Спецпрокуратурата поиска съдът да върне в ареста Ценко Чоков след снимка в ресторант

Москва отхвърли изводите от нови доклади за руска намеса в президентските избори в САЩ

Риболовен кораб се блъсна в балчишкото пристанище

Любо Киров и Deep Zone Project ще веселят варненци в новогодишната нощ

Плиска привлича туристи с виртуален пътеводител и каталог

Купуват повече къщи от големи апартаменти Променят се желанията на хората с високи доходи

Нено Димов: Сключени са договори за 50% от бюджета на ОПОС

Шест месеца затвор за мъж, пребил и ограбил бивш затворник

Илияна Йотова разговаря с вицепрезидента на „Европа ностра“ Пийт Яспърт

Втора телефонна измама преди празниците в Попово

Бургас и Благоевград ще изграждат анаеробни инсталации за разделно събрани биоразградими отпадъци

Трима пешеходци пострадаха за часове във Варна

“Труд“ с две годишни награди от Столична библиотека (СНИМКИ) Проф. Николай Овчаров бе отличен за най-четен автор

София ще има нов квартал с жилища за 12 000 души

Полски ТИР блъсна отзад „Мерцедес“ в Благоевград, няма ранени

Към 800 сватбари, Пиринско и рокенрол

Сватбата в Хаджидимовското село Абланица е като родова среща – на младите, които търсят щастието в големите градове на България и Европа, и вековните родни традиции

Село Абланица е в сърцето на Неврокопски Чеч – историко-географска област, която обхваща няколко десетки села в Източните Родопи. Те са рода с областта Чеч в Драмско, Гърция.

Пътят се вие в планинската пустош, а земята, където се е озъбила между храсти и дървета, подсказва, че тук е царството на тютюна. Ако долу, по поречието на река Места, по стеблата е останала само връшката, високо към Абланица е останала и последната ръка. Тютюнът е не само препитание, но и поличба. Работата е къртовска, а парите, които се изкарват, са залог на прекупвачите.

Вижте още: Старите традиции и новият им прочит

Както ще разкаже баба Илвие, на която всички тук казват „майче“: „Ного ми зор, кат върва на нивата. Още една нидяля остана, веке ми е додяло, ама… за какво торачамье?“ Тя ще разкаже и други неща, някои смешни. Но тук днес се готви голяма сватба. Айтен и Сюлейман стават семейство и техните родители събират цялата рода – тя е огромна и затова ресторантът, колкото и да е голям, ще трябва да приеме гостите на два пъти през деня.

Типично за българските сватби музиката, младоженецът и кумовете пристигат пред къщата на булката, за да я поискат, откупят и поведат към ритуала. Някога е било различно, но традициите вече не са това, което са били. Самата булка, която е и стажантка във в. „Труд“, си направи труда да опише в съседната статия как е било някога.

Ако мога да опиша абланишката сватба – това е едно дълго и продължително хоро. На него основните играчи са домакините и, бога ми, не знам как издържат в този ритъм.

В този ден не чух чалга. Оркестърът свири само пирински песни – такива, каквите се пеят от десетилетия тук. Когато младите искат да поздравят младоженците, обикновено пускат рок. Прекрасните момчета и момичета живеят в големите градове – Пловдив, София. Други са в чужбина. Бъдещето на Абланица е май извън самата Абланица.

Младоженецът Сюлейман има собствен бизнес в София – прекрасен електричар е и няма свободен ден. Айтен е журналист и такава иска да бъде цял живот.

Кумовете – Айнур и Ибрахим Гърбеви, също живеят в София и само след няколко седмици и те вдигат сватба. И без никаква изненада, техни кумове ще са Айтен и Сюлейман. Те вече знаят и какво ги чака – дълго хоро и безкраен купон.

И в тази сватба, както е модерно вече в България, шаферите трябва да са облечени в един стил. Днес модерният цвят е праскова, ако може да се вярва на моята цветова преценка.

Първата смяна на сватбата обикновено се пълни от по-възрастните роднини. Такива, които са от съседните села, такива като майчето Илвие, която на сутринта трябва да става за да гледа тютюна. Или както би описала целия трудов процес в едно изречение: „Върва да сея, да сургам бразди, с тенекията да зеливам и да слагам тора“.

Местният диалект е много красив, мелодичен и уникален. В този край всяко село има специфичен диалект, който може да се окаже неразбираем за чуждите хора. В Абланица няма буквата „Ъ“ и затова я заместват с „О“ – дорвото (дървото), потя (пътя).

По потя са хванали и младите. Тяхното дорво вече има корени на други места. Тютюнът изглежда ще остане за техните родители. Нищо по-различно от всички краища на България.

Тук е интересно, защото е различно, казвам на майчето Илвие. Тя обаче ме поглежда и казва „Знаеш ли приказката за танка и заека, момче?“ Не я знам – признавам.

„Гордият, модерен и могъщ танк застанал до заека. И започнал „Защо са ти дълги ушите, защо са ти къси краката, защо трепериш от страх, защо са ти тези мустаци.“ На заякот му додяло от вопросите на танка и му казал „Абе, да ти… и на танка, питам ли те аз теб защо ти е оная работа на челото?“

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.