма. Задействали са се психически защитни механизми. Че само тя ли е преводачка, направила ярка кариера, ами Елена Поптодорова, ами и други даже с по-слаб английски!

Фактът на тежката длъжностна несъстоятелност при подобни личности е изтикан в несъзнателното, съзнанието отказва да го обмисля. Конфликтът от пребиваването в ниво на пълна некомпетентност е потиснат.

С американо-израелските си връзки госпожа Нейнски се уреди за посланик в Турция - нямаше как да я оставят да се оттече от политиката. Ами не става вече за изборна употреба. Отдавна беше ясно, че за изживяващите се като десни избиратели, за бившите възторжени седесари тя е “Гаражната”, забогатялата, винаги обгрижваната, прекрасно уредената за няколко поколения напред. А те...

Госпожа Нейнски съобщи, че предложението да заеме поста посланик е дошло от външния министър Даниел Митов. Следователно рамо е сложил “гледащият на Запад” президент Плевнелиев. Тя обяви също, че първото, което ще направи, като поеме поста, е да се срещне с българската общност в Турция. Като най-сложен въпрос в двустранните отношения тя вижда проблема с бежанците и строителството на оградата по границата.

Както е известно, българската общност в Турция хич не е добре с българския език и гласува за ДПС. А с все по-напредващата в османския си унес Турция проблемите на България са съвсем различни от забелязаните от новия посланик. Фиксацията й върху бежанци и оградни мрежи в Анкара илюстрира празното място, което госпожа Нейнски представлява в политиката.

Празно място

Като политическа фигура госпожа Нейнски е празно място. Затова е идеална за поста външен министър например, тъй като на България своя външна политика не е позволена. За евродепутат също пасва като дялан камък, за европартиец в ЕНП е върхът. Още повече за посланик става, дреболия е това за нея вече. Е, от политика нищо не отбира, но това днес е по-скоро положително качество.

За нея

Политически либертин

Надежда Нейнски играе ва банк, тя има, струва ми се, убеждение, че посткомунистическа България е “мръсна приказка” и няма скрупули в оперативната политика. Тази политическа жена напомня римски образци, тя е политически либертин, развързана природа. В Михайлова има демон... Каква гледка от късния Рим, какъв чаровен упадък на нравите. Какво декадентство на улица “Раковски”. Има нещо фриволно в политическия стил на Надето - някаква развеселена и отчаяна небрежност. Надежда има тема, тя самата си е тема.

Д-р Николай Михайлов, психиатър

Тя е моя специална приятелка

В България имам една специална приятелка - бившият външен министър Надежда Нейнски. Тя беше част от екипа външни министри, с които обсъждахме световната политика. И тя продължава да бъде моя приятелка.

Мадлин Олбрайт, бивш държавен секретар на САЩ

Пърха като пеперуда край фенер

Надежда Нейнски пърха като пеперуда около горящ фенер. Пърха и непрекъснато се залепва и изгаря и отново се залепва и отново изгаря. Това е липса на ясна стратегия.

Евгений Бакърджиев,

бивш вицепремиер

Принципен политик

Познавам я като принципен политик, с определено дясна идейна ориентация, която е отстоявала с думи и действия на всички постове, които е заемала. Смятам за правилно и полезно хора с голям политически и международен опит като нея да бъдат привличани с цел засилване на българската дипломация. Дали Анкара обаче е това място? Ще кажа само, че моите виждания за профила на българския посланик в Анкара явно се разминават с тези на президента и външния министър. Ще се радвам да бъда опроверган.

Кристиан Вигенин,

бивш външен министър