Това е поредният документален разказ за Реставратора. Който се е родил като Бранимир Делчев. Завършил е с отличие специалността реставрация в Академията за изобразителни изкуства в Прага. И се е отказал от правото и поканата да започне като асистент академична кариера там. Над 20 години - до 1999 г., е реставратор в НХГ, а до 2012 г. - в Етнографския музей. Ползва се с авторитета на един от най-добрите родни реставратори. И със славата на чешит. Принизяваща го, тъй като е човек с мисия, с любов и идеи за родината си, с всеотдайност в работата.

Който цял живот е предизвиквал, а не е чакал съдбата си.

Какво пък е това Либуше? Чешко нещо (не забравяйте - ударението в този език е на първата сричка). Хем е чешко, хем е много хубаво. И се сблъскало с Реставратора по време на следването му в Прага.

Той гледал в пражкото кино „Метро” филма „Трите орехчета за Пепеляшка”, заедно с бъдещия режисьор Павел Кюльовски, тогава студент като него. Излезли развълнувани след прожекцията на паметния филм. И преди да започнат обсъжданията, заговорила кипящата кръв на еротичния кръвожадник. При това с искрен гняв: Павка, къде са тези хубави момичета. Само в списанията и във филмите. Що ги няма на улицата. - И едва свършил тирадата, ченето му увиснало от вървящото срещу него опровержение. Изпълнителката на главната роля сякаш най-после освободена от кинозадължения, слязла от екрана и забързано крачела нанякъде си. Отминавайки ги, девойката се готвела да слезе от тротоара и да пресече, без да подозира какво я чака.

Реставратора бил забелязал спрелия зад тях автобус. И как едно такси с голяма скорост го заобикаляло. Та тъкмо като отмине автобусът, да отнесе единствената хубавица по пражките улици. Реставратора нямал време за никаква друга реакция. Освен със скок да я залови за кока (модната прическа) и да я дръпне с все сила назад. От действието му девойката залитнала и разлюляла дамската си чанта. И таксито я пернало. Колкото да се разбере какво Реставратора предотвратил. Щото чантата „отлетяла на другата пресечка”. Хипербола, но така е по-добре от неслучил се сюжет.

Ама и чешко възпитание. Девойката не се вайкала, не припадала постфактум. Осъзнала всичко, се обърнала към тях: Момчета, днес имам втори рожден ден. И ви каня да се почерпим. - И ги повела към Клуба на актьорите, на отсрещната страна на улицата.

Е, не яли и пили три дни и три нощи. Но приказката едва започвала. С Пепеляшката от филма, изгряващата звезда на чешкото кино Либуше Шафранкова, 20-годишно момиче, превръщащо се в любимка на Чехословакия. След Пражката пролет от 1968 г. За да ми докаже колко е популярна, Реставратора я нарече тяхната Лили Иванова. Сравнение за популярност. И разбираемо, ако поне поназнайваме нещо за времето. След 1968 г. голямото тогава чешко кино се отдръпна в приказни, в романтични, развлекателни и битови сюжети. Отдръпна се, сви се, за да се запази сякаш страната в традиционната национална атмосфера. Киното им започна нов живот, и то, и чехите си намериха любимка. Ние с нашия строг висок вкус ограждаме литература, театър и кино от развлекателни забежки. Избрали сме да се затваряме в музиката, в песента. И донякъде в театъра.

И днес, вече дама над 60-те, Л. Шафранкова продължава да е ценена. Цяла Чехия е следяла здравословните й проблеми в 2009 г. През 2013 г. я канят да запали голямата коледна елха в Прага - свидетелство за почит. Зад гърба й са 55 филмови роли и редица постижения в театъра, сред които и в пиесите на великия труден драматург А. П. Чехов.

Но нищо още не е произлязло в живота. Спасителят и спасената се разделили, благодарейки на събралия ги случай. Да, ама след няколко дни Реставратора се разхождал, вървейки от центъра на Прага към Карловия мост на Вълтава. И видял, че двете страни на реката и мостът са почернели от хора. Които зяпали реката. Погледнал и той и видял лодка. Карали я две жени, които не си служели добре с веслата. Те били пропуснали всички предупредителни шамандури. И лодката, въпреки отчаяното им гребане, се движела към праг, от който водата падала от височина 3-4 м. Опасно, много опасен водопад за жените.

