Убиха бос на мафията в Гърция

Турция удължи извънредното положение в страната с още 3 месеца

Ограничено е движението за всички превозни средства през Троянския проход

Тир се обърна на пътя Монтана-Видин

С лихвоточки да се плащат данъци Жилищно-спестовните влогове ще може да се наследяват

Двоен самоубийствен атентат в Нигерия взе най-малко 12 жертви

Президентът награди разузнавачи посмъртно Депутатът Таско Ерменков с отличие от министъра на отбраната

Пълна каша с Истанбулската конвенция Няма нужда от нов превод, документът се ратифицира на езика, на който е договорен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 18 януари 2018

Искрен Веселинов: Ние от ВМРО сме категорични, че няма да подкрепим Истанбулската Конвенция, независимо колко превода и бъдат направени

Болниците искат парите си от НЗОК по съдебен път Въпреки решението на съда, здравната каса отказва да плати надлимитната дейност

Училища и градини с по-ниски сметки за парно Потребили сме по-малко топлоенергия през декември

Без субсидии за хора с увреждания, ако имат фирма Отпускат до 20 хиляди лева на кандидат за започване на собствен бизнес

Населението на Велико Търново се увеличава За кратко време жителите на старата столица са се увеличили с 1000 души

Прокуратурата образува досъдебно производство по случая с дъщерите в Свищов Анкета е показала, че са лица в риск, а нямат личен лекар

Александър Морфов: Хамлет, принцът на лутането

“Аз съм Хамлет, принцът на лутането” – тази красива реплика беше изречена от режисьора Александър Морфов преди цели 17 години. Бихме помислили, че това е небрежен аристократичен жест на бледия принц или самоиронична метафора на любимия в Русия български режисьор, ако фактите не показват, че тези думи отговарят много точно на ситуацията в театъра.

А именно – тук говорим за вечна ситуация на колебанието.

Преди броени дни министерството на културата разпространи изненадваща новина: директорът на Народния театър Александър Морфов внезапно е подал оставката си. Както преди 14 години, когато беше директор на националния театър и рязко си подаде оставката след една година. И никой – нито министърът, нито театралният екип на театъра, нито дори той самият – успяха да дадат достатъчно изчерпателно обяснение на случващото се. Поредното залитане на Хамлет, или перфидно изчислен ход, достоен за някой от романите на Джон льо Каре? Едва ли. Принцът на лутането обича емоциите, които го хвърлят между двата полюса. А винаги ли е бил такъв?

Ако книгите разкриват до голяма степен личността на писателя, то спектаклите показват режисьора такъв, какъвто дори той самият често не без изненада се вижда отстрани. Лицето на Морфов не е лице на принц, а по-скоро: Капитан на пияния кораб (по Артюр Рембо).

Нека видим фактите, накратко. Преди да израсне до режисьор с европейски мащаб, какъвто го познаваме днес, Сашо Морфов сменя много и различни професии, свързани с кухнята на театъра. Първоначално е бил сценичен работник, осветител и театър-майстор. Междувременно участва като актьор във филмите “Любовното лято на един льохман”, “Козият рог” и др. Пътят му минава през Сливенския и Родопския драматичен театър, за да стигне до театър “София” и Народния театър, където звездата му изгрява по-светло, отколкото принцът на колебанието някога си е представял. Днес малцина помнят и знаят, че Морфов е ученик на Юлия Огнянова от провокативния й клас за куклена режисура във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” и телевизионна режисура в класа на Георги Дюлгеров. Оттам и близостта му с Теди Москов, също ученик на Огнянова, както и нескритият му вкус към трансформацията на тъжния клоун и заиграването с множеството му маски. Затова – преди да говорим за “Хъшове” по Вазов и за “Декамерон” по Бокачо, първо да си спомним за вертикалните му Шекспирови спектакли и дълбоките му прониквания в руската класика.

Сред най-катарзисните му постановки безспорно е “На дъното” – перла в короната на Народния театър в края на 90-те, с паметното участие на Наум Шопов, Валентин Ганев, Рени Врангова и др. Все още помним монолога на Валентин Ганев (безкрайно талантливият ученик на Сергей Бондарчук), който по естествен начин минаваше от Горки в 66-и сонет на Шекспир: “Зова смъртта. На този свят съм сит: / достойнства – родено лицемерие, / нищожества, придаващи си вид, / и гаврата с човешкото доверие…” В този сонет се събира целият Морфов. Цялата му вяра, безверие, колебливост, решителност, отчаяние, смелост, полет, всички мечти и страхове.

А кой принц на лутането, пропадането и възвисяването би останал капитан на пияния кораб?

Поставя в Народния от 1993 г.

Александър Морфов е роден през 1960 година в Ямбол. Завършва математическа гимназия, а после се подвизава в Сливенския театър като сценичен работник и осветител. През 1984 г. е приет във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, завършва режисура за куклен театър през 1990 г. в класа на Юлия Огнянова и кинорежисура при Георги Дюлгеров през 1994 година.

От 1993 г. Морфов е режисьор в Народен театър “Иван Вазов”, където е поставял “Дон Кихот” (1994), “Сън в лятна нощ” (1996), “Бурята” (1995) „На дъното” (1998), “Вълшебна нощ” (1995), “Декамерон” (1999), “Хъшове” (2004), “Дон Жуан” (2006) и др.

ЗА НЕГО

Назначих го, защото е голям

А кого да назнача, някой от фейсбук ли? Назначих Александър Морфов, защото е голям български режисьор и творец. Зад Морфов седят 250 големи български артисти, които трябва да са обединени около кауза, мотивирани да работят. Театърът обича Морфов и го иска. Театър има заради публиката, а публиката обича представленията. Да спрем този начин на говорене, защото е талантлив човек, а всеки има характер и може да говори, каквото си иска.

ВЕЖДИ РАШИДОВ, МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

Приносът му за театъра е неоценим

Той е с неоценим принос за Народния театър и аз съм правил сметка от чисто любопитство. Като съберете приходите от всичките му спектакли към днешна дата, цифрата надвишава 6 млн. лева. Калкулирайте за сравнение неговата заплата, която допреди една година беше под хиляда лева, а след това стана малко над 1000 лв. Няма никаква адекватност и е добре това да се знае от хората, които го коментират. Да не говорим, че неговите заплати за 3 години в Народния театър едва-едва се равняват на минималния хонорар, който той получава за работа в който и да е театър извън България.

ПАВЕЛ ВАСЕВ, БИВШ ДИРЕКТОР НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР:

Той носи вина за кризата в Народния театър

Все повече хора разбират, че кризата, до която беше доведен Народният театър, е извънредно трудно преодолима и че главната вина тя да избухне носи все пак Сашо Морфов, а не някой друг. Той беше този, който издигна “материалния стимул” в първостепенен фактор за творчеството в театъра. През последните един-два сезона от моето директорство тази естествена тяга към “материалната заинтересованост” ставаше все по-осезаема и нейното засилване (оправдано от ниските заплати на актьорите) беше неизбежно за сметка на също толкова осезаемия спад на “моралния стимул”.

ПРОФ. ВАСИЛ СТЕФАНОВ, СЪЩО БИВШ ДИРЕКТОР НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР:

(Из дневника на проф. Стефанов, отпечатан в книгата “Народният театър като съдба”)

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.