Тук станало като на кино. Оценил ситуацията, Реставратора се хвърлил от Карловия мост в реката. Не мислете, че бил от храбреците, които чак като се хвърлят, си задават въпроса: ама аз мога ли да плувам. Той вече имал диплом за водолаз. Учил професията заедно с Божидар Димитров. Знаех си, че няма как и той да не се появи в моя разказ. Даже се учудих, че Реставратора не сравни сияйната популярност на Либуше с всенародното вторачване в историка от епохата на опитите да бъде вампирясан българският народ.

С „мощен кроул” спасителят се отзовал под вала, там, дето очаквал да се цамбурнат жените. За щастие металната лодка се заклещила на стърчаща на гребена на вала рама. Но било рано за въздишка на облекчение. Паникьосаните жени започнали да шават. И се налагало Реставратора да им дава мъдри съвети как да балансират, докато пристигне речната полиция, която ги прибрала. Той познал Либуше и разбрал, че с нея е сестра й Мирослава, дошла й на гости от родното Бърно. Наели лодка и предизвикали съдбата. Която накрая им сервирала и Реставратора, пак спасител, пак в ролята на предотвратител на бедствия. Разпознали се и се разделили. Щото - трябвало да ги изцеждат и сушат. Пък и малка сестра.

Раздяла, ама им станало навик да си играят на спасител и спасена. След още няколко дни професорът на Реставратора повел студентите си на пленер. Демокрация по време на тоталитаризъм. Качвали се в пътнически влак. И студентите избирали на коя спирка да слязат и нагласят триножника. Привечер вземали обратния влак и още в купето обсъждали нарисуваното помежду си и с професора. Реставратора слязъл на някаква спирка. Стигнал до дървена барака, после видял дига на напоителен канал. Спрял, па полегнал на дигата да огледа за сюжет за пейзажа. Но черният му колан по мързел, със съдействието на напичащото слънце, го приспал.

Сънувал огромен бял рицарски кон с опашка до земята, със заплетена грива. А на седлото - млад паж. Видението - добре, но в съня си почувствал как земята се тресе от копита. За миг осъзнал, че това се случва, не е сън. Събудил се и: спрял пръхтящ бял кон, който го докосва с ноздрите си. Барандовски кон (”Барандов” е пражката киностудия). При внезапното спиране пажът се изхлузил от коня и контузил крака си. И скимтял от болка. По-скоро вече по навик, а не вглеждайки се, разбрал, че това е Либуше. В съседното село снимали филм на ДЕФА (източногерманското киностудио). Конят се изплашил от гърмежите на пиротехниците, прекосил канала и хукнал. И спрял.

Защото търсил човек да го успокои. Хората от екипа не можели да прескочат канала и да го настигнат.

Реставратора метнал пажа Либуше на седлото, хванал юздата и повел коня към гарата. Свалил я от коня и я качил на влака да я откара в болница. Кинаджиите пък потеглили с кола, ориентирали се по коня и подгонили влака. Настигнали го и разпознали актрисата. На следващата гара им предал Либуше. Да я лекуват и да й плащат застраховки. И тази среща имала бърз край поради странични участници.

След 3-4 дни се прибирал от лекции. Портиерката на общежитието му се усмихвала съучастнически и приповдигнато: Пане Делчев, имате посещение. И дадох ключа от стаята Ви. - Той се качил и заварил Либуше седнала на кревата да разглежда албум на художници. Поза, преди да влезе в желаната роля. И няма да ви казвам какво се случило в следващите три дни и три нощи. Приказно, на не като във фолклора.

Нататък е още по-кратко. Актрисата наемала апартамент за целия летен сезон във Варна, в сграда срещу главния вход на Морската градина. Огромен, звезда нали. А за целия сезон, тъй като летата усилено се снимала във филми. И не се знаело кога ще се освободи за срещи. Едно-две лета, навярно. Не питах, да не развалям магията. Майка му била уплашена да не се ожени за чехкиня. Щото българо-чешката дружба се пропуквала в зоната на брака. Майката си отдъхнала, след като те не се оженили. Той пък, и до днес огорчен, ми изтърси импровизираната сентенция: Не спасявай никого по три пъти, защото накрая ще ти изневери. - Абе, как луд-млад ще му приеме доброжелателния съвет. На ревнивец